В група човек има подкрепа и си позволява да открие себе си, казва психоложката Виргиния Захариева за своите терапевтични семинари
„Телата ни са книги. Книжки с картинки и с… истории. Стига да имаме търпение да поседим с тях, да ги разгърнем и да се вслушаме в това, което имат да ни кажат”, казва писателката терапевт Виргиния Захариева като представяне на курса си „Тяло и писане”. И няма по-подходящо място да говорим за него от собствената ѝ библиотека с отрупани лавици.
„И до днес вместо книга казвам къща, или обратното. Случва ми се дори на английски. Тетрадката е форма на покрив – може да се скриеш в нея, да бъдеш защитен в нея.”
Като център на дома ѝ библиотеката е специално проектирана от нейна приятелка и вече трудно събира заглавията и тетрадките по рафтовете си. „Когато ги разглеждам, започвам да си говоря с някакви забравени приятели и да намирам всякакви неща, които съм пропуснала преди, виждам написаното с нови очи”, споделя тя и с това въвежда темата за семинарите по писане и калиграфия.
„Те са своеобразна арт терапия, с която човек си позволява да погледне в себе си чрез игра, роля, задача. Уж си представяш нещо, но в същността си изравяш история, която е била вътре в теб”, споделя психоложката.
Четвърто издание на групата си „Тяло и писане” Захариева прави на 17 май в София. Към груповите терапевтични занимания се насочва преди 25 години и бързо осъзнава потенциала им. Добавя към тях своя уникален подход, съчетаващ познанията на западната психотерапия, източната философия и дзен практиките, за да се получи това, което днес изглежда като творческа арт работилница. Самата Захариева пише, танцува, улавя звуци, рисува и изследва психиката, тялото и душата на човека. И споделя всичко това на своите семинари.
„Психотерапията е чудесно нещо, но ако разчитаме на работата само в кабинета, тя остава на ниво ум. За да работи цялостно, е нужно да въведем и тялото в този процес”, разказва тя. А когато в процеса се въвлече и другият, зарядът се усилва и води до неочаквани открития.
„През 2000 година, докато учех психотерапия в Лугано, започнах да посещавам различни терапевтични групи. В тях за първи път открих качествата на другите хора, различната динамика и процесите, които идват от срещите. Когато сме в група, има не само обмен на мисли, но и сблъсък на различията ни. Това са така наречените бутони, които другите ни натискат, с които ни предизвикват, показват ни части от нас, които до този момент не сме опознали или осъзнали. Процесът е изследователски, силно мотивиращ особено когато се съберат хора, които искат да живеят по-добре, да познават себе си по-добре и да се изправят пред проблемите си заедно. Тази принадлежност към група носи решението на дълбоката човешка нужда от приемане, от общност. Нужда, която ако остане неглижирана, води до силна тревожност и до по-дълбокия страх у всеки от нас от изолацията, която в по-ранни етапи на цивилизацията е значела сигурна смърт.”
Срещите на участниците в „Тяло и писане” Захариева описва не като изцяло мисловен и творчески процес, а като емоционален. Тялото се изследва като инструмент за движение, а въпросите, на които се търси отговор, са как текстът резонира в него и с какви жестове то откликва. В писането мисълта се забавя заради движението на ръката. По-бавната мисъл дава възможност на съзнанието да погледне в дълбочина, да се запита какво наистина изпитва човек в този момент. Раздвижените емоции и пейзажи в тялото създават текст, а съчетанието на автентичното движение с писане позволява да се преживее и творенето.
„Писането е само една от линиите, но възможността да играеш с него под различни форми, жанрове и презентации е другата. И споделянето на историите. През историите учим най-добре. Чувстваме другите и започваме да се приближаваме като човешки същества. Разбираме, че всеки по свой начин страда и иска да бъде щастлив – казва водещата на семинара и допълва, че не са нужни специални умения за участие в такъв експеримент. – Елате с широки и свободни за танц дрехи. Вземете си красиви дневници и писалки.”
През май, когато е следващото издание, редом с текста участниците ще се сблъскат и с практиката на соматичното движение (упражнения, при които се успокоява тревожността). С негова помощ ще достигнат до онези нива на съзнанието, до които рядко имаме достъп в забързаното ежедневие. В процеса се включва и психоложката Гергана Карадимитрова, специалист по соматично движение.
„Като представител на психотелесна школа вярвам, че в телата са записани страшно много емоции, спомени в колективното подсъзнателно, копирани модели и стратегии за справяне с проблемите. В телата ни има много красиви, добри преживявания, но и такива, които определяме като неприятни и лоши. Запазваме всичко, затова често наричам телата книги. Как да ги отворим и да ги четем? Ще се опитаме да го направим чрез дишане, автентично движение и хайку. Текстът, който създаваме в този процес, е онази загубена връзка между тялото, ума и съзнанието ни”, разказва Захариева, която има девет издадени книги, сами по себе си нагледен пример за този личен процес на сътворение.
Отеква обаче един въпрос – достатъчно ли е за няколко часа по време на семинар да достигнем до този толкова дълбок и труден отговор на въпроса кой съм аз?
Като процес с различни аспекти Захариева го продължава и в друг формат – своята многогодишна любов калиграфията. По стените на кабинета ѝ има няколко платна, нарисувани по този метод, всяко с историята си.
„Калиграфията е спонтанно изразяване, типична за изтока техника, при която работиш изправен и заземен. За да нарисуваш обекта, ставаш част от него. Усещаш тялото си, утробата в процеса. Рисуването не идва от ръката, китката трябва да се чувства свободна. Движенията не трябва да са сковани или като в изкуството тренирани, а да се почувстват. Не е просто пресъздаване на образ”, обяснява тя.
Планиран за края на юни, семинарът по калиграфия ще е в Долна баня, за да позволи на участниците да излязат от хватката на делничната атмосфера и да потънат в процеса на себепознание по-добре. И както водещата описва, топлата минерална вода, леката храна и планината да „свършат” своята работа, докато групата и заниманията освобождават съзнанието.
„Този път няма да почваме със свещените господа. Ще освободим ръката за експерименти и за изразяване на усещането ни за обектите. Ще се вдъхновяваме от майстори на калиграфията, ще обменяме опит и идеи. Ще превеждаме на езика на сумие (тушова живопис) вътрешните си пейзажи. Продължаваме да изследваме принципите на Дзен разбирането за изкуство. Ще търсим същността си с процеса “Кой е вътре”. Ще съчетаваме калиграфската техника с движение и танц. Ще събуждаме вътрешната си сила и осъзнатост”, обяснява Захариева.
Общото и в двата семинара е нуждата човек да намери баланса между вътрешния и външния свят, между твореца и изпълнителя.
„Модерният човек е принуден да прекарва по-голяма част от деня си, още с отварянето на очи, под наем – на работата си, на семейството си, на обществото. Отчужден е от себе си, от тялото си, от нуждите си. Не си взема дори минутка, за да се зареди, да си даде сметка кой ще върши цялата работа, която му се е паднала днес. И тогава идва нуждата от този вътрешен поглед към ядрото ни, енергията ни и в крайна сметка към Бог, твореца вътре в нас. Подреденият отвътре навън човек прави всичко качествено. Всяко нещо, до което се докосне, става изява на неговото творчество”, обяснява психоложката.
