Потомствен разказвач, писателят с афгански корени този път е вдъхновен от книга на дядо му, видяла бял свят преди 80 години
Знаете ли какво означава барака? И аз не знаех, преди да прочета първата преведена на български книга на Тахир Шах – „Къщата на халифа“. Означава благодат. И се превръща в име на малкото издателство на Мая Капелова и Валентин Велев, чиято любов към четенето ги подтиква да потърсят начин да преведат и да издадат най-напред книгата на бащата на Тахир Шах – Идрис Шах, Learming how to learn. Тя обаче не е със свободни авторски права. Интересът им към пишещите мъже от тази фамилия продължава и опитват с „Къщата на халифа. Една година в Казабланка“. Така тя става първата лястовица, с която в България „долита“ творчеството на британеца от афганистански произход Тахир Шах. Описва забавно и интригуващо преместването на семейството си от Лондон в Казабланка, Мароко, където купува огромен изоставен имот, наречен къщата на халифа. Той и досега живее там, но е неуморим пътешественик и експериментатор, по собствените му думи не планира, а обикаля света на зигзаг. И пише.
Да, творчеството на непрекъснато пътуващия писател е разказ за всичко, което му се случва и преживява самият той в екзотични места като Мароко, Индия, Пакистан. Но всичко това е гарнирано с митовете и мистиката на този свят. Така е в романа „В хиляда и една нощи“, своеобразно продължение на „Къщата на халифа“, в „Чиракът на магьосника“, където Шах описва Индия на фона на обучението си при истински магьосник в Калкута. Дори в „Парижки синдром“ (терминът е за признато за заболяване временно психично разстройство – б.а.) писателят споделя собствените си драми, скрит зад образа на японска туристка, попаднала за първи път във френската столица.
Но не се идентифицира с героя (то няма и основен герой – б.а.) в „Супа от скорпиони“. Това обаче е привидно, стига да знаеш, че приказката в приказка в приказка и т.н. е вдъхновена от книга, написана от дядото на Тахир Шах преди 80 години някъде там, където е бъкано с палави джинове, със странни създания и мистериозни съвпадения.
Една съкратена версия на „Приказки от хиляда и една нощ“, но със същата източна мъдрост и поетичност е сборникът „Супа от скорпиони“. Не зная дали разказаните от Тахир Шах фантастични истории, всяка от които се „заквасва“ в предходната, са почерпани поне донякъде от фолклорното творчество по родните му места, или се случват на локациите, илюстрирани с приложените копия на древни географски карти. Но неизбежно провокират любителите на приключения и пътешествия да последват с въображението си сладкодумеца. И след като обиколят заедно с него света на чудесата, да се върнат отново там, откъдето са тръгнали.
