Не възрастта ви спира в живота

Испанският модел Пино Монтесдеока разказва за D!VA какво е да си на подиума на 62 и кои са опорните точки на човек, оцелял след смъртоносна болест 

Фотография / MBFWM

Испанката Пино Монтесдеока се качва на подиума за първи път преди девет години, когато е на 53. Днес е един от най-разпознаваемите модни и рекламни модели в Испания с крехката си фигура (висока е 1,64 м) и дългата си почти бяла коса. Поредното признание дойде на последното 80-о издание на Mercedes-Benz Fashion Week Madrid, където тя спечели наградата за най-добър модел на L´Oreal.

След урагана „Ирене“ през 2011 г. Пино се заразява с тежка форма на денга на Бахамите, където тогава живее и работи във финансовия сектор (преди това е била и преподавателка). Лекарите не ѝ спестяват новината, че е много малко вероятно да оживее. Преживяването води до преосмисляне (или както тя казва, затвърждаване) на разбиранията ѝ за живота и как е добре да бъде изживян на всяка възраст.

Родена през 1962-ра на остров Гран Канария, тя е сред водещите senior (или silver) модели, а зад гърба си вече има участия също и в няколко филми и тв сериали. На получаването на наградата на L´Oreal се появява с гипсирана китка и с неизменната си лъчезарна усмивка. Докато разговаряме за D!VA няколко дни по-късно, около нея подскачат двете ѝ кучета Пинк и Флойд. 

Вие сте сред най-разпознаваемите модели на модната седмица в Мадрид. Какво ви накара да тръгнете по този път на 53-годишна възраст? Не съм била мотивирана да го направя, идеята дори не тръгна от мен. След много тежко боледуване на Бахамите се върнах в Испания да се възстановявам. Мислех след това да замина да работя в Лондон. Моят зет, който е фотограф, ми предложи да ме снима. Каза ми, че мога да правя реклами, което ми се струваше пълен абсурд. Но много настояваше, направихме снимките и отидох в една агенция за модели. Любезно ми казаха, че не се приближавам до профила, който търсят. Това изобщо не ме учуди. Във втората агенция обаче (Wanted) намериха, че изглеждам много специална и ще има много работа за мен. Доверих им се от самото начало, много лесно се разбрахме и оттогава не съм спирала. Започнах с реклами, после репортажи, дойде и модният подиум, а напоследък и някои роли в киното и телевизията.

Мечтали ли сте като малка да бъдете модел или актриса? Никога, не стига това, ами бях доста против модата, която намирах за напълно банална и повърхностна. Докато в един момент си казах – ти нали винаги се обличаш по доста специфичен начин, защото така всъщност изразяваш себе си. Гледам се в огледалото и си казвам „А не, така не излизам от вкъщи“. Значи има много голямо значение какво носим. Дадох си сметка колко глупава съм била.

Модата е един огромен инструмент, който ни дава възможност да се изразяваме. Днес повече от всякога, защото разполагаме с огромно разнообразие от стилове, цветове и на всичкото отгоре можем да ги смесваме, което правя аз.

Какви са отношенията ви с другите модели? Прекрасни. Колкото повече ги опознавам, толкова повече им се възхищавам. Зная каква жертва се изисква в тази професия, ревю след ревю. Постоянно са в движение, свършват в Мадрид и заминават за Милано или Париж. Това е съвсем сериозна и много взискателна професия. Освен това повечето модели са много млади, а не им се прощават много неща.

Характерният ви и разпознаваем външен вид „ваш“ ли е, или е постигнат с помощта на стилисти? Винаги съм изглеждала по подобен начин, със същата коса, още от 14-годишна. Но се случи нещо осезаемо в личния ми стил, промени се цветът на косата ми. Когато сега някоя стилистка ми даде да облека нещо в цвят, който никога не би ми хрумнало да избера, понякога първосигнално го отхвърлям, но после се харесвам, защото осъзнавам, че отива на косата и на кожата ми в момента. Научих се да добавям тези новооткрити цветове към „моите“, които са в по-дискретната гама. Винаги залагам на дрехи, които ми харесват, предимно японски стил и най-вече удобни. Не ме интересува дали някаква дреха ме прави да изглеждам по-ниска примерно, защото това съм си аз.

Направихте ли някакви други промени, откакто се занимавате с мода и реклама? С косата не, защото така им харесва и на хората, които ме наемат. Случва се някой с най-добри намерения да ми предложи да пипне нещо малко тук и там по лицето ми, за да стане кожата по-сияйна, сочна и стегната. Но ме е страх, защото аз си се харесвам така и се опасявам да не би после да не ми допадне ефектът.

Как минава един ваш ден? Ставам към 5:30-6 часа и отивам на разходка в парка с кучетата. Преди много години осъзнах, че ако ставам рано, това е единственото време само за мен. Доста по-късно установих, че така медитирам. Преди си мислех, че говоря с Господ, с нечий дух, с моя съпруг, който почина преди две години, или пък с Вселената. Тези моменти ме зареждат с мир и енергия. Иначе всеки ден е различен, може да е ревю, снимки за рекламна кампания или във филм, репортаж за списание. А сега вече пиша и книга, съвсем ще откача. (Смее се)

De la Cierva Nicolas и Fely Campo

Как се поддържате във форма? Сутрешните ми разходки продължават по час и половина-два, после през деня още много се движа. Но планирам да намеря време за пилатес, за да тренирам повече издръжливост. А и с годините губим разни неща, естроген, колаген… Затова трябва да се подсили тялото. Но ще намеря време, защото това е време за моя живот.

Спазвате ли някакъв хранителен режим? Мисля, че се храня добре, обикновено един път на ден, защото не огладнявам повече. Ям това, което ми харесва, обичам най-вече прости и бързи неща като риба на скара или пържени яйца, не съм голяма готвачка. Но за радост никога не ми е допадала преработената храна.

Откъде идва вашата позитивна философия за живота? Много чета, но сред книгите не е нито една за самопомощ. Моята философия идва от конфликта още от детството, растем, търсим себе си. Много съм аналитична, питам се защо вземам определени решения. Всички се нуждаем от вид пробуждане. Сега го наричам така, а преди му казвах един шамар, за да се пробудим и да си дадем сметка, че всъщност търсим нещо различно в живота. После ми се случваха много неща, които потвърждаваха моите идеи. Като моята болест или един ужасен инцидент с брат ми. В такива случаи откривам, че ако не си затворя очите, мога да видя какво се случва наоколо отвъд сполетялата ме трагедия. Някой лекар ще направи всичко възможно, за да помогне. Една жена ми казва, че ще се моли за брат ми. Някой обещава да ми намери по-добра стая в хотел, за да си почина. Има толкова много прекрасни неща, които се случват едновременно с трагедията.

Какво мислите за по-различните и разнообразни модели в модата, които през последните години намират все по-голяма изява? Ревютата не са цирк, а сериозна работа в много сериозна индустрия. Представянето на колекцията трябва да се превърне в хубав спектакъл, а това става с професионалисти. Аз може и да съм много готина, но е ясно, че с по-високи модели, които се движат по специфичен начин, шоуто е по-грандиозно. Когато на подиума излиза някой с различно тяло на модел от тези, с които сме свикнали, трябва да се концентрира единствено в това да покаже по най-добрия начин работата на дизайнера. Задачата му е да направи така, че дрехата да блесне, независимо каква е и дали му харесва. За това не става всеки. Трябва да си професионалист, пък може да си висок, нисък, слаб, дебел, ушат, трътлест. Също трябва да се грижиш за себе си така,  както и моделите се грижат за физиката, диетата си и т.н. Всички трябва да сме в оптимална форма.

Isabel_Sanchis, Odette Alvarez, Michael Costello

Вашата история е много вдъхновяваща. Искат ли ви съвет как да Ви последват? Много често. Първо, бъдете максимално близо до себе си, когато се гледате в огледалото, да се разпознавате. Намерете агенция, на която да се доверите, и много се старайте в работата. Намалете егото си колкото се може повече. Това е сред най-трудните неща, но също се научава. В този бранш трябва да не се връзваш особено. Защото много боли, когато не те изберат или директно те пренебрегнат с обяснението, че имаш много от нещо си и недостатъчно от друго. Трябва да останете спокойни и да знаете кои сте. Когато в първата агенция ми отказаха, абсолютно ги разбрах, но не си казах, че не ставам за модел. Всъщност аз така или иначе не се смятам за модел.

Сама ли се занимавате с вашия Инстаграм? Имате 75 000 последователи. Да, но ще съм честна – ако е някаква по-сложна кампания или видео, което трябва да се монтира, понякога от агенцията ми помагат, защото нямам време и за това. Иначе отговарям на всички, искам всеки да получи частица от моята любов просто защото всеки заслужава да бъде обичан. В Инстаграм публикувам всичко, което правя професионално, не личния си живот. Преди две години все пак публикувах нещо за съпруга си, когато почина, защото много хора бяха чували за него. Беше и си остава голямата любов на живота ми, заедно бяхме над четиридесет години. Вдигна летвата много високо, сега вече не искам други връзки. (Смее се)

Какво мислят вашите дъщери за професията ви на модел и актриса? Страхотно ги забавлява идеята. Ние трите сме много, много близки. Винаги са ми казвали, че намират моята резилиентност за несъкрушима. Харесва им, че съм смела. Не се уморявам, не се депресирам. Е, всички в известен момент се депресираме, а и е добре да ни се случи за малко да се самосъжалим, за да можем после да се отърсим от всички глупости и да си кажем давай напред.

Да се върнем на Бахамите. Какво правехте там и какво се случи? Работех за швейцарски финансист, който имаше недвижими имоти. Аз нищо не разбирам от финанси, но говоря езици, а и обичам предизвикателствата. Трябваше да съм на разположение 24 часа в денонощието. Харесваше ми работата, но след урагана „Ирене“ ме ужили комар и ме зарази с денга – хеморагична треска. Много тежко се разболях, казаха ми, че ще умра, но оживях.

Каква следа остави у вас това изживяване? Беше по-скоро потвърждение на всичко, което мислех, но не правех, а трябваше. Първо, че някой със сигурност умира от смях, докато ме гледа как правя планове. Осъзнах, че единственото, което трябва да планирам, е най-важните за мен хора, а и дори тези, които не са важни, да получат любовта, която искам да им дам. Избистри ми се перфектно тази идея и дори получих тогава нещо като параноя. Знаят ли дъщерите ми, майка ми, съпругът ми, че ги обичам толкова силно? Дали съм им го показвала достатъчно или пък не са ме разбрали?! Тази мисъл не  излизаше от главата ми. Казах си, че вече няма да губя и една секунда, а ще показвам постоянно тази любов на всеки срещнат.

Много хора ви имат за пример, искате ли да допринесете с някакво конкретно послание? Съзнателно използвам факта, че съм публична личност, освен за да излъчвам тази любов, също да внеса малко надежда. Защото стига човек да се грижи за себе си и да не му се случи нещо много сериозно, той може максимално да използва времето, но не това, което е изживял, а което му остава. Ако искате да се възползвате от него, започнете със себе си, осъзнайте кои сте, открийте и изследвайте себе си и давайте напред, какво има да губите! Може да приемате възрастта като нещо много важно, но тя не ви спира в живота, спира ви смъртта или много сериозно заболяване. 

Spread the love
More from Ивайло Харалампиев
Джулиан Ленън – крехките мигове в живота
Изложба във Венеция и нова книга показват таланта на Джулиан Ленън като...
Read More
0 replies on “Не възрастта ви спира в живота”