Чувствени текстове, бунтарство, свободна любов… Рокът е като носталгия по едно отминало време и се връщаме към него посредством литературата…
Това няма да е правилната селекция от книги за големите имена в рок музиката, ако не започнем с най-големите сред големите – Led Zeppelin. Журналистът Мик Уол, личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, започва проучвания, за да напише биография на групата „Когато великани стъпваха по земята“. Мик Уол повежда читателя към бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците са в изобилие. Уол обстойно проследява окултните практики под въздействието на Алистър Кроули, просмукващи се не само във философията на музикантите, но и във всичко, което те създават. Разюзданият живот обаче не трае дълго и проклятието над Led Zeppelin бележи своя връх през 1975 г., когато Робърт Плант претърпява тежка катастрофа, Джими Пейдж чезне в хероинова зависимост, а Джон Бонъм дави нещастието си в четиресет шота алкохол на ден, което в крайна сметка води не само до залеза на великата група, но и до смъртта му.
Когато говорим за Led Zeppelin, трябва да обърнем внимание на книгата „Светлини и сенки – разговори с Джими Пейдж“ на американския журналист и главен редактор на списание Guitar World – Брад Толински. В нея той дава думата на самия Пейдж, който описва своя дълъг път от китарист под наем в Англия до създател на една от най-влиятелните групи в историята на музиката. Пейдж си припомня и работата си с други рок легенди като Ерик Клептън и Дейвид Ковърдейл. „Бяха дни на безкрайни оргии и разточителство. Лос Анджелис беше като Содом и Гомор.” Той разказва пред Брад Толински и за своя интерес към окултното, за отношенията си с музикантите и за начина, по който са били записани парчета като Stairway to Heaven и Kashmir.
Но преди Zeppelin да се появят на музикалната сцена, рокът се ражда в един пъб в Ливърпул. В The Cavern възниква Ливърпулската четворка – Beatles. Само преди два месеца, точно за празниците в края на 2021-ва, платформата Disney+ пусна епичния документален сериал Beatles: Get Back, дело на режисьора Питър Джаксън. Джаксън прекарва последните три години във възстановяване и монтаж на 60 часа видео- и 150 часа аудиоархиви, за да сглоби увлекателна история за последния създаден албум на групата. The Beatles: Get Back беше представен в три епизода, всеки с продължителност от два часа и половина. Само няколко месеца по-рано на световния пазар се появи и първата официална книга за The Beatles, одобрена от останалите живи членове на групата – Пол Макартни и Ринго Стар. Подобно на документалната поредица на Джаксън и книгата в думи и снимки описва трагичния момент в историята на Beatles – записа на албума Let It Be.
Годината е 1962-ра, точно две години след като Beatles вече са покорили сцената и истерията по рок музиката тепърва започва. В Лондон се ражда една друга музикална легенда – The Rolling Stones. Британският журналист Джон Макмилиан прави дисекция на двете групи и враждата помежду им в книгата си „Бийтълс или Ролинг Стоунс“. Бандите упорито твърдят, че не са конкуренти и че всичко е медийна измама. Но от двете страни на Атлантическия океан открито се състезават за слава и признание. Beatles винаги са продавали повече албуми. Но пък The Rolling Stones печелят по-голяма популярност сред така наречените истински фенове: изисканите бохеми, много различни от истеричните фенки на „Бийтълс”.
Както е известно, британската сцена през 60-те и 70-те е като развъдник на доброто звучене. Пак там, на Острова, но през 70-те се раждат екстравагантните и различните – Queen! Историята на Queen и фронтмена Фреди Меркюри са обект на постоянно любопитство. Подобно на биографиите на хартия, и биографиите на голям екран са не по-малко вкусни за публиката. „Бохемска рапсодия“ – филмът за Queen и в частност за Фреди Меркюри, донесе „Оскар“ на Рами Малек за главна мъжа роля. Питър Хинс работи с Queen като ръководител на екипа, организиращ пътуванията по време на турнетата. А няколко години след като работата му с тях приключва, пише книгата „Queen – извън прожекторите“. В нея с обич и откровеност разказва най-паметните моменти, прекарани близо до рок групата. Бил е с Фреди, когато е композирал Crazy little thing called love. Бил е част и от оргиите, друсането и рокендрола, неизбежни в живота на една рок банда по време на турне.
Една от любимите ни автобиографии, излязла на българския пазар, е „Година на Маймуната“ на легендарната певица, художничка, поетеса и писателка, боготворена като Кръстницата на пънка – Пати Смит. „Година на Маймуната” е нейният романизиран дневник с житейски истории, рисунки и полароидни снимки, в който загубите на любими хора отброяват изминатите житейски километри. Пати пише: „Първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ… Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957-а, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да мисля, че нещо чудесно ще се случи съвсем скоро. Може би утре. Онова утре след още много утра.“ В този откровен дневник почитателите ще открият общо седемнайсет истории, в които жената, изпяла Because the Night, Gloria, Birdland, Tarkovsky и още десетки парчета, разпределени в 11 албума, разказва за хора, места и случки, белязали душата ѝ.
Няколко години преди „Година на Маймуната“ да се появи, у нас излезе друга книга на Пати Смит – „Просто деца“. В нея тя разказва любовната си история със световноизвестния скандален фотограф Робърт Мейпълторп.
И когато говорим за автобиографии, то редно е тук да поставим „Трип за децата“. Легендарният басист и съосновател на Red Hot Chili Peppers Флий, роден с името Майкъл Балзари, разказва удивителната история на своя произход – зашеметяващите възходи и падения, превърнали дребен уличен тарикат в световноизвестна рок звезда. Сред забавни истории, поетични медитации и волни полети на въображението Флий описва събитията, изковали го като артист, музикант и човек. В музиката той открива по-висш смисъл – място да канализира безсилието, самотата и любовта си. Тогава ще се промени и животът му, защото заедно с най-добрите си приятели, духовни братя и партньори в прегрешенията, ще създадат култовата банда Red Hot Chili Peppers.
До „Трип за децата“ нареждаме „Да бъде любов“ на Лени Кравиц, така се нарича и дебютният му албум. Книгата разказва за годините, които изграждат Кравиц като творец, докато снове между Горен източен Манхатън, Болдуин Хилс и Бевърли Хилс в Лос Анджелис, Франция, Англия и Германия. Освен че разказва за развитието си като певец, автор на песни и продуцент, Лени Кравиц разкрива и сложните отношения с баща си Сай, режисьор и продуцент, с майка си Рокси Рокър, популярна от телевизионния екран, както и с музата си и най-голяма любов Лиса Боне, от брака с която се ражда Зоуи Кравиц.
За финал, но в никакъв случай на последно място, сме оставили едно съкровище както за меломаните, така и за почитателите на мрачната и дълбока поезия. Сигурно няма човек, роден в България през 60-те и 70-те години, който да не е чувал, чел или слушал за Димитър Воев. Поетът, музикант и създател на иконичната рок банда „Нова генерация“ – името идва от поемата на Воев „Нова генерация завинаги“, умира през 1992 г. и се нарежда до други легенди, членове на митичния „Клуб 27“. За своите 27 години Воев пее, композира и пише, като най-активният му период обхваща падането на Берлинската стена. Когато си отива от тумор в мозъка, Воев оставя след себе си 12 тетрадки с ръкописи. „Димитър Воев. Непрочетено“ се основава изцяло на ръкописния му архив и за първи път представя неговото творчество в завършен вид.
