Едно от най-емблематичните заглавия на XXI век се завръща на големия екран. „Дяволът носи Прада 2” отново ни отвежда в безкомпромисния свят на висшата мода, където стилът е оръжие, амбицията е валута, а всяко решение има своята цена
Текст / Зорница Аспарухова & Ина Иванова
Фотография / Форум Филм България, 20th Century Studios, Getty Images
Въпреки че първоначално Ана Уинтур отклонява идеята за обща корица с думите, че това не е в неин стил, месеци по-късно самата Мерил Стрийп успява да я убеди. Ана споделя, че за нея е изключителна чест да бъде изиграна от Мерил, въпреки че смята, че образът на Миранда е много различен от самата нея
Малко са филмите, които определят нечий живот или кариера, но за мен „Дяволът носи Прада“ определено беше такъв. Този филм ми продаде фантазията, заради която записах журналистика, а после и мода, заради която станах моден редактор и ходя на Седмицата на модата… и може би заради която си подстригах бретон.
Да, мечтите се сбъдват, макар действителността да е далеч от бляскава – без служебен гардероб със скъпи дрехи и аксесоари, които можеш да пробваш в обедната почивка. Но само ние сме отговорни да създаваме собствените си светове такива, каквито си ги представяме. Да подредим бюрото си по свой вкус, да се предизвикваме малко повече всеки път, като не се страхуваме от новото и непознатото. Така духът на филма продължава да живее в мен.
Наскоро присъствах на тематична прожекция на филма с дрескод „Гардеробът от Рънуей“. Моят тоалет се състоеше от син пуловер и карирана пола, вдъхновен от емблематичната визия на все още скептично настроената Анди, заради която Миранда ѝ изнася прочутата лекция за небесносиния цвят. Сигурна съм, че всеки има любим аутфит от лентата. Може би вашият е изумруденото двуредно палто с леопардова яка, с което Анди крачи уверено, изпъквайки на фона на сивия нюйоркски пейзаж? Или бялата риза и черният пуловер, освежени от дългото колие на Chanel и емблематичния каскет? А защо не култовият блейзър от туид и ботушите на Chanel? Зад всички тях стои гениалният ум на дизайнерката на костюмите Патриша Фийлд, умишлено избягваща преходните тенденции на онова време, залагайки на класически силуети, които изглеждат актуални и днес.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА АНДИ
Когато Анди Сакс прекрачва прага на „Рънуей“, тя е ходещо недоразумение в очите на колегите си. Фийлд описва стила ѝ в началото като „базов като масовите марки Gap или J. Crew“. Нейното безразличие към дрехите ескалира в прочутата сцена с небесносиния пуловер. „Забавно е как си мислиш, че си направила избор, който те отдалечава от модната индустрия… докато всъщност носиш пуловер, избран за теб от хората в тази стая“, ясно заявява Пристли.
Тази реплика е моментът на пробуждане. Скоро след това с помощта на Найджъл (Стенли Тучи) Анди претърпява метаморфоза, сравнима може би с тази на персонажа на Хатауей в „Дневниците на принцесата“. Първата ѝ визия след пълната промяна е дело на Chanel. Според Фийлд изборът не е случаен: тя вижда Хатауей като „момиче на Chanel“ в контраст с, да речем, по-агресивната естетика на Versace. Този момент веднъж завинаги доказва, че френската марка не е само за улегнали дами в костюми, а може да бъде младежка и дръзка. И да, въпросът „С ботушите на Chanel ли си?“, изречена от Емили, остава една от най-емблематичните модни реплики в киното (в новия филм също има заигравка с френската модна къща: новата асистентка на Миранда казва на Анди Сакс: „Кой изобщо подарява Chanel?“ – б.а.).
Докато Анди се адаптира, Миранда Пристли диктува правилата. Изиграна от Мерил Стрийп, тя е архетип на безкомпромисния лидер – студен, взискателен и безупречно облечен. Нейният свят е вдъхновен от реалната фигура на Ана Уинтур, което придава на филма още по-голяма тежест. Така „Дяволът носи Прада“ успява да отвори завесата към иначе недостъпната модна индустрия и да я направи част от масовата култура.
Фийлд категорично отказва да копира визуално Уинтур. Вместо това създава уникален стил, ровейки в архивите на Donna Karan, за да извади дрехи, които са изискани и непреходни. Миранда управлява списанието от офиса си, облечена в костюми на тънко райе, огромни слънчеви очила и масивни кожени палта, носени от нейните асистенти като трофеи. Тя не следва модата. Тя е модата.
Контрастът идва от първата асистентка Емили (Емили Блънт), чиято амбиция буквално я праща в болница. Вдъхновена от физиката и излъчването на самата актриса, Фийлд създава по-остър, нестандартен стил: скулптурни блузи, драматични колани с капси, перфектно оформена червена коса и силно подчертани със сенки очи. „Дрехите не може да носят персонажа“, казва Фийлд.
