Теодора Николова – стъклена архитектура на пръста

Бижутата на Теодора Николова са малки пластики, скулптури от стъкло. „Те са били сгради, които съм разчупила и съм превърнала на бижута”, казва тя, подготвяйки се за участие в биенале на стъклото в Испания и в Милано. Тъкмо затова някои от пръстените, с които снимахме майка и дъщеря Маравиля на корицата на D!VA, не се продават

Родена в Пловдив, Теодора идва в столицата веднага след като завършва хуманитарната гимназия в града. Винаги е обичала да рисува, силно я влече и архитектурата, а към сгради и фасади изпитва истинска любов. Учителят ѝ по рисуване предрича, че ще ѝ е скучно в тази област. Тя осъзнава, че най-вероятно е да стане инженер, а не архитект, и прави завой към специалност „Анимация“ в НБУ. Завършва бакалавър „Анимационно кино“, но един ден, докато е на опознавателни лекции за различните специалности в университета, където един семестър имат „Стъкло“, тя влиза в ателието и очите ѝ остават в стъклото и кристала. Записва втора специалност „Стъкло“. От българското биенале за стъкло, което в момента е на световно ниво и е едно от най-добрите, ѝ предлагат стипендия, която тя приема и остава в магистърската степен.

Преподавателят ѝ Константин Вълчев, основател на биеналето за стъкло, ѝ казва: „Теди, ако искаш да направиш нещо от стъкло, можеш да го направиш. Само трябва да измислиш как. Не се чуди може или не може. Всичко може.“

Теодора харесва играта между стъкло и метал и химичната реакция между тях. Обича да експериментира и наблюдава как металът кипва по различен начин при контакт с кислород. „Едно алуминиево фолио може да изглежда супернежно и красиво вътре в стъклото. Става на мехурчета при определена температура, правейки реакция със стъклото и кислорода“, обяснява Теодора защо в някои от бижутата ефектно и загадъчно „се обажда“ метал.

Засега тя работи и изследва бижутата от стъкло. „Да работиш със стъкло, е лесно и е удоволствие, защото материалът – например една буца кристал, можеш нищо да не ѝ правиш, само да я гледаш. И в момента, в който светне слънчицето, нямаш нужда от абсолютно нищо повече. Седиш и гледаш в тишина…“

Младата авторка възнамерява да се насочи и към интериорните детайли и продукти. „Мечтая да направя част от сграда, която ще бъде от стъкло, като някаква преходна стена между две зали, а може и външна да е. Тази идея ми гори отвътре. Представям си го като голямо лято стъкло с различни негативи и позитиви вътре, за да може да се пречупва светлината по различен начин. Това е и моята версия на витража. В Чехия има множество издухани и с големи обеми стъкла, вкарани в метално скеле. Те изграждат една цяла сграда от стъкло, феноменално е. Светлината и стъклото случват своята магия.“

Теодора казва, че не се замисля много за битието, защото то и така е стресиращо. Първата ѝ стъпка е да си изгради име. „В момента, в който започнеш да си изграждаш име не само в България, но и извън страната, хората започват да те търсят, допитват се до теб“, казва тя. В момента работи по голяма поръчка като подизпълнител на друг автор, на когото му трябват различни предмети от стъкло. Дава бижутата си по изложби или в малки галерии, което ѝ носи някакви доходи, но без да може да се изхранва. Има оптимизъм, че ще създаде свой бранд, насочен към интериорния дизайн и архитектурата. Другата ѝ голяма страст е модата –последният ѝ проект е дрехи от стъкло с носими елементи – стъклени и от плат с кожа. Това са нейните две големи направления и тя знае, че никога няма да загуби интерес към тях, но как ще ги развие, за да бъдат и доходоносни, все още търси.

На Биеналето в Испания Fusion изпраща сет от 4 пръстена, вдъхновени от архитектурата. Заиграва се стратегически и с цветове, които много си отиват и са приятни за окото. Идеята ѝ е, когато погледнеш нейните бижута от стъкло, да усетиш, че всичко ти е на място. А всъщност едното стъкло влиза в другото, в едното има позитиви, в другото негативи, има и два различни цвята.

С черно-бели експонати Теодора ще участва и в Международното биенале за артистично стъкло и дизайн в Милано на 28 май – MILANOVETRO-35. Екстравагантни пръстени, вдъхновени от Космоса, от всички структури и звуци, които можем да си представим, че има там, съчетани с нейните усещания за студена, леко плашеща пустош.

Новата ѝ цел е да улови звука в стъкло. Темата, върху която работи в момента, е музиката и звуците. Нейният приятел се занимава с музика и когато тя ходи в неговото студио, се учи как точно се пречупва звукът и всякакви други тайни от тази отделна вселена.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Росен Михайлов: На сцената се чувствам господар на света
По-скучно и безсмислено от красиво кухо тяло под прожекторите е само безплодната...
Read More
0 replies on “Теодора Николова – стъклена архитектура на пръста”