Като няма пасти, яжте… Moschino. Перифразата на емблематичния цитат, приписван на Мария Антоанета, е в основата на грандиозната колекция есен-зима’20 на Джеръми Скот. Сладкарската тема рефлектира и върху прическата и макиажа
Двуетажни рокли-торти, декорирани с ангели и рози, стегнати корсети, пищни поли с кринолин, копринени ботуши над коляното, прошнуровани с връзки, боти с широк в основата ток, чанти във формата на багети, кръгли кутии за сладкиши и гигантско пухче за пудра. Бонбонени цветове, разкошни тъкани тип гоблен или парча, придворни елементи (жабо, къдрички, сюртук и кюлоти), нескромна декорация (катарами, панделки, бродерии и мотиви като от порцеланов сервиз) и задължителен низ перли. Хрумките на Джеръми Скот, арт директор на Moschino, оставят усещане за театралност, излишък и игривост. Накратко – лекомислие, което заменя помпозността на барока. Преминавайки от една модна столица в друга и връщайки ни назад във времето на Френската революция: от Милано до Париж, от XXI до XVIII век, ексцентричното шоу напомня защо обичаме епохата на Мария Антоанета. За източника на вдъхновение подсказва поканата в голям розов плик – триетажна картонена торта с бял крем. Целият спектакъл се вихри под анахроничния саундтрак от едноименния филм на София Копола. Разпознаваемите силуети – тясна талия, дълбоко деколте и буфан ръкави, дизайнерът компенсира със символи на свободата от 80-те: минипола, деним и рокерско кожено яке. Нестандартен, но абсолютно жесток микс, който говори само за едно – фешън революцията вече е в ход. Може би идеята за излишеството, неравномерното разпределение на ресурсите и падането на абсолютизма се губи във визуалния превод, но поне зрителите са сити. „Бомбардировката” с пасти, целувки, безе и бита сметана предизвиква асоциация с витрина на сладкарница с изложени лакомства.
Достойни за Версай, бюти визиите са не по-малко зрелищни. Максиприческата пуф и макиажът са своеобразен реверанс към Мария Антоанета. Пищните перуки на меки вълни с множество букли и няколко масура, падащи на гърба, са вдигнати на половин метър височина в абсолютен разрез със закона на гравитацията. Направата им отнема седмици работа на стилиста Пол Ханлън и екипа му. Пастелните нюанси – лилави, прасковени, жълти, зелени и розови, заимствани от тези на френските макарони, добавят пънк акцент. В ролята на придворен коафьор Ханлън не забравя и модния ягодов блонд. Същото настроение личи и при макиажа. Аристократичната екстравагантност е съпроводена с бунтарство, разбирайте съвременни акценти. (Кой обича да е затворен в златна клетка?) Топвизажистът Том Пешу комбинира фирмената руменина на XVIII век с черна очна линия в стил рок-н-рол. Парижкия стил допълват прасковени сенки и бледорозово червило.
