Режисьорката на „Само ние двамата” повдига завесата над темата за насилието в актуалната си история за изгаряща любов, която се превръща в кошмар
текст: Станислава Айви, Мария Елена Инфантино
Валери Донзели стои зад историята на „Само ние двамата“, която видяхме тази година в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri. Френските звезди Виржини Ефира и Мелвил Пупо влизат в ролите на Бланш и Грег – той е омаен и красив, а тя решава, че е попаднала на идеалния мъж. Обзета от еуфория, постепенно се дистанцира от приятелите и семейството си, включително от своята близначка. Скоро се оказва въвлечена в токсична връзка с обсебващ и опасен човек. Историята е по романа на Ерик Рейнхарт, а Донзели е и съсценарист.
Тя започва кариерата си като актриса, а после става режисьор. Номинирана е за престижни награди както за късометражните, така и за пълнометражните си филми. Най-известният от тях е „Войната е обявена“ за сложния път на родителството след тежка диагноза на дете, вдъхновен от личния ѝ живот с бившия ѝ съпруг – актьора Жереми Елкайм.
Говорим с Валери в Кан, където бе премиерата на филма ѝ през май тази година.
Как попадна на проекта? За първи път прочетох книгата през 2014-а, докато снимах „Маргарит и Джулиен“, и веднага бях привлечена от кинематографичната енергия на историята. Героите също ме впечатлиха – от една страна, жена, заредена с оптимизъм, според която всичко ще се нареди, а от друга – мъж, който е тъмният герой в случая. Впоследствие ми хареса да си играя с цветовете и светлината, тъй като гората е символ на нейното спасение и там е далеч по-светло, отколкото в дома ѝ. Независимо че това е най-тежкият като тема филм, който съм правила, е най-приятният като емоция след снимките.
Тази тема е страшно популярна по света, но имаше ли момент, в който тя стана особено валидна за теб и трябваше да снимаш точно тогава? Понякога четеш сценарий, имаш идея, на която ѝ трябва малко време да отлежи и да намери верния път към реализацията. Такъв беше случаят и с този филм. Беше интересно да разкажа историята от гледната точка на жертвата, как нейното желание за страст е отровено от него. За мен беше важно зрителят да разбере защо тя не напуска тези отношения, защо е неспособна да се махне. Хората често гледат отстрани и казват „защо не си тръгваш“, без да си дават сметка колко хипнотизиран и парализиран си в тези отношения.
А говори ли с психолози или жертви на такъв тормоз? Четох книги, но обърнах поглед към личните си преживявания. Познавам двойка, на пръв поглед бяха перфектни, но се оказа, че връзката им е подобна на тази на Бланш и Грегоар. Същата разрушителна и манипулативна любовна история. Обичам да чета сценариите си на глас и така променям диалога, ако не ми се струва фокусиран на правилното място. В „Само ние двамата“ имаме героиня с на пръв поглед перфектен живот – щастлива е, обича работата си, има прекрасно семейство, близка е с майка си и сестра си, но въпреки това ѝ липсва самочувствие и се съмнява в себе си. Тя копнее за любов и вярва в нея, затова смята, че по-скоро проблемът е в нея. А нейната близначка донякъде е различната страна на героинята, пример как може да сме различни в една връзка.
Защо избра Виржини Ефира и Мелвил Пупо? Работила съм с Виржини и преди и знаех, че тя ще е страхотен избор за ролята. Дадох ѝ книгата и тя бързо се съгласи. Много ми допада как потъва в ролите си и цялото ѝ излъчване – тя носи сила, не е някаква беззащитна вейка. Мелвил беше моят първи избор, тъй като е прекрасен във всичко, което прави. Той изглежда като модерен Кари Грант и носи тази съблазнителна харизма.
Какво е посланието ти към жертвите на такъв вид насилие? Да слушат себе си, да вярват на вътрешния си глас и да имат себеуважение. Което е парадоксалното в тези ситуации, тъй като те не си го позволяват и са в постоянно съмнение. Самата аз много вярвам в терапията и знам колко много може да ти помогне за неща, за които не си даваш сметка.
