От самотна майка до покорителка на Космоса, сгодена 4 пъти, разведена веднъж и открила любовта с милиардера Джеф Безос, с когото вдигна пищна сватба във Венеция, телевизионната водеща е пример за целеустременост във всяка сфера на живота. И поредната ѝ хапка е модната империя на Vogue
В Америка обичат историите, в които човек тръгва от съвсем обикновено семейство и достига висините на социалния, финансовия и/или културния елит. Но разказът за Лорън Санчес-Безос е различен. Той не е само за брак с човек, превърнал се в едно от най-иконичните имена на XXI век. Това е история за адаптация, наблюдение и постепенна трансформация от скромно присъствие в телевизионното пространство към фигура, чиито решения и жестове днес тежат в глобален мащаб в света на модата, културата и дори в космическите мисии. Това е приказка като тази за Пепеляшка, в която главната героиня не лющи примирено грах в ъгъла, а сама твори магията, която ще я превърне в сензацията на бала.
Как една жена на 55, отглеждаща 3 деца, с 4 несполучливи годежа и разтрогнат брак зад гърба си успя да омае (и разведе) един от най-богатите мъже на планетата? Официалната версия гласи, че ги е събрала любовта към авиацията и технологиите. Но зад тази сапунена версия прозират истинските амбиции на една скромна девойка с мексикански произход да се превърне в първа дама. Ето и нейната история, в която няма мишки помощници и фея кръстница.
От Уенди до Лорън
Преди да стане медийна сензация, филантроп и съпруга на един от най-богатите мъже на планетата, Санчес е просто момиче от Албъкърки, изпълнено със съмнения и мечти. Рожденото ѝ име е Уенди, но след гимназията решава да го смени с доста по-изисканото Лорън. Родителите ѝ – Рай Санчес, летателен инструктор и механик, и Елинор, бивша помощник-кметица на Лос Анджелис, ѝ дават първия урок за цената на независимостта, но не и за скритите препятствия, които животът може да предостави.
Раздялата им я маркира завинаги, а решението да остане при майка си определя бъдещата ѝ амбиция. Елинор работи здраво – толкова здраво, че има седмици, в които почти не вижда будна 7-годишната си дъщеря. В общината тя иска да докаже уменията си на ръководител, да заслужи повишение и да си прокара път към по-престижен пост въпреки скромния си мексикански произход. Амбицията я тласка толкова мощно в тази посока, че дори забранява на момичето да говори на испански, притеснена, че това може да остави акцент в речта ѝ, който по-късно да я превърне в обект на присмех или още по-лошо – да провали кариерата ѝ. След години Санчес започва да учи езика на предците си сама и записва децата си на курсове. Подчертава желанието си да не затрие връзката с мексиканските си корени, нищо че е трето поколение американка.
Лорън прекарва дните в компанията на друга емблематична за възпитанието си личност – баба си. Тя е собственик на малък ресторант, но освен него върти цялото домакинство, подпомага общността и е като канара, около която малкото момиче ще изгради своето бъдеще.
Баба ѝ е тази, която ѝ дава практически умения, учи я да готви, да шие сама дрехите си, включително легендарната бяла рокля с обемни ръкави, докато останалите момичета ходят с бляскави купешки тоалети. По това време Лорън усеща, че „се губи“ в училищната система – превръща се в дете с неразкрита дислексия, за което четенето е кошмар, а чувството за изоставеност от баща ѝ, който има ново семейство (и дъщеря от втората си жена), е като призрак. Именно баба ѝ компенсира липсите, давайки ѝ вяра, че може да претвори собствения си живот по мярка.
„Помня колко пъти съм я питала – за какво ми е да умея всичко това – готвене, чистене, кърпене? Не искам да съм домакиня. Тогава тя ми казваше – тези умения са важни, защото може да направят живота на всеки около нас по-добър“, издава духа, в който е възпитана бъдещата госпожа Безос.
Повече работа, по-малко страх
В гимназията Лорън работи в увеселителен парк, участва в ученическия съвет и печели титлата Miss Junior America New Mexico. След това заминава за Лос Анджелис с малка стипендия, приета в El Camino College. Образованието е нейният начин да се доказва и по-късно влиза в University of Southern California. Точно там преподавател открива дислексията ѝ, заради която гимназиалното образование е било истински кошмар. Веднъж получила потвърждение, че проблемите с четенето не са от глупост или мързел, а от специфика на ума ѝ, Санчес открива у себе си допълнителна мотивация. И започва да чете и да подготвя уроците си още по-яростно пред огледалото в стаята си в общежитието.
За човек, който има проблеми с буквите, решението да се занимава с журналистика никак не звучи логично. Лорън обаче е обсебена от идеята да се самопредизвиква и да доказва, че няма невъзможни неща. Пътят ѝ до телевизията не е лесен и мнозина виждат като причина да пробие чара ѝ и способността да привлича мъжкото внимание. Санчес започва като асистент зад бюро в KCOP-TV, работи като репортер във Финикс и по-късно влиза в регионалния ефир. Амбицията я тласка към Fox Sports за водеща на спортна рубрика. Там получава първата си голяма награда – номинация за „Еми“. През 1999 г. Лорън е част от програмата Good Day LA, а въпреки че остава второто име в националния конкурс за водеща, тя е запомнена от публиката и колегите си с упоритост и огнен характер.
Краят на телевизионната кариера идва с ролята ѝ като първа водеща на So You Think You Can Dance през 2005-а. Решението да си тръгне след един сезон е лично: предпочита майчинството пред славата. Междувременно редовно се появява в програми като Larry King Live и Extra, консултира филмови продукции и за кратко се впуска като актриса. Едва ли някой помни малката ѝ роля на репортер в „Боен клуб“, но тази подробност стои гордо в биографията ѝ подобно на още десетина едноминутни изяви в американски сериали и филми с големи награди.
