Предисторията
Тоня Хардинг и Нанси Кериган са млади и обещаващи фигуристки и често се състезават една срещу друга на националните шампионати. През 1991 г. Хардинг печели титлата с изпълнението на онзи прочут троен аксел, който никога повече не успява да повтори, а Кериган си тръгва с бронз. През 1992 г. двете отиват на Олимпиадата в Албервил, Франция, и там резултатът се обръща – Нанси е трета, а Тоня остава четвърта.
От този момент нататък тъмнокосата красавица се превръща в любимка на Америка и популярността ѝ все повече расте. Тя се появява редовно по телевизията и сключва спонсорски договори, които ѝ позволяват да облича красиви и бляскави дизайнерски костюми на Vera Wang на леда.
За „грозното патенце“ Хардинг нещата не са толкова лесни. Лишена от красотата и чара на Кериган (и съответно – от спонсори), тя е принудена да си шие костюмите сама. Не помага и фактът, че често е груба и рязка в изказванията и поведението си. Неуспяваща (или нежелаеща) да се впише в обществените стандарти, Тоня малко по малко започва да остава извън фокуса. Напрежението между двете се трупа, а озлоблението и завистта не закъсняват.
Скандалът
Бомбата избухва в първите дни на 1994 г., един ден преди квалификационните състезания, които определят квотите за предстоящата Олимпиада в Лилехамер. Спортните фенове са потресени от нападението над тяхната любимка, което очевидно цели да я отстрани от съревнованието и да освободи място за Хардинг. За бруталното деяние са арестувани бившият съпруг на Тоня Джеф Гилуули, бодигардът ѝ Шон Екхард и Шейн Стант, когото двамата наемат, за да счупи крака на Кериган. За щастие, нещата не се развиват съвсем по план и вместо с фрактура Нанси се разминава с натъртване и хематом – достатъчно сериозни, за да не може да участва в квалификациите, но нетолкова, че да не може да отиде на лимпиадата. И макар двете предвидени места вече да са заети от Тоня Хардинг и Мишел Куон, Американската асоциация по фигурно пързаляне взема решение да изпрати Кериган на мястото на Куон. Американският олимпийски комитет пък се опитва да дисквалифицира Хардинг и да осуети участието ѝ, но тя заплашва със съд и все пак заминава.
На олимпиадата Нанси излиза на леда със същата бяла дантелена рокля, с която е била по време на нападението. Въпреки болката се представя отлично и печели сребърен медал. От своя страна Тоня играе посредствено и остава осма. Това е и последният път, когато двете фигуристки участват заедно в състезание.
Последиците
Макар Тоня Хардинг да отрича, че е знаела за нападението, разследването през следващите няколко месеца доказва, че е била наясно и дори е участвала в планирането му. Обвинена е в суъчастничество и прикриване на фактите и получава тригодишна условна присъда, глоба от 160 000 долара, 500 часа общественополезен труд и доживотна дисквалификация. С това кариерата ѝ във фигурното пързаляне приключва.
През следващите години името на Хардинг е замесено в не един и два скандала. През същата 1994 г. Гилуули пуска до медиите сексзапис с нейно участие. Следва краткотраен брак с Майкъл Смит – от 1995 до 1996 г. През 2000 г. е арестувана, защото намушква с нож тогавашния си приятел Дарън Силвър, а през 2005 г. напада следващия си приятел Кристофър Нолан. Два пъти катастрофира под влиянието на алкохола. Прави дори кратка кариера като боксьорка – вероятно този спорт импонира повече на сприхавата ѝ натура и натрупаното през годините огорчение.
През 2010 г. Тоня Хардинг се омъжва за трети път за Джоузеф Прайс, а на следващата година се ражда синът им Гордън. Изглежда, че най-накрая е намерила баланс в живота и мир със себе си.
Що се отнася до Нанси Кериган, тя също приключва състезателна дейност след Лилехамер, но и до днес продължава да участва в различни шоупрограми. Омъжва се за агента си Джери Соломон през 1995 г. и ражда три деца.
26 години по-късно злощастният инцидент вече се е превърнал в част от попкултурата. За него има документални филми и дори рок опера. А през 2017 г. излезе игралният филм „Аз, Тоня“ с Марго Роби в ролята на Тоня Хардинг.
