Започнало като тайно греховно забавление и избуяло като попкултурен феномен, днес порното е ежедневие, достъпно само с един клик. А последиците от това… е, ще видим
Малко неща вълнуват хората така, както секса. Обожествяван и осъждан, причина за войни и първоизточник на живота, върховно удоволствие и грях – той винаги е бил във фокуса на общественото внимание, независимо с какъв знак.
Пресъздаването на сексуалните отношения като някаква форма на изкуството (условно казано) върви ръка за ръка с този естествен нагон. И макар да има хилядолетна история, порнографията продължава да събужда противоречиви чувства и реакции. Невинно забавление или инструмент за потисничество и обектификация на жените? Работа като всяка друга или срамен начин да си вадиш хляба? Всичко е субективно и въпрос на лична преценка. Едно обаче е сигурно – порното няма да изчезне скоро.
Имало едно време
Сексуалността интересува човечеството откакто свят светува. Свидетелства за това намираме още в пещерни рисунки, изобразяващи полов акт, макар да е спорно дали са имали същата функция както днес, или изобразяват религиозни ритуали. В Древния Изток сексуалният екстаз е разглеждан като начин за сливане с божественото и сексът е издигнат в култ. Храмовете са украсявани със скулптурни композиции, изобразяващи оргиастични сцени, много от които биха били шокиращи и днес. Индия е родина и на прочутата Кама Сутра, която и досега се счита за библията на удоволствието, а съветите ѝ за изтънчено сексуално общуване остават ненадминати.
В Античния свят и особено в известния със сексуалната си разюзданост Рим стените на публичните домове са украсявани с порнографски фрески – нещо като реклама и меню на предлаганите услуги. С налагането на християнството обаче на порнографията, пък и на сексуалността въобще започва да се гледа като на нещо греховно и сатанинско. Интересът към голотата, човешкото тяло и секса се възражда чак през Ренесанса. През XVIII и XIX век нравите се разпускат, а заедно с тях процъфтява и еротиката. Не едно и две литературни произведения, които днес се считат за класика, наблягат на сексуалността, включително и тези на скандалния маркиз Дьо Сад.
Секс като на кино
Може да се каже, че модерната порнография се заражда през 20-те години на миналия век. Макар дотогава да е имало рисунки, снимки и текстове със сексуално съдържание, целящи да предизвикат възбуда у зрителя, от днешна гледна точка те попадат по-скоро в категорията „еротика“. Порното, такова, каквото го познаваме днес, дължи появата си на Индустриалната революция и на изобретяването на кинокамерата. Имаме хора, които правят секс, имаме и камери – само въпрос на време е някой да събере двете заедно. И първите порнофилми, показващи проникване, тройки и оргии, не закъсняват. Разбира се, все още се снимат и гледат тайно и в никакъв случай не са масова мода, но проправят пътя на бъдещия порно бум.
Големият взрив
През следващите няколко десетилетия интересът към порното драстично намалява. Избухва Втората световна война и умовете на хората са заети по-скоро с оцеляване, отколкото с декадентски удоволствия. Но войната свършва и времената се променят. През 1953 г. излиза първият брой на списание Playboy, а на корицата е самата Мерилин Монро. Идват и 60-те, времето на сексуалната ревюлюция и свободната любов. Сексът отново излиза на сцената, а порнографията се завръща – вече не като нещо тайно и срамно, което се консумира при закрити врата, а като мода, стока от първа необходимост и бързо развиваща се индустрия, която тепърва ще набира сила. В САЩ се радват на популярност т.нар. пийп кабини, в които срещу заплащане може да се гледа част от сексфилм. 70-те и 80-те са златната епоха на порното. Това са времена на хедонизъм, на партита с много секс и наркотици, на един безкраен оргиастичен празник. Порнозвездите вече не са анонимни, напротив – те не отстъпват по популярност на кинозвездите.
