Тоня Хардинг и Нанси Кериган: войната на леда

В спорта съперничествата са много по-често срещани, отколкото във всяка друга сфера. Нещо повече – те са заложени в самата идея за състезание и победа. И далеч невинаги са спортсменски и почтени. Понякога спортната злоба излиза извън пределите на терена и стига до крайности, инциденти и скандали

Денят е 6 януари 1994 г., мястото – Детройт, Мичиган. Американската фигуристка Нанси Кериган, 24-годишна олимпийска надежда, току-що е приключила тренировка и отива към съблекалните, когато непознат мъж ѝ препречва пътя и с все сила я удря с гумена палка в коляното. Нанси се свлича, агонизираща от болка, а телевизионните камери улавят обляното ѝ в сълзи лице, докато крещи: „Защо? Защо?“

Бруталното нападение е извършено само 6 седмици преди Зимната олимпиада в Лилехамер, а зад него стои Джеф Гилуули, бившият съпруг на основната конкурентка на Кериган – 23-годишната Тоня Хардинг. Четвърт век по-късно инцидентът все още е сред най-големите скандали в спорта и продължава да вълнува феновете.

В началото на 90-те години на миналия век Тоня Хардинг и Нанси Кериган са звездите на американското фигурно пързаляне. Те са изключително добри на леда и съперничеството между тях е неминуемо. С това обаче приликите се изчерпват – двете са различни като деня и нощта.

Нанси, принцесата

Обществените симпатии са на страната на Кериган още преди инцидентът да я превърне в жертва. Тя е „златното момиче“, любимка на публиката и олицетворение на американската мечта. Израсла в любящо, макар и не заможно семейство в Масачузетс, Нанси има всичко – най-вече безусловната подкрепа на родителите си, които понякога работят на три места, за да плащат тренировките ѝ. Тя е на леда от 6-годишна, а на 9 печели първото си състезание – Boston Open.

„Аз съм късметлийка – казва Кериган в интервю за Sports Illustrated. – Невинаги беше лесно, спомням си как мама и татко брояха парите си за покупки. Но израснах в стабилна среда с двама родители, а баба ми и дядо ми живееха през две къщи. Не съм принцеса. Просто имам добра стойка, това е.“

Освен добра стойка Нанси има друг огромен актив. Тя е красива. Външният вид ѝ осигурява рекламни договори с компании като Campbell’s, Seiko, Revlon и Reebok – нещо, с което конкурентката ѝ не може да се похвали. И макар Тоня да е малко по-добра в изпълненията, Нанси като цяло е възприемана по-положително от публика и съдии.

„Тя беше страхотна фигуристка и аз бях страхотна фигуристка, но към нея се отнасяха като към кралица“, с горчивина отбелязва Хардинг в документалния филм The Price of Gold.

Тоня, лошото момиче

За разлика от съперницата си Тоня Хардинг е обременена от тежко и травматизиращо детство. Майка ѝ Лавона Голдън (Тоня е плод на петия ѝ брак) я малтретира физически и психически. По-големият ѝ полубрат я насилва сексуално. Лавона е колкото деспотична, толкова и амбициозна и твърдо решена да направи дъщеря си шампионка. Хардинг се качва на кънките още на 4-годишна възраст.

За разлика от вкъщи на леда всичко върви по мед и масло. Тоня има огромен потенциал, самодисциплина и упоритост. Тя прекарва по-голяма част от времето си в тренировки и дори напуска гимназия, за да се посвети изцяло на спорта. Между 15-ата и 24-ата си година печели две национални титли, става двукратна победителка в състезанието Skate America, участва на две олимпиади и остава в историята на американското фигурно пързаляне като първата жена, изпълнила троен аксел (и втора в света – б.р.).

Личният живот на Хардинг обаче продължава да е пълна бъркотия. На 15 години среща Джеф Гилуули, а на 19 се омъжва за него – може би за да избяга от тормоза вкъщи. Бракът им трае съвсем кратко, но Гилуули продължава да се бърка в живота ѝ по един или друг начин.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Дженифър Лопес и Марая Кери: Войната на поп дивите

Под прожекторите на поп сцената дългогодишните вражди никак не са рядкост. Мерят...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ