Робърт Редфорд – един от истинските лъвове

Щастието е случайност, останалото е тъга, казва великият ас в седмото изкуство, който няма нито един „Оскар” като актьор

Фотография / Getty Images

Не съжалявам за нищо, което направих във времето – винаги съм давал всичко от себе си. Щастието е случайност, останалото е тъга – затова трябва да се наслаждаваме на хубавите моменти“, казва Робърт Редфорд в едно от редките си интервюта. Максимализмът му е действителен – до 89 не спира да работи и не престава да очарова. Според официалната информация си е тръгнал така, както само щастливците могат да напуснат грешното ни земно битие – в съня си, пренасяйки се в рая на „истинските лъвове“, както го нарече старата му приятелка и партньорка в култовата любовна драма „Отвъд Африка“ Мерил Стрийп, докато се сбогуваше с него.

Във филмите си той винаги е неустоимо привлекателен. В какъвто и образ да влезе – на каубой или политик, тв водещ или приключенец на Черния континент, е харизматично прелъстяващ. Не го прави нарочно, просто така му е дадено. Често е аутсайдер – мъж, който обикновено е в конфликт със статуквото и го побеждава с интелект и мачовски чар. Като в „Шпионски игри“, където с Брад Пит са божествено красиви и магнетични. Но Редфорд е и една от големите загадки в своята малобройна каста от виртуози на преобразяванията. Винаги оставя нещо недоизказано. Лаконичен и самоироничен, с усмивка на снизхождение към пороците в индустрията приема почетните статуетки за принос към световното кино, което без него вече няма да бъде същото.

Да играеш срещу себе си

Ще бъде запомнен като новатор извън обичайните утъпкани маршрути, който никога не се връща към миналото, защото е много опасно, а върви само напред. Властта не го интересува. „Предпочитам да съм лош актьор, но не и лош политик. Семейството, околната среда и проблемите на индианците са трите най-важни неща за мен“, не крие той.

Обича конете и спортните си коли. Язди като рицар, шофира като състезател. Уважава спорта и обяснява, че в друг живот вероятно би бил бейзболен играч или тенисист. „Спортът е прекрасна метафора за живота. След ските, бейзбола и риболова разбрах, че няма нищо по-впечатляващо от голфа, защото играеш срещу себе си.“

Без да е почитател на радикалната философия, Редфорд е длъжен да се помири със смъртта в несправедливо крехка възраст. Той е едва на 18, когато умират сестрите близначки, които майка му е родила на 39. Тя си отива на 40 от фатален кръвоизлив. Тези трагедии го разбиват задълго, без да подозира, че няма да са последните. Опитва да се скрие от тях, върлувайки с уличната си банда и шмекерувайки с дребни кражби. Пробва се като каскадьор, после в нефтените находища в Калифорния. Със спортна стипендия влиза в университета на Колорадо, но я губи заради пиянски изцепки в разюздани бохемски компании. Може би този бяс идва не само от мъката, но и от корените му – те са от Англия, Ирландия и Шотландия, макар че е роден в Санта Моника, Калифорния. От Острова са и леко рижавеещите му коси и навикът да прекалява с уискито. След поредния провал решава, че повече няма да се занимава по задължение с каквото и да било и заминава за Европа, за да учи изкуствознание в Париж и Флоренция. Според градските легенди през онези месеци е по-прилежен ученик в любовта – френски и италиански много по-възрастни от него дами го въвеждат в този жанр. А рисуването е голямото му хоби от тийнейджър. Пада си по музите, въпреки че цялото му семейство е далеч от тях. Връща се в Щатите и се установява на източния бряг, защото истинските артисти са в Ню Йорк, а не в Калифорния. Влиза в арт академията, където го изкушава сценографията, но става актьор.

Първият му хонорар е 75 долара за някаква кретенска телевизионна игра. Изкушава се от всякакви предизвикателства в професията особено през първите години в театъра. „Трудно е да играеш сам, диалогът винаги помага, но ми се искаше да опитам от всичко“, споделя той. Красив и талантлив, не разбира манията по Холивуд, тъй като „това място“ дълго не му предлага нищо интересно. Нито пък го човърка тръпката за популярност. На 26 получава качествена роля във „Военен лов“ на Сидни Полак, с когото ще снимат още шест филма и ще бъдат приятели. През 1965-а започват да говорят за него заради филма „Вътрешният свят на Дейзи Клоувър“, където е неприятният бисексуален съпруг на Натали Ууд и печели „Златен глобус“ за най-обещаващ дебют.

И никаква политическа коректност

Световната слава го връхлита след уестърна „Буч Касиди и Сънданс Кид“, който излиза през 1969-а. Там са тандем с другия най-красив рус и синеок мъж в Холивуд в онази епоха – Пол Нюман. Много си говорят за театър. И си правят номера. „Колкото по-сложна беше шегата, толкова повече се забавлявахме“, спомня си Редфорд. Не стават твърде близки – държат се приятелски, но са прекалено „събрани“, за да прекрачат границата. Според режисьора Джордж Рой Хил вродената им сдържаност ги кара да се чувстват неловко един с друг. Всички тези нюанси обаче изчезват, застанат ли пред камерите. Ако Редфорд дразни с нещо колегата си, то е с постоянните си закъснения. Но Нюман и Джордж Рой Хил си позволяват да му го кажат чак след четири години, през 1973-та, когато тримата са отново заедно – в криминалната комедия „Ужилването“. Историята е вдъхновена от реални събития, свързани с братята Фред и Чарли Гондорф. Но и Нюман, и Джордж Рой Хил знаят, че могат да разчитат на Редфорд като на никой друг, и то не само защото ги води на риболов с яхтата си. Неслучайно Нюман продължава да търси сценарий за себе си и за Редфорд, за да направят трети епохален дует. Но не открива достатъчно качествен за класата им сюжет и това силно разочарова и двамата.

През 1974-та Редфорд купува правата за екранизация на книгата „Цялото президентско войнство“ на Боб Уудуърт и Карл Бернщайн, които разкриват аферата Уотъргейт. Политическият трилър на майстора в жанра Алън Пакула прибира четири „Оскара“, но нито един от тях не е нито за Редфорд, нито за Дъстит Хофман, които влизат в джинсите на репортерите, разнищващи скандала с незаконно подслушване, довел до оставката на президента Ричард Никсън.

Редфорд участва и режисира още два политически трилъра – „Кандидатът“ и „Всичко е загубено“. В „Трите дни на Кондора“ от 1975-а на Сидни Полак е Джо Търнър, агент под прикритие, но като анализатор на бюро в офис, а не на първа линия като полеви шпионин. Животът му е тотално скучен до момента, в който колегите му са избити и той става мишена на неизвестен убиец. Търнър, чието кодово име е Кондор, търси закрила при своите работодатели в ЦРУ, но, естествено, попада в устроената от тях клопка. Сидни Полак и Редфорд са сред големите киномайстори, които никога не са били политически коректни.
През 1980-а Редфорд дебютира като режисьор с „Обикновени хора“ и взима „Оскар“, когато всички очакват, че за номер едно ще бъде провъзгласен Мартин Скорсезе за „Разяреният бик“ с гениалния Робърт де Ниро. Редфорд е от шестимата актьори, получили статуетката на Киноакадемията за режисура – Уорън Бийти, Клинт Истууд, Мел Гибсън, Кевин Костнър и Ричард Атънбъроу.