Енергията на YungBlud може да задвижи електроцентрала. Пише песни, вече има четири студийни албума, американското му турне за тази година е напълно разпродадено, написал е няколко книги, на 7 август пусна собствена марка дрехи B.R.A.T., по време на пандемията правеше подкаст, играе бокс, непрекъснато се запознава с фенове и пие с тях бира и чай. Дотук беше веселата част. От 5 юли светът го познава като наследника на Принца на мрака. Ози си го забеляза, хареса си го и го представи на света дни преди да умре. И понеже предстои по кината да тръгне документален филм за пътя на Доминик Харисън в света на музиката, искам да го попитам със заглавието на тази лента: Are you ready, boy?
Текст / Елена Кодинова
Фотография / Getty Images
5 юли 2025 г. е един от онези дни, в които си казваш: „Колко е хубаво да съм жив точно по това време.“ Лично аз тогава се интересувах повече от първия концерт от новото турне на „Оейсис“ в Кардиф, които се събраха след 16 г. караници между братята Галахър. Това изглеждаше събитието на деня, като че ли нищо друго не можеше да се сравни с него. Но на другия ден научих, че нещо много по-важно се бе случило, докато аз пусках на рипийт Wanderwall и Cigarettes & Alcohol и търсех в интернет нелегални стриймове от Кардиф.
На 5 юли 2025 г. се бе родила
новата рок звезда не само на младото поколение
но и на старите, закопнели за хубава музика рокаджийски души, които бавно умираха в ерата на Тейлър Суифт. И тя бе представена на света и помазана лично от Принца на мрака Ози Озбърн. Добре, че интернет пази всичко, та успях да наваксам пропуска.
На този ден се състоя и прощалният концерт на Black Sabbath в Бирмингам. Предния ден се шегувах, че това е сбирка на метъл пенсионерите, защото най-младите бяха над 55-годишни. Там участваха рок величия от мащаба на „Металика“, Guns’n’Roses, Aerosmith, Smashing Pumpkins и т.н. И разбира се – самите Black Sabbath в оригиналния си състав. Но сензацията на събитието се оказа едно 28-годишно момче – Доминик Харисън, известен още като YungBlud (малко неправилно изписване на „млада кръв“, което той произнася като „юнгблуд“ на своя чаровен йоркширски акцент).
Доминик излезе на сцената с пригладена назад коса, в стилен черен костюм, с черна риза, черна вратовръзка, черни обувки и розови чорапи. Заедно с него пред публиката застанаха и Нуно Бетанкур на китарата („Екстрийм“), Франк Бело на бас („Антракс“), барабанистът на маскираната сензация Sleep Token и кийбордистът на Ози Озбърн като солов артист – Алън Уейкмън. На стадиона „Вила Парк“ в Астън, Бирмингам, имаше 80 хил. души, стари рокаджии, върли почитатели на Black Sabbath и Ози. И тогава започнаха първите акорди на Changes, може би най-интимната балада на Black Sabbath от 1972 г., написана от китариста на групата Тони Айоми за развода на барабаниста Бил Уорд с първата му жена. Бащата на Доминик е роден горе-долу по времето, когато това парче излиза.
Това, което се случи на стадиона, може да се опише само с думите на легендарния Браян Мей от „Куин“, които той остави в коментар под поста на YungBlud с изпълнението в неговия Инстаграм профил: „Това беше великолепно изпълнение, млади братко. Седях там и гледах как 80 хил. доста зрели хора, повечето от които не знаеха какво да очакват, станаха и се съживиха, изпълнени със страхопочитание и възхищение. Бих платил за такова представление от теб и Нуно.“ Постът бе харесан от всички членове на Black Sabath, а авторът на музиката Тони Айоми написа: „Прекрасна интерпретация.“
Ози изпълнява тази песен обикновено в края на концертите си, много по-лежерно, само с кийборд и ритъм китара. А YungBlud я напълни с
толкова много страст, енергия, тестостерон и жица
(с помощта на Нуно Бетанкур, разбира се), че успя да върне старите рокаджии на „Вила Парк“ в младостта им. Имаше разплакани. Всички запяха като един заедно с него. Гласът на Доминик звучеше толкова мощно, че се чуваше до най-отдалечения зрител дори когато микрофонът беше на един метър от устата му. И в същото време бе леко носов и мрънкащ, с приятна дрезгавина. Но когато се „дереше“, на шията му не изпъкваше нито една жила или вена, което показа, че не се мъчеше, пускайки гласа си – отлична вокална техника. Ако бе допуснал и най-малка грешка в тази легендарна балада, старите рокаджии щяха да го схрускат на закуска и да го забравят не на другия ден, а до края на вечерта. А те бяха хипнотизирани.
YungBlud така добре владееше тълпата, че много критици написаха, че това е бил неговият „Фреди Меркюри момент“ – онзи от „Лайв Ейд“ на „Уембли“ през 1985 г., когато вокалистът на „Куин“ разпяваше тълпата с „Еее-о! Е-о, е-о!“ с такава лекота, все едно се бе вселил в ума на всеки от присъстващите. Нещо подобно постигна и YungBlud.
И най-хубавата част – този кавър на Changes е пуснат като сингъл и приходите от него ще отидат за благотворителни каузи.
Фотография / Кевин Мазур/Getty Images за MTV
След това изпълнение на всички ни стана ясно, че Ози Озбърн си бе избрал наследник в лицето на младия Доминик Харисън. Само две седмици след това Принцът на мрака се пресели в отвъдното и в социалните мрежи заваляха коментари: „Сега короната е у теб, момче! Носи я гордо!“ В канала на YungBlud стана стълпотворение от стари рокаджии, които започнаха да слушат старите му неща и да благодарят на Ози, че ги е запознал с този млад човек. Заваляха
похвали от Мик Джагър,
Лени Кравиц, Стивън Тайлър
Междувременно само две седмици преди появата си във „Вила Парк“ той вече бе пуснал новия си албум Idols. На това му се казва перфектна буря. Но както казваше баба ми – късмет, ама да си го накъсметиш. А Доминик от почти десетилетие си „накъсметява“.
Роден е на 5 август 1997 г. в Донкастър, Йоркшър, северняшки работнически град. Той обаче се появява в по-знатно семейство. Дядо му Ричард Харисън е създател на верига от магазини за китари и през 90-те години на миналия век продава инструменти на британски рок величия като „Оейсис“ и „Роулинг Стоунс“, на Браян Адамс и Т-Рекс. Дори понякога си прави джемсешъни с някои и определено обикаля с тях баровете. Семейството е заможно, в бизнеса му помага и Джъстин Харисън, бащата на Доминик. Но през 2012 г., когато бъдещият YungBlud е на 15, баща му и дядо му получават условни присъди и глоби, уличени, че търгуват с откраднати инструменти. Бизнесът фалира, семейството губи голяма част от състоянието си, баба му се пропива и бавно умира от това. (Този факт е важен за по-късно.)
Доминик се представя пред феновете си като момче от работническия север, но хейтърите вечно му припомнят в какво семейство е роден. Да, но това семейство е преминало както през триумфи, така и през падения и недоимък. Знае две и двеста. Затова и в ранните творби на YungBlud има толкова много класов гняв, без това да е лицемерно.
Често го обвиняват, че заради дядо му той е посаден в музикалната индустрия, без да има никакви заслуги. И това не е вярно, защото той свири на инструменти, сам си пише песните и очевидно гласът му е изключително специфичен, разпознаваем и добър, със сигурност много по-добър от този на измислени маркетингови звезди като Хари Стайлс. И подкрепата от индустрията за него никак не е изобилна в началото, каквато с тонове получава бившият член на бойбандата One Direction.
Има и други паралели между тези двама британски изпълнители. Хари е създаден изкуствено, в епруветка, в музикално риалити шоу. След края на групата, с която се прочува, е определен за единствената звезда, на която е позволено да излезе оттам, и в него са налети милиони инвестиции. Доминик се мести от Донкастър в Лондон с една мечта. Свири по улиците като тийнейджър, живее по диваните на приятели, после свири в клубове, в които има много малко хора. В едно интервю разказва, че на първото му участие в клуб били само майка му и мениджърът му. А той излязъл на сцената и се провикнал: „Добър вечер, Лондон!“ Вероятно се е чувствал като на „Уембли“. Намира си група, пишат заедно песни, но никой в Англия не иска да ги продуцира. Затова заминават с 60 паунда общо по джобовете в Америка, свирят по клубове, преобличат се в тоалетните преди участие и накрая се връщат с договор за около 1 млн. долара.
Музикалната индустрия се опитва да пробутва Хари Стайлс като новата „сексуално флуидна икона“ на младото поколение, нещо като съвременен Боуи, Джагър или Елтън Джон. А когато го питат за сексуалността му, той отговаря като медийно обучена звезда: „Това е лично, не е ваша работа.“ Доминик Харисън е
очевидно сексуално флуиден около 20-ата си година
И не само заради очната линия, лакираните нокти, полите и роклите, които носи. Когато го питат за сексуалността му, отговаря: „Не знам, човек, още се търся. Може последните ми гаджета да са били жени, но това не значи, че снощи не съм спал с мъж. Има някои мъже, на които ми иде да им разкъсам дрехите. Сигурно затова толкова много обичам Дейвид Боуи, защото непрекъснато се променя, сякаш и той не знае кой е.“
Така че YungBlud 10 години работи до скъсване за своя звезден миг на „Вила Парк“. В първите му три албума – 21st Century Liability (2018), Weird! (2020) и YungBlud (2022), той предимно рапира, но мелодиите са заразителни и в моментите, когато пее, става ясно, че пропилява този прекрасен глас в редене на рими. Посланията са силно политически. Първата песен, която публикува, се казва „Крал Чарлз“ и громи социалната несправедливост. Има парче Polygraph Eyes, в което се възмущава от мъжете, възползващи се от пияни момичета („Остави я, приятел, тя не може дори да върви, не иска да се прибере с теб.“) Пее за самоубийство, депресия, отчуждени родители, хомосексуалност, социална тревожност. Лутанията му са чисто младежки и малко незрели, но емоционални и откровени до кръв. Малко известен факт е, че клипът за парчето Hope for the Underrated Youth от втория му албум е сниман в България, с български актьори, по време, когато почти не бяхме чували за него. Той го разказва в интервюта с невероятно удоволствие.
И така стигаме до четвъртия му албум, който излезе на 20 юни т.г. – Idols. В него виждаме един съвсем нов YungBlud – пораснал, възмъжал, помъдрял, нетолкова младежки декларативен, по-мелодичен, по-секси, истинска рок звезда. Рапира съвсем малко, за настроение. Демонстрира
страхотна вокална техника и разсипваща емоционалност
Няма ги вече розовите коси, оформени като бодли на главата му, няма ги полите и роклите, лакът по ноктите е само черен. Свалил е доста килограми, направил е плочки на корема и пее предимно гол до кръста по черни кожени панталони с много ниска талия. На сцената се държи така, сякаш не само иска да прави секс с цялата публика, но и има енергията да го направи – паралелът с младия Джагър се налага от само себе си.
Първите три сингъла, които пусна в началото на годината, за да ни подгрее за Idols, бяха като земетресения. Започна се с Hello Heaven, Hello – деветминутно произведение в три части, за което критиците твърдят, че е „епично на нивото на „Бохемска рапсодия“ на „Куин“. Във времето на песни, създадени по алгоритми, осигуряващи радиоротация, това си е чиста лудост. Клипът за него също е сниман в България. Последва Lovesick Lullaby, ведро, неустоимо смешно и жизнеутвърждаващо парче с много рап, в който ясно си личи йоркширският акцент на Доминик. Видеото за него е заснето в легендарната лондонска кръчма „Холи Армс“ в Камдън, любима на Ейми Уайнхаус, Лиъм Галахър, Пийт Дохърти и самия YungBlud – още един поклон пред британската рок култура, на чиито рамене стъпва. Но третият сингъл разби (или спечели) сърцата на всички. Това е „Зомби“, тежка рок балада, посветена на загубата на баба му. Клипът е наречен от създателите „любовно писмо към медицинските сестри“ и главната роля в него се изпълнява от набиращата популярност млада британска звезда Флоранс Пю. Не познавам човек, който да не се е разплакал на това парче, особено ако гледа и видеото, в което Флоранс играе като за „Оскар“. Останалите парчета от Idols са също наслада за ушите и душата на всеки рокаджия. Доминик особено се гордее и обича да изпълнява на сцената Ghosts, защото „триминутно аутро, човече, кой прави такива неща!?“.
