През септември, когато в Пловдив се провежда Есенен салон на изкуствата и хора от цял свят се наслаждават на различни жанрове изкуство, ви срещаме с Нина Найденова, директор на Държавната опера-Пловдив от 2013-а, творчески директор, основател и идеен създател на фестивала Opera Open.
Нина Найденова има над 50 постановки като режисьор в оперите в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, в Музикалния театър-София, Македонската опера и балет и над 70 представления, играни в гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия и САЩ. Тя преподава оперна режисура, актьорско майсторство и семиотика на изкуствата в НБУ.
Как превърнахте Opera Open в най-желания летен фестивал за публиката?
С вяра и убеденост, че изкуството ни е важно за хората и че само една крачка ги дели от „аз не разбирам от опера“ до „ вълшебно преживяване“. OperaOpen е културна платформа, отворена за различните жанрове и за различната публика. Обединява артисти със силен творчески потенциал, актуални концепции и въздействащи послания на най-универсалния език на изкуството, безкомпромисно и на високо професионално ниво. Античното пространство събира тази мощ в един невероятен синтез на миналото и настоящето и действа като магнит за публиката – изкушена да се потопи в един различен свят.
Как се работи с едни от най-големите звезди и диви в операта?
Всички артисти, които идват в Пловдив, ни проучват чрез агенциите си. Ние се стараем да предоставим изискваното ниво, но печелившият ни ход е Античният театър. Затова винаги изпращаме и снимки на реализирана вече от нас продукция на тази вековна сцена. Това е, пред което и световните имена не могат да устоят. Всеки от тях се изкушава да има своя фотосесия от спектакъл в античното пространство. Разбира се, разчитаме и на верижната реакция, когато един е гостувал тук и е доволен, да гарантира за нас пред друг артист от висок ранг. Много ни помагат и българските световни имена да популяризираме фестивалната си платформа Оpera Open – Камен Чанев например, който бе и артистичен ментор на фестивала освен негов основен участник. За съжаление тази година коварната болест го отне от нас, но името му продължава да бъде част от фестивала с новата артистична конкурсна платформа за млади тенори – „Гласът на Камен“.
Къде остава вашето его сред това море от таланти?
Дадох си сметка, че имам биполярно его – творческо и мениджърско. Творческото на режисьор се чувства предизвикано. Винаги е добре, когато се състезаваш с най-добрите и макар и не в този мащаб, твоите представления да засягат същите теми и проблеми, а концепциите да са със същата актуалност на посланията. Признавам, че егото ми на директор е доста мощно и добре захранвано. Ако проследя пътя, по който сме тръгнали, минавайки през 2019-а, когато Пловдив бе европейска столица на културата, нашите проекти попаднаха във фокуса на програмата и получиха възторжен отзвук, станахме необходимост за Пловдив и неговите граждани, развихме публиката си десетократно, вече говорим за международен оперен туризъм в Пловдив и най-вече – създаваме културна алтернатива в нашия град, то егото ми е задоволено.
Кои са най-успешните ви осъществени проекти като творец режисьор? А като директор? Успехът е относително понятие и се измерва по различни скали. Можем да говорим за един успешен проект, като оценяваме неговата концептуалност, посещаемост, финансови приходи, устойчивост и влияние, отзвук и разпространение тук и в чужбина и т.н. За мен най-важната скала е личната удовлетвореност, а тя винаги идва, когато успееш да излезеш от руслото и направиш своята малка революция, когато променяш нагласи в името на кауза или решение, влияещо на хората около теб. Такива мои представления например са „Макбет“, „Мадам Бътерфлай“, „Евита“, в които изследвах темата за обсесията и саморазрушението по пътя към голямата мечта или по пътя на властта и славата.
Осъществен на най-високо ниво проект като директор е безспорно фундаменталното участие на операта ни в проекта „Пловдив – европейска столица на културата 2019“. Всичко създадено през тази година и след това ни накара да се съизмерим с най-големите и да вървим към собственото си усъвършенстване.
