Блестяща идея + риск + доза късмет – това е рецептата на Сара Блейкли, изобретателка на оформящото бельо Spanx и доскоро най-младата милиардерка в списъка на сп. Forbes. Звучи лесно, но зад всичко това стоят много труд, упоритост, организация и най-вече вяра в собствените инстинкти.
Някога – в нетолкова далечната 1998 г., никому неизвестната Сара Блейкли била поканена на парти. Специално за случая тя отделила от скромните си средства (изкарвала си хляба, като продавала факс машини от врата на врата) и си купила скъп бял панталон. Облякла го, но нещо не било както трябва – ръбовете на бельото ѝ се очертавали по фината материя и разваляли цялостната визия. Без много да му мисли, Сара отрязала крачолите на чифт чорапогащи и ги обула вместо бельо. Така постигнала двоен ефект – гладка линия и стегната фигура.
В този момент нещо ѝ просветнало. Сара си дала сметка колко много жени биха имали нужда от точно такъв вид бельо. Вероятно не била първата, на която ѝ хрумва да носи отрязани чорапогащи под дрехите, но за разлика от останалите тя не спряла дотам. Изтеглила спестяванията си на стойност $5000, патентовала идеята и разработила прототип на оформящото бельо.
Днес този бял панталон стои в специална витрина в огромния офис на Сара Блейкли в Атланта, а на едната стена с неонови букви е изписана историята на създаването на Spanx. Но тази история е много повече от случайно хрумнала в подходящото време блестяща идея.
От хрумването до реализацията
„Причината да се захвана без колебание с всичко това е предварителната работа, която бях свършила – разказва Блейкли. – Знаех, че искам животът ми да е различен от сегашния, така че направих списък със силните и слабите си страни. Едно от предимствата ми беше умението да продавам, винаги съм била добра в това. Затова исках да създам свой собствен продукт, който да продавам на милиони хора и от който те да се чувстват добре. Записах това желание в дневника си и държах сетивата си отворени за подходящата възможност. Бях нащрек, така че в деня, в който срязах чорапогащите си, се задействах. Още не знаех дали тази идея ще бъде „онази“, но не губих и миг време.“
В началото Сара не казва на никого за идеята си. Тя работи по прототипа вечер и през уикендите, прави проучвания, посещава производители на бельо. Приятелите и семейството ѝ знаят, че се занимава с някакво „налудничаво хрумване“, но само толкова. Пази тайната цяла година, защото вярва, че идеите са много крехки и уязвими в началото. И макар като всеки нормален човек да изпитва вътрешен импулс да сподели с близките си, успява да се удържи. Вярва, че на този етап коментарите и забележките на другите може само да я разконцентрират и разколебаят, а тя предпочита да вложи енергията си в работата вместо в обяснения и оправдания.
Когато най-накрая разказва с какво се е захванала, всички около нея смятат, че си е загубила ума. Но това не е в състояние да я спре. Сара е убедена, че е на прав път. Обикновената продавачка на факс машини се е превърнала в истински предприемач и лидер. 20 години по-късно Сара Блейкли е милиардерка, а бельото ѝ се продава в 65 държави.
Жени помагат на жени
Марката Spanx не е похарчила и долар за реклама. Няма и нужда. През 2000 г. Сара Блейкли продава първата партида от бельото си на веригата магазини Neiman Marcus. Изпраща няколко чифта и на телевизионната водеща Опра Уинфри с предложение да ги пробва.
Това е големият пробив на Spanx. Опра буквално се влюбва в тях и ги обявява в шоуто си за любим продукт на годината. Блейкли има на разположение десетина дни да си направи уеб сайт и да подготви достатъчно продукция, защото поръчките заваляват на мига.
„Приключих с работата си като продавачка на факс машини на 14 октомври 2000 г., а Опра ми се обади две седмици по-късно – спомня си Сара. – През цялото време, докато развивах идеята си, работех и на другото място. Имах нужда от постоянните приходи и от сигурността, които това ми даваше. Затова изчаквах и не напуснах, докато не изпратих първата партида на Neiman Marcus и Saks. Чак тогава добих кураж да рискувам и да се посветя изцяло на Spanx.“
Без страх от провал
Освен от самолети и говорене пред публика Сара Блейкли се страхува най-много от пропуснати възможности. Затова въпреки всичко се качва на самолети и говори пред хора. „Страхът ми от това, че може да съжалявам за нещо, което не съм направила, е по-силен от всички други страхове. Това ми дава смелост“, признава тя.
Ако има нещо, от което Сара изобщо не се страхува, това е провалът. До голяма степен го дължи на баща си, който имал навика всяка вечер да пита децата си в какво са се провалили днес. Той се интересувал какво точно се е случило, анализирал ситуацията и обяснявал, че „провал“ е относително понятие. Дори карал Сара и братята ѝ да се упражняват в проваляне. „Когато нещо не станеше така, както сме го планували, баща ми ни караше да записваме какво сме получили вместо това – спомня си тя. – Може да не съм спечелила състезанието, но по време на тренировките съм си създала нови приятели например. Във всяка ситуация, в най-големия провал има нещо, което да си струва. Да не си опитал изобщо, е по-голям провал от това да си опитал и да не се е получило.“
Блейкли смята, че липсата на страх от провал е ключовият фактор за успеха на Spanx. „Продавах факс машини от врата на врата седем години и за това време научих много неща за отхвърлянето и как да се справям с хора, които ми отказват. Беше нещо като тренировъчна площадка и много ми помогна, защото през първите две години от разработването на идеята ми получавах само откази.“
Този опит я е научил да не се обезсърчава и да не приема „не“ за отговор. Вярва в инстинктите си и не позволява негативизмът на околните да я разколебае. И винаги смята, че едно нещо може да се направи още по-добре. Неслучайно една от любимите й фрази е: „Ооо, хайде, хора… та ние изпратихме човек на Луната!“
