Дъщерята на Наталия Симеонова и Денис Ризов пее фолклор и гради читалище
В „Гласът на България“ миналата година видяхме Вики като част от триото за автентичен фолклор „Фида“. И не се изненадваме, младата и талантлива красавица продължава – с новата формация „Идна“ тя ще участва в Галаконцерт на българския талант по случай Съединението на България на 6 септември пред катедралния храм „Свети Александър Невски“, представен от фондация „Йордан Камджалов“.
Вики е дипломирана в специалност „Психология“ в Софийския университет, но от години се занимава с музика, като отделя специално внимание на българската народна музика. Тя е родена в Тампа, Флорида, където живее баща ѝ. Когато е в първи клас, родителите ѝ се разделят и с майка ѝ се връщат в България. Планът на семейството за нея бил, когато завърши училище в София, да учи в университет в Щатите. „Но когато си тийнейджър, съществуваш в своята среда и имаш свои проекти“, споделя младата певица как е развалила вековния план на родителите си.
На 15 години Вики започва да пее в хор „Нуша“ с ръководител Нели Андреева. „Усетих привличане към фолклорната музика. Още на първата репетиция, само като ги чух как пеят, ме побиха тръпки и разбрах, че това е моето. Родителите ми никога не са ме учили да слушам народна музика, но аз съм учила в Италианския лицей, там имахме часове по народни танци и хор. Аз ги въведох в тази част на музиката. Сега ми се радват“, разказва Вики за различията във възгледите на поколенията.
Напуска хор „Нуша“ тази година, за да тръгне по своя артистичен път. Преди това демонстрира певческия си потенциал на сцената на „Гласът на България“ като част от триото за автентичен фолклор „Фида“. „Във „Фида“ е и едната дъщеря на Нели Андреева – Калина, с контрабаса, аз и Симона Станоева от Кюстендил. Нели ни събра в това трио още през 2017 г.“, спомня си Вики. Името взимат от първата народна песен, която научават задно – „Заспала е Фида“. След участието в „Гласът…“ напрежението и умората им идват в повече и триото се разпада.
Новият проект на Вики и Симона Станоева се нарича „Идна“. Замислят го като състав, който да не е задължаващ откъм брой участници. Да бъде просто име и според случая и песните всеки път да участват различен брой певци. Първият човек, с когото се свързват, е Марина Маринова, пяла в хор „Нуша“ и в хор „Ваня Монева“. Прекарват заедно творческа почивка в Родопите, разхождат се, пеят и търсят репертоар. „Търсим певици, които имат песни, които са пели някога, но не са записани. Искаме да върнем към живот тези песни“, споделя намеренията си Виктория Ризов.
Първото им излизане на сцена с „Идна“ е на Фестивал „Камджалов“ в Долината на розите в началото на юни, в Етнографския комплекс „Дамасцена“.
На 15 август са на „Панагия – Въздигане на хляба“ в Кюстендил на площада, където е нарисувана най-голямата шевица.
Посещават дом за възрастни хора, където пеят. Искат да направят обиколка из повече такива домове, „защото тази публика е като никоя друга. Като сравниш как изглеждат в началото и в края на пеенето… Бяха ни направили баници, и те ни пяха. В тези домове има хора, които знаят песни, които никой друг не знае“, разказва Вики.
И за финал разкрива част от бъдещите човеколюбиви планове на Вики и Денис Ризови – създават заедно със Симона читалище. „Когато успеем да го регистрираме и се установим някъде (звукозаписно студио имаме с приятеля ми), искам всичко, което правим – хор, по-широк състав на „Идна“ – да са под покрива на читалището. Читалището е български феномен, нещо изключително българско. То е богатство, което никой друг няма. Трябват хора активни, с желание да се занимават с култура, да им пука за всичко, за да го направим част от живота на всеки, както е било десетки години преди нас.“
