Само няколко дни преди концерта й в София – в навечерието на Великден на 12 април в зала „България“, на който ще представи бароков репертоар и новия си албум „Куртизанка“ – оперната прима Соня Йончева застава пред DIVA. С нея темите за разговор са разнообразни. Говорм за всичко – от музика чак до детството й.
Къде те заварваме и какво правиш?
Все още съм в Америка. Няколко месеца работя тук. Щастлива съм, че след Ковид се завърнах в Метрополитън опера в Ню Йорк. Театър, който обичам и свързвам с най-добрите си роли и професионални приятелства. Благодарения на генералния мениджър Питър Гелб, в театъра се случват истински музикални събития. Радвам, че съм част от тях. В новия сезон една след друга излязоха две премиери „Федора“ и „Норма“. Благодаря на публиката, че ни дари с толкова много аплодисменти и любов. Сега съпругът ми дирижира няколко спектакъла на „Тоска“ тук, аз почивам след като пях в Канада. Нямам търпение да се върна в Европа и да се срещна с българската публика на 12 април в зала „България“.
Кои са трите думи, които те описват най-добре?
Силна, емоционална, обичаща.
Ако трябва да се представиш на някого, който никога не те е виждал или чувал, как ще го направиш?
Зависи от човека, но с годините се научих да не показвам веднага чувствата си. Аз съм открит човек, но и предпазлив.
Вълнуваш ли се преди концертите в България?
Това е едно особено вълнение. Нищо не може да замени родината, усещането за близост, хората, миризмите, традициите. Аз живея по целия свят, бързо се адаптирам, но всяко завръщане в България е вълнение. Не може да се опише. Много дълбоко и лично преживяване.
Какво е посланието, което искаш да отправиш?
Да се вглеждаме спокойно и без предразсъдъци в другите, да ги приемем, да се обичаме, да свалим агресивните маски на всичко знаещи и всичко можещи, да приемем, че не сме съвършени.
Разкажи ни повече за новия си албум – какъв беше процесът по направата му?
Това е първият албум, който издавам с моя собствен лейбъл SY11 PRODUCTIONS. Внимателно подбрах репертоара, който отразява периода, в който се намирам като жена, артист и певица. Записах албума в Генуа, Италия с Orchestra dell’Opera Carlo Felice Genova, ръководен от Марко Армилиато. Поканих тенорът Чарлз Кастроново да участва в два дуета. Всички оперни женски героини, включени в албума, са свързани с образа на куртизанката. Прочетох историята на Вероника Франко – венецианска куртизанка, поетеса, утвърдила себе си в територии, традиционно запазени за мъжете: тези на еротичната казуистика и публичния дебат. Бях поразена от тази личност, която в изказванията си се противопоставя на своето време – епоха едновременно идеализираща и принизяваща жените. Борец за правата на жените, която предлага тялото си за удоволствие. Какъв контраст и каква вяра! Вдъхновена от нейния път, реших да реализирам този албум. В албума събирам вечни женски фигури, някои от които исторически. Включвам арии от най-известните опери за сопрано като “Травиата” на Верди, “Бохеми” и “Манон Леско” на Пучини, “Сибир” на Джордано и “Ирис” на Маскани. Бонус е парчето “In Trutina” от “Carmina Burana” на Орф, което отразява философията на проекта, баланса между тялото и ума, удоволствието, сдържаността, съмнението и съревнованието между чувствителната и рационалната природа на човешкото същество.
Имаш нова визия – как я постигна?
Като всяка жена усещам времето. Режимът, с който живея от години , изисква внимание. Ние, певците имаме много чувствителен инструмент – гласа. Всеки грип, настинка, се отразява. Затова внимавам. Днес оперният певец не е само глас, но и много работа като артист. Нужна е енергия, внимание какво ядеш, колко часа сън имаш. Успях да вляза бързо във форма след раждането на дъщеря ми София и се стремя да я поддържам. Щастлива съм, спокойна съм у дома и на сцената. Всичко влияе върху формата на един човек.
Какво ти носи и днес класическата музика?
Удовлетворение, наслада. Щастлива съм, че при мен успеха дойде навреме, защото е тъжно, ако закъснее и се вкопчиш в него. Не съм амбициозна, а последователна. Не съм мечтала да бъда звезда, а да се свържа с музиката по един много личен и цялостен начин.
Каква искаше да бъдеш като малка?
Като всяко момиче съм имала различни мечти, но не съм си представяла, че ще бъда оперна певица.
Разкажи ми ярък спомен от детството си и в какво беше добра като дете?
Свирех на пиано и бях доста палаво дете. Имах мечти. Семейството ми нямаше големи възможности, но аз имах безгранична фантазия. Представях си се в различни роли, имах идоли. Играех с другите деца.
А искала ли си да бъдеш някой друг?
Не! Никога не съм искала да бъда някой друг. От малка съм усещала, че имам свой път. По него и вървя!
Каква щеше да станеш, ако не беше станала певица, мислила ли си за друга кариера?
Никога не съм свързвала дадено занимание с кариера. Свирех на пиано, но не съм мислела, че ще съм успешна пианистка. Пеех в хора, но не предполагах, че един ден ще пея на световни сцени. Възпитана съм да полагам усилия, но и да изпитвам удоволствие от нещата, с които се занимавам. Да има лекота. И може би заради това ми се случват хубави неща в живота и професията.
Какъв човек си извън сцената?
Човек без претенции, майка, която играе с децата си, готви, съпруга, която обича и обгрижва мъжа си, жена, която има нужда да се поглези понякога, приятел, който е готов да помогне при нужда.
Кои са музикалните проекти, с които се гордееш най-много?
Гордея се с всяка роля, концерт, запис , а вече и с първата си книга „Петнадесет огледала“, която излиза през април на български и английски език. Това е много специален за мен проект, защото е свързан с моите оперни героини. Книгата вече е налична в моя уебсайт.
Кои са имената, с които си излизала на една сцена и кои са онези, с които искаш да го направиш?
Имам щастието да си партнирам с най-големите на оперната сцена – Доминго, Кауфман, Флорес…Общувам с изключителни певици Нетребко, Гаранча, Георгиу…Аз съм реалист и съзнавам какъв шанс имам в професията. И съм благодарна!
Какви са твоите лични възходи и падения в професионален аспект до момента?
Както казах аз съм реалист, здраво съм стъпила на земята. Няма критика, която може да ме главозамае или да ме срине. Знам коя съм, колко мога и какво мога да си позволя. Правила съм грешки, предоверявала съм се, но изборите са мои и нося цялата отговорност за тях. Имам моята публика, която всеки път ми показва, че съм необходима на операта, на театъра, на музиката.
Как виждаш себе си след 10 години?
Нашето изкуство е много динамично. Надявам се да съм на сцената. Ставам по-внимателна колко и какво пея, къде пея, с кого пея. Вече мога да си го позволя, което ме прави спокойна за бъдещето.
