Един от най-загадъчните острови в света мами въображението на пътешественици и на обикновени туристи
Великденският остров или Рапа Нуи, както е името му на полинезийски, е едно от най-изолираните населени места на Земята, малка точица в безкрайното синьо на Югоизточния Пасифик. Най-близките му съседи са миниатюрните острови Питкерн на около 1 900 км, а най-близката континентална точка е Чили на около 3700 км. Звучи малко самотно, нали!
Въпреки тази откъснатост обаче повечето хора са чували за Великденския остров поради една-единствена причина – огромните каменни статуи, наречени моаи. Всяка година строгите им лица привличат над 100 000 туристи на малкото парче земя с едва 5700 души население. Макар да се води владение на Чили, жителите му са предимно полинезийци, които говорят местен диалект редом с испанския.
Пазителите на острова
Нищо общо с Чили нямат и моаите. Тези статуи със странни, почти анимационни лица и непропорционално големи глави, близо 900 на брой, са разпръснати из целия остров. Смята се, че са изработвани между X и XVII в. от полинезийското племе рапануи, заселило се тук през V в. Местните каменоделци вадели блокове от базалт или шуплест варовик от вулкана Рано Рараку, разположен на километър от брега, а издяланите моаи след това били откарвани към предварително определените им места из острова. И до днес учените все още спорят как точно е ставало това – с въжета, с търкаляне или с дървени шейни. Представете си само – най-високата от статуите е над 10 м и тежи 82 тона, а дори по-малките не падат под 50 т. Впрочем „непропорционално големи глави“ е условно казано. Преди няколко години при разкопки се установи, че фигурите имат и тела, заровени под земята (или по-скоро затрупани с вулканична пепел), така че реалната им височина е поне двойно по-голяма. Не се знае със сигурност и как са поставяни шапките от червен камък върху част от моаите. В изоставена каменоломна са открити над 400 недовършени фигури, една от които с височина 20 м. Защо местните жители внезапно са спрели да правят моаи? Поредната загадка.
Поредна, но не последна – не се знае и точното предназначение на каменните гиганти. Според най-популярната теория те изпълняват ритуални функции и са издигнати в памет на предците. Разположени са винаги с гръб към морето и поглед към вътрешността – това е начин да излъчват своята мана (свръхестествена закриляща сила) към потомците. Статуите се намират върху полегати церемониални площадки, наречени аху. Най-пълната и най-често посещавана в момента от общо 300 аху на острова е Тонгарики с 15 различни на ръст моаи.
Смята се, че упадъкът на полинезийската култура на острова е свързан с нахлуването на европейските колонизатори през XVII в. Сред „подаръците“, които донесли на местното население, били непознати болести, отвеждане в робство, конфликти и изтребление подобно на сценариите в други краища на света. Някои от моаите също били отмъкнати за чуждестранни музеи. Малка стъпка в поправянето на тази несправедливост е скорошното решение на Чили да върне статуя от музея в Сантяго отново в земите, към които принадлежи.
Тройка вулкани и още…
Макар моаите да са основният туристически ресурс на Рапа Нуи, не са единственият. Вулканичният релеф на острова е формирал драматично крайбрежие с изрязани заливи и назъбени скали. Има три основни вулкана, но само един – Рано Кау, е лесно достъпен без водач. В близост до него има малък музей, разположен в реставрираното церемониално село Оронго. Може да се разходите по ръба на дълбокия 400 м кратер и да надникнете в него, както и да се насладите на гледката към две малки островчета – Моту Ити и Моту Нуи, които се издигат в океана на километър от брега. За посещение на другите два вулкана може да се присъедините към някой от организираните турове с водач.
Заради скалистото крайбрежие Великденският остров не е точно тропически плажен рай. Общо взето, вариантите са два – основният плаж Анакена на северния бряг, на който според легендата за първи път са стъпили заселниците, и по-малко популярният Овахе. Освен плажуване във водите около острова може да се практикува гмуркане и шнорхелинг. Един от най-големите морски резервати в света е създаден тук през 2017 г. и топлите му чисти води са идеални за наблюдаване на морския живот, а при повече късмет – и за плуване редом със зелени морски костенурки.
Вътрешността на острова пък предлага възможности за разходки и катерене, посещаване на някои от многобройните пещери и разглеждане на археологически обекти. Интересен е така нареченият Пъп на света – кръгъл камък, за който местните вярват, че съдържа тайните на Вселената и фокусира най-важните енергийни линии на планетата. Загадка са останките от крепостни стени, построени с незнайно каква цел. Загадка е и откритата тук писменост – единствената, създадена в тази част на света и все още неразчетена. Изобщо – толкова малък и отдалечен остров, а толкова много загадки!
Кога и как
Ако решите да посетите това съкровище на другия край на света, планирайте пътуването си внимателно и до най-малкия детайл заради разстоянията, цените и факта, че това е от преживяванията, които се случват веднъж в живота. Поне три дни престой ви трябват за основните забележителности, а ако искате да се отдадете на спокойствие и на други активности като гмуркане, разходки и езда, нека да са пет. След като така и така сте стигнали дотам, комбинирайте го с Чили, където също има много за разглеждане. Няколко български агенции предлагат посещение на Великденския остров като част от екскурзиите си до Чили.
Ако сте по-авантюристично настроени и искате сами да организирате престоя си, трябва да знаете някои основни неща. Летището се намира до Ханга Роа, единствения град на острова. Дотам се лети само с авиокомпанията LATAM, която има ежедневни полети от и до Сантяго, столицата на Чили, като полетът е около 5 часа и половина. Туристическите визи се предоставят при пристигане на летището. В Ханга Роа има банкомати и чейндж бюра, но е добре да имате и пари в брой. Местната валута е чилийски песос, на някои места приемат и щатски долари. Може да наемете автомобил или велосипед за разходките си, ако искате повече самостоятелност.
В Ханга Роа има доста места за настаняване в различен ценови клас – къмпинги, хостели и по-луксозни хотели. Като цяло цените са по-високи от тези на континента, това се отнася и за заведенията за хранене. Морската храна е вкусна и разнообразна, а един от традиционните специалитети – куранто, се приготвя върху нагорещени камъни в дупка, изкопана в земята.
Климатът на Рапа Нуи е субтропичен, с температури между 16° и 25°С. Островът може да бъде посещаван целогодишно, най-топлият период е от декември до април. Най-влажните месеци са от април до юни и ако планирате посещението си тогава, не забравяйте чадър. Ако искате преживяването ви е да е още по-вълнуващо, може да го съчетаете с някой от ежегодните фестивали – Tapati Rapa Nuiв началото на февруари, двуседмична феерия от музика, танци и традиционни костюми, Semana Santa през март или април, който отбелязва Страстната седмица, и Día de la Lengua Rapa Nui през ноември, който празнува местния език с различни културни събития.
