
Фотография / Screen Archives/Getty Images
Контра на мейнстрийма
Пак през 1980-а създава института „Сънданс“ за млади кинодейци, който провежда ежегодния фестивал на независимото кино – в Парк сити, щата Юта, където купува земя с идеята да направи ски курорт. Вместо това Парк сити се превръща в място за открития. От котилото „Сънданс“ се пръкват Куентин Тарантино, Стивън Содърбърг, Пол Томас Андерсън, Дарън Аронофски. „Акцентът пада върху думата „независимост“. Отдавна вярвам в нея. Подкрепям независимите артисти, на които не е даден шанс да бъдат чути. Индустрията винаги е била добре контролирана. И аз бях част от общоприетото. Затова насочих енергията си към независимост и се чувствам добре от това. Трябва да се развиваме и да растем, иначе няма да оцелеем. Изкуството е по-важно от политиката“, убеден е Редфорд. Но до последно се съмнява в доминиращата позиция на новите технологии. Категоричен е, че изкуственият интелект не може да замени естествения, нито ултраскъпите специални ефекти да неглижират човешкото майсторство. Най-смешното в цялата му кариера е единствената му номинация за „Оскар“ – за ролята в „Ужилването“.
През 1992-ра печели овациите на публиката и критиката с „Там тече река“ със своя бъдещ кинонаследник Брад Пит, а през 1994-та с „Телевизионно състезание“ отново получава номинация за най-добър режисьор.
Продуцира „Кандидатът“ и играе в него, за да потопи зрителите в абсурдите на предизборна кампания за Сената в Калифорния. След тази продукция никой не се съмнява в неговата политическа ангажираност.
В „Прекрасният“ на Бари Левинсън е бейзболният играч Рой Хобс. Чрез своя персонаж отдава почит на баща си, който, макар и счетоводител, го е научил на тънкостите в любимия на Америка спорт. Благодарен му е, колкото и на майка си, която пък му позволява на 10 да седне зад волана. През 2013-а получава аплаузи за своя корабокрушенец във „Всичко е загубено“, неговия моноспектакъл в киното.
Филмите му са контра на мейнстрийма, който контролира киноиндустрията, фокусирана върху парите. „През 70-те качеството все още беше над бизнеса. А сега много от професионалистите са извън системата. Но днес зрителите са по-нужни на киноиндустрията, отколкото киноиндустрията на зрителите“, директен е той.
