Минала през всякакви телевизионни формати, любимата водеща на изключително популярната „Бригада Нов дом” по bTV най-сетне се чувства съвсем на мястото си. А след края на сезона на предаването трябва да се дипломира в специалност „Психология”, подтикната от личния си терапевт, с чиято помощ преработва емоциите, породени от срещите със семействата
Фотография / Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг / Антония Йорданова
Грим / Алина Манова
Коса / Цецо Христов
Седмият сезон на предаването не просто ремонтира домове, а се фокусира върху едни от най-важните социални теми в България – домашното насилие, войната по пътищата, психичното здраве, отношението към специалните деца и талантите на младите българи. Историите на семействата, които бригадата среща по пътя си, са огледало на предизвикателствата, пред които е изправено обществото ни, но в тях винаги има надежда и светлина, и щастлив край. Този сезон в каузата се включват над 160 доброволци – от служители на партньорски компании до зрители, които просто искат да помогнат. Това доказва, че когато хората се обединят, няма невъзможни неща.
Преди броени дни Мария и „Бригада Нов дом“ бяха отличени в кампанията на „24 часа“ „Достойните българи“ и получиха заслужена награда в категорията „Надежда за дом“. „За нас е чест да сме сред всички наградени. Смятам, че малките деца са най-важната аудитория, те са най-големите ни фенове, възпитаваме ги. Имаме много помощници, добротворци, партньори, а след всяко предаване огромна част от аудиторията се включва в каузите, защото нашето послание е, че доброто е заразно и непобедимо“, бяха думите на Мария Силвестър.
Тази пролет „Бригада Нов дом“ постига отлични резултати. Аудиторният дял на предаването нараства с 14% в сравнение със същия период на миналата година (когато в ефир се излъчваше предходният сезон). По данни на ГАРБ през 2025 г. той достига до 33,1% от зрителите в таргет групата 18-49 години.
Мария, в какво състояние на духа беше, когато се захвана с този формат? Връщаш ме десет години назад. Но беше начало на нов период в живота ми. Мисля, че беше минала една година откакто бях разведена. Последно бях водеща на „България търси талант“. Осъзнавах, че трябва да направя някакъв много голям завой професионално, за да покажа някакъв друг аспект от себе си. Ако съм стартирала с видеа по улиците, забавни или развлекателни програми по телевизията, искаше ми се да отида в някаква по-сериозна тематика. Нямах нищо предвид. Просто се появи предложение да отида на кастинг от компанията, която въведе в България формата „Бригада Нов дом“, както и MasterChef. Разбрах, че става дума за предаване за ремонти. Имах много силна интуиция, че това е нещото, от което имам нужда, за да направя завоя. Давах си сметка, че не е нещо лъскаво, няма да блестя, да разполагам с подготвен текст. Беше голямо предизвикателство. И точно защото ме е страх и ме притеснява, трябва да кажа да. В началото никой не предполагаше, че предаването ще има такъв успех.
А изпита ли някакви съмнения в правилността на решението си? Когато взимам решение, правя го на 100 процента. Преди това обаче се чудех и си задавах много въпроси. Все пак заложих на интуицията си и тя се оказа права.
Как ти, бивш модел, телевизионна звезда, свързана със забавни предавания, се реши да влезеш в бригадата, където по никакъв начин няма да бъде обслужвана суетността ти на красива и стилна дама? Да, аз бях свикнала със стилисти, гримьори и коафьори, без тях не можех да се появя пред камерата. И тук изведнъж на екрана въобще няма значение как изглеждаш, а какво излиза от теб, какво излъчваш. Понякога, като се гледам, си викам, боже, може би трябваше да се среша, малко червило да сложа… Но това наистина вече не ми е важно, суетата премина на друго ниво.
Кога, вече стъпила на този терен, го усети като свой? Доста по-късно. Имаше две-три години, в които се обучавахме в движение. Първата година ни обучаваха, втората – трябваше да продължим сами. И третата година вече разбрахме, че предаването започва да има успех. Нещо, което продължава и до днес.
Кое е най-трудно от всичко, което правиш в този формат? Най-трудно ми беше да разбера и да приема, че мога да помогна само донякъде. Това, че влизаме в живота на хората и правим ремонти, променяме съдбата им и в момента, когато си тръгнем – всичко вече е само в техните ръце. Това беше най-трудното.
Понякога, ако преминеш границата, доброто се превръща в нещо друго, особено ако човекът отсреща не е готов за това. И тогава е необходимо търпение и да се надяваш, че все пак промените, които сме направили, ще го трансформират. Има две възможности – или да застане пред големия бял лист и да започне да пише живота си отново, или да продължи по стария начин.
Кой избира обектите, на които се развихряте с бригадата? На мейла на предаването brigada@btv.bg получаваме стотици писма, след което екипът в лицето на продуцента и главния редактор избират историите, които може да бъдат заснети. Не е лесно, защото обектите трябва да може да се ремонтират за пет дена, семейството трябва да е съгласно да разкаже историята си пред камера и тя да е свързана с важен за обществото проблем.
За съжаление, има много кандидати и това е тъжен факт, но хубавото в случая е, че хората ни дават сигнали за други хора, а не за себе си. Още оттук каузата на „Бригада Нов дом“ започва да работи и доброто се предава.
Как те белязват историите, които разказваш в епизодите на „Бригада Нов дом“?
Частица от мен остава при всяко семейство, при което влизаме. Те пък ми дават от себе си. Не е лесен процес, той те заземява и те трансформира. Започваш да оценяваш истински важните неща. Да се освобождаваш от ненужните.
А какво стана с психологията, която следваше? Бях стигнала донякъде и беше незавършен процес, което напоследък се промени. Пак уча и ми предстоят изпити. Доста е „забавно“ след толкова години. Сега между сезона, който приключи, и този, който предстои, вместо да си почивам като нормалните хора, какво правя – пиша реферати и вземам изпити.
Смятам, че когато работиш с хора с толкова тежки истории, след това трябва да се погрижиш за себе си и за вътрешния си свят. Установих, че прибирайки се след някои от епизодите, не зная какво точно изпитвам. Хем си радостен, хем си изморен, хем ти едно такова празно, седиш по един час в колата и не можеш да събереш сили да излезеш. Не съм само аз, а всеки от екипа го преживява по своя си начин.
Аз например започнах да ходя на терапия, за да трансформирам цялата тази съвкупност от информация и емоции, това е отговорът на въпроса как издържаш!
