Къща край морето за Вера и къща в Рила планина за Андре са убежищата на двамата артисти, вече смесили всичко, дори и предпочитанията си
Вера: Най-красивият ми спомен е от брега на морето в Алжир, на 15 км от столицата, където ходех на училище. Бяхме в туристически комплекс, в който през лятото идваха туристи, а нас ни изваждаха и ни настаняваха в хотел. Сменила съм над 40 жилища откакто съм се родила. По едно време живеехме в центъра на Алже, в много стар френски хотел, с огромни прозорци, които гледаха към пристанището. Бях на 8 години. Сутрин слизахме в ресторанта на закуска, и после – на обяд – лукс! Бях мъжкарана, общувах основно с момчетата. Винаги са ми били по-сложни женските приятелства, но сега променям това. Бях много дива, не разказвах нищо на никого, карах мотори тайно. В Алжир си живеех много свободно. Нашите имаха огромно доверие на двамата с брат ми, който е много малко по-малък от мен.
Мислех си, че артистичността е запазена за определени хора. Преди да заживеем в Алжир, само на шест години отидох сама в читалището и се записах на пиано. Това ми беше мечта. И точно се бях записала – заминахме. Никога не предполагах, че ще се занимавам с нещо артистично и благодарение на Андре се преобърна целият ми живот.
Андре: Когато започнах да опознавам Вера, си дадох сметка, че е много духовен човек. Аз съм рационален. Вярвам в това, което виждам. Невидимият свят не го схващам и не ме докосва. Вера ме срещна с един човек в началото, който беше като духовен учител, и когато ни видя двамата, веднага каза: „Вие сте направени един за друг. Трябва да заживеете заедно.“ И това остана у мен.
Константин, синът на Вера, в началото не искаше да ми казва здравей. Но когато откри дъщеря ми, белгийска по-голяма сестра, научи френски, за да може да говори с нея, и си станаха много близки. А пък тя изведнъж се сдоби с брат, а после двамата заедно получиха и един общ брат. И стана едно красиво семейство. За мен това е европейското семейство Изток-Запад. Можем дори да добавим и Мароко, защото родителите на Вера живеят там, съпругът на моята дъщеря Сарня е белгиец от марокански произход. Така че направихме „Цветовете на Бенетон“.
Вера: Съдбовна среща ми е Андре. Моят живот беше много различен преди. Живеех много далеч от себе си. Имам и още една съдбовна среща с една приятелка. Имам си и духовен учител. Съдбовна беше и срещата с Рони. С Мишо Йосифов, с Ангел Заберски, защото вече 14 години сме заедно. Надарена съм със съдбовни срещи.
Андре: България е страна, в която все пак човек може да изразява идеите си. Белгия също. Но мисля, че не сме в добър период сега, и свободата да казваме това, което мислим, е застрашена. Нашата свобода стига дотам, откъдето започва свободата на другия. Това е най-човешкият начин да се гледа на нещата. Най-важното е да внимаваме да не нараняваме другите. Аз не съм в социалните мрежи, защото мисля, че това не носи добро на човечеството.
Вера: Първото, към което се стремя, е да се освободя от грешните вярвания, които имам в главата си. Искам да бъда свободна, да съм себе си и новото, което не познавам. Тъй като винаги търсим свободата навън, във времето, в което живеем, виждаме границите на свободата и сме изключително зависими от външния свят, а това ни прави несвободни. Казваме, че артистът е свободен, защото изразява нещо много по-дълбоко от това, което е навън. Всички сме артисти, творци и ако можем да се освободим от клишетата, от предразсъдъците, от обусловеностите, с които живеем, ще бъдем чисто нови, щастливи и радостни хора. И ако мога това да го изразя с творчеството си, го правя. Новото тепърва предстои. Подготвяме трети филм с Владимир Петев с работно заглавие „Огледи“. След 14 години на сцената с Ангел Заберски Трио създадохме и спектакъл за живота на Едит Пиаф, който ще може да видите из страната в края на годината. А покрай филма се роди проектът Житан Блонд (Gitane Blonde), в който сме заедно с Нено Илиев, Шибил Бенев и Димитър Благоев и чиято премиера ще се състои на 8 май в клуб In The Mood в София.
