Преди три години, когато се запознах с Милица, тя наскоро беше се присъединила към фамилния бизнес Вила Мелник с идеи и амбиции, родени от високото й образование в университета в Бостън, САЩ, и от специализацията й в Диаджио, Великобритания, най-големия световен производител на алкохолни напитки премиум клас в света. Днес е факт туристическа карта “Винени маршрути Мелник”, която тогава беше само мечта. Както и това, че миналата година Вила Мелник влезе в престижната класация „Топ 50 световни винени дестинации“ (World’s Best Vineyards).А завършилата Лидерска академия към Съвета на жените в бизнеса в България Милица, маркетинг мениджър на Вила Мелник, продължава да учи – предстои й да се дипломира като магистър управление на агробизнеса и развитие на селските райони в НБУ.
Милице, за какво ти е още една магистратура, след като си дипломирана в престижен университет в Бостън?
Завършила съм бакалавър по бизнес администрация в Бостънския университет, САЩ. Винаги съм се стремяла да уча и да се развивам и затова реших да продължа образованието си в сфера, която ми е интересна и полезна. Скоро ми предстои да защитя магистратура „Управление на агробизнес и развитие на селските райони“ в НБУ. Но всъщност не смятам, че формалното образование е задължително, за да напредваме в кариерата си. Напротив, опитът и качествата са по-важни. Един от любимите ми начини да уча е чрез онлайн класове, следя и различни подкасти.
Променено ли е съотношението мъже-жени в производството на вино, след като дълги години това се е смятало само за мъжка работа? Замисляла ли си се защо всички богове на виното са мъже, че и виночерпецът на олимпийските богове е Ганимед?
Присъствието на жените във винения бранш е изключително ярко. Едни от най-умелите енолози, сомелиери, винени журналисти и търговци са дами. Във виното има и наука, и изкуство, и креативност, и емоция – изобщо това е прекрасно поприще за жена.
Сърцето и душата на Вила Мелник е моята майка – тя първоначално разработи нашата дистрибуционна мрежа в страната и вдъхна живот на винения туризъм.
А защо древните винени богове са мъже ли? Сигурно, за да могат да поднасят вино на своите богини.
Какво вино се пиеше у вас на празници, когато беше дете?
Мама е пазителката на традициите у нас и виното винаги е присъствало на празничната трапеза. В началото беше домашно червено вино, произведено от дядо ми Алекса в Мелнишкия край. След като започнахме професионално да се занимаваме с вино, винаги по празници се пие вино от най-високо качество – от нашата или от други български изби. Ние все още пазим няколко стари бутилки от дядо ми в подземния трезор на Вила Мелник. Бутилките са стъклени, но са запечатани с метални капачки като от бира. Виното е от широка мелнишка лоза, с възрастта е добило бледокеремиден цвят, а на вкус е като отлежал ликьор.
Ти самата кога прояви любопитство към тази божествена напитка?
Когато разбрах, че родителите ми започват винарския проект, бях бакалавър в университета в Бостън, САЩ. Първите ми спомени са свързани с полето, младите лозички, строежа на винарната. Когато бях в университета, според американските закони нямах право да пия алкохол, докато навърша 21 години, така че само четях за виното на сухо. Kогато се преместих в Англия и започнах работа за алкохолния гигант Диаджео, се записах на професионален курс по дегустация на вино (WSET – Wine and Spirits Education Trust). Оттогава гледам непрекъснато да добавям нови знания към своя „винен арсенал“.
Казвала си, че решението да се включиш в семейния бизнес е било емоционално. Какви други решения си вземала под влиянието на емоции?
В повечето време се водя от ума и логиката си и понякога бавно вземам решения, защото в главата си разигравам всички възможни бъдещи резултати. Но когато преди години попитах своя ментор дали според него съм готова да поема отговорностите на семейния бизнес, той ми отговори: „Никога няма да си готова. Просто трябва да събереш кураж и да скочиш!“ Оттогава се уча по-често да следвам интуицията и вътрешното си усещане.
Същият принцип „Действай!“ приложих, когато за първи път скочих от самолет, а след това и изкарах курс по солов парашутизъм. След това се научих да се гмуркам с акваланг и да летя с парапланер.
А в бизнеса се уча да вземам решения бързо и без колебания. Понякога е по-добре да вземеш решение, което не е перфектно, отколкото да се колебаеш дълго време и нищо да не предприемеш.
