И просто ей така… те се завърнаха

Наскоро с една приятелка си говорихме, че нямаме нищо против да се върнем в 90-те години и да се пренесем в Ню Йорк. Така красивите 90-те. Години на подем, на нови открития, на мода, на високи обувки, на повече яснота, на време без социални мрежи. Време, в което говоренето за секс беше спонтанно и дори някак засрамващо. Време, на чийто финал телевизията претърпя обрат. Защото именно тогава по „това не е телевизия, това е НВО“ се появи „Сексът и градът“.

Няма нужда да обясняваме какъв феномен беше и все така е „Сексът и градът“. И ми е трудно да обясня на онези, които са се появили в новото хилядолетие, защо беше толкова специален. Но знам, че великолепната четворка, съставена от Кари, Шарлот, Миранда и Саманта, се превърна в еквивалент на стил, хумор, концепция за приятелство, идеята за банда отвъд повърхностните разговори. Символ на женската сила и момичешкото у всяка една подрастваща жена, която иска хем да е силна, успешна и с невероятни обувки, хем да има онази грандиозна любов и поне един Тузар в живота си. И колкото се може повече оргазми.

Спомням си, че едната причина „Сексът и градът“ да не получи зелена светлина от стандартните канали е аргументът по онова време, че много малко хора биха гледали сериал, който не е стандартен ситком, нито пък е драма и в който четири жени, прехвърлили 25 и наближаващи 30-те, говорят за секс, обувки и дрехи. И общо-взето не им се случва нищо фрапантно, просто показват луксозен начин на живот. Фундаментът за човешките взаимоотношения и разговорите за секс, защото жените обичат да говорят за секс и да споделят всеки малък детайл една с друга, обаче се оказаха печеливша формула.

За шест години на малкия екран „Сексът и градът“ промени концепцията на жанра комедия и се превърна в онова разкрепостено шоу, което изчервяваше и най-разхайтените зрители. В началото на новото хилядолетие Кари, Шарлот, Миранда и Саманта бяха върха на върховете. Няколко години по-късно последваха два катастрофални филма, чиято единствена идея беше да се изкарат пари. И нещата тръгнаха на зле.

Минаха 11 години от тогава. И „Сексът и градът“ остана в историята, като онова шоу, което поде нова вълна в телевизията, но се провали на голям екран. Влязохме в нова ера, нова телевизия, стрийминг, социални мрежи, стъпване по терлици на най-обикновени теми, само и само да не обидим някой… Светът се промени. Но телевизията реши отново да върне „Сексът и градът“. И просто ей така… това се случи.

Новата глава от живота на „Сексът и градът“ е някак същата във фундамента си – любов, жени, обувки… Но някак различна на останалите си нива. Великолепната четворка е разбита. Ким Катрал, която играе Саманта, отказа да се върне на снимачната площадка с другите три дами, които са й създавали грижи още по време на снимките на оригиналния сериал. Това беше драстичната промяна, която никой фен не искаше да вижда. В „Просто ей така…“ липсата на Саманта се усеща, така както се усеща тежка миризма на изгоряло рано сутрин. Клишето, че със Саманта си е отишъл сексът и е останал само градът, е донякъде вярно, но по-важното е, че със Саманта си отиде хуморът. Най-разкрепостеният персонаж от завидната четворка носеше в себе си онези качества, които жените искат да притежават. Безпардонна, вулгарна, ярка и винаги една крачка пред останалите, Саманта държеше баланса и едни от най-добрите реплики в сериала.

Новата глава от живота на „Сексът и градът“ e преминала във фазата на жени на 50, които искат да запазят нещо от оня плам дето са го имали едно време. Всички ние сме остарели, това е факт, но дали искаме да гледаме своите идоли, жените, в чийто лайфстайл и концепция за живота се влюбихме, като възрастни жени с деца и битови проблеми… това вече са други факти.

„Просто ей така…“ носи носталгия в себе си и лежи на нея. Той е по-сериозен и се опитва да балансира между онова, което познаваме от преди и новите стереотипи приети за норма. Вече възрастни жени с деца, ипотека, данъци и други проблеми, се опитват да намерят своята роля в свят, който е вулгарен в говоренето за секс, но не и в правенето му. Който е много толерантен, но се обижда на всичко. Свят, който няма нищо общо с онова, по което бленувахме, когато и ние, пък и те, сме били по-млади и някак по-цинични, но по момичешки. Наивността  и погледът в бъдещето са изчезнали, за да бъдат заменени от нуждата шоуто да се напасне спрямо модерните постулати. Като да се набуташ в обувки, които са ти с един номер по-малки. Има шанс да стане, но дали ще ти е удобно е друг въпрос.

„Просто ей така…“ губи два от основните си персонажи с лекота и засилва усещането за драма, за сметка на комедията. Дали този тон ще се запази още не можем да знаем. Остават ни 8 епизода, за да разберем. На места катастрофален, на моменти изненадващ, но с ясна идея да шокира зрителите, сериалът се опитва да продължи легендата за себе си и да върне в отбора си хората, които разочарова с филмите.

Засега всички са скептични. Шокът от първия епизод и новият път, по който шоуто е решило да тръгне, засега държат зрителите, които искат да видят какво ще се случи още. Изненади има, но има и скучновати идеи, които стоят не на място. Жените, които обичахме и станаха наши модели за подражание, заради идеи, начин на живот и концепция за любовта, ги няма. На тяхно място имаме нещо ново.

Дали има смисъл от нова глава от живота на „Сексът и градът“? По скоро не. Но дали всички са там и гледат? Да, те гледат. И не откъсват очи. Всеки има различна концепция как трябва да се развие едно нещо, когато естественият му път приключи. Но възраждането на нещо старо е новото ново.

Много неща не ми харесаха в тези два епизода от „Просто ей така…“ – от лицето на Кристин Дейвис, което е застинало между много ботокс и прекалено много ботокс до „новите реалности“ и натъпканите нови и много удобни персонажи. Но и имаше неща, които ми харесаха. Поплаках си на финала на първи епизод с ясната идея, че както на неговия финал, така и за мен, едно нещо е приключило. „Сексът и градът“ вече е в свят на деца, рецитали и боядисване на коса. В свят на привидно перфектен живот, докато нещо не те удари като шамар в тъмното, който не очакваш.

За някои тоя шамар е потрес. За други е нещо ново. За трети е безволеви опит да лежиш на старо лаври. Има и такива, които са изненадани. Но всички те гледат. Кари, Миранда, Шарлот и Саманта, която присъства само с името си, са икони. Икони на едно време, което ми липсва. Те не са същите и ние не сме същите.

Зрителят е мазохист. Освен това обича до край и винаги иска да разбере още колко шамара може да понесе. А в свят на еднаквости и бързооборотна телевизия носталгията е нещо, което бих взела като хапче за зъбобол. Няма да реши проблема, но поне ще облекчи болката.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Финалът на „Отмяната“ – кой, как, защо? (Спойлери)

Казват, че за да бъде един човек добър детектив, то той трябва...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ