15 мисли на Стефания Колева

Стефания Колева е една от българските актриси, които нямат нужда от представяне. Стефания играе по театралните сцени от близо десетилетие. Снима кино, обича кино и говори толкова добре за него, колкото и играе. Всички я помнят от участието й в сериалите „Тя и той“ и „Клиника на третия етаж“, които я направиха звезда. Стефания е лице, което трудно може да пропуснете в тълпата. Тя е ярка, забележима, екстравагантна и сочна. Освен това е майка, съпруга и още много други неща…

За изолацията и социалното дистанциране

Дочух, че светът щял да стане по-добър. Но ми се струва, че идеята, че вирусът ни обединява, някак избледнява. Не виждам сериозна промяна в човешкото поведение, нито смирение. Изразът „всички сме заедно в това изпитание“ май губи яркост пред безработицата и мисълта, че който има, ще го бъде. Ситуацията буди съмнение, че „силните“ на довчерашния свят ще останат такива и в утрешния, насочва фокуса върху драстичната разлика.

За първото нещо, което ще направя, когато това приключи

Нека първо приключи.

За места, които искам да посетя, когато ще мога

Имам любопитството и интереса да откривам и пътувам  много. Знам, че не съм изключение, но за да бъде възможно, нека открием смисъл от това, през което преминаваме. Понякога да избереш ограничението дава силата след време да чувстваш свободата отново.

За страстта към актьорството

Когато потребителят в културния сектор се приучи на „по-голямо разнообразие“, „повече забавление“ и предвид това, че светът изискваше бързо развитие, тази пауза е отрезвяваща.От актьорството се живее, но не знам как.

За първата и последната любов

Чувала съм, че има единствена. Въпрос на личен избор.

За майчинството

Така не ми се отговаря клиширано. Какво за него? То е живот. Отговорност, любов, компромиси, разбиране, подкрепа, търсене, любопитство, учение. Всичко.

За Катерина и най-важния урок, на който я научих

Взаимно се учим, не мога да ги степенувам по важност.

За нещата, на които ме научи майка ми

„От теб зависи!“

За театъра, киното и телевизията

Животът ми дотук, надявам се и нататък. Щастието да имам шанса да се вдъхновявам и да търся духовния, емоционалния, физическия смисъл.

За ролята, която винаги съм искала да изиграя

Предстоящата. Искам да практикувам професията си без COVID-19!

За най-големия чар на театралните турнета

Атмосферата, шегите, смяната, публиката, контакта, тишината, емоцията, спокойствието, трепета, музиката, изследването, покоряването или отхвърлянето, риска.

И за този на филмовата площадка

Партньорството, подготовката, очакването, желанието, продукта.

За суперсилата, която искам да притежавам

Искам да живея в страна, която не разчита на дарителски патриотизъм, непрестанни кампании за спасяване, зад които се замитат под килима провалите на различни публични системи, каквато е здравеопазването. Не искам да се спекулира с надеждата и вярата.

За нещата, които не мога да променя

Човекът не е господар на Земята.

За бъдещето, както го виждам аз

Виждам го такова, каквото го мечтая. Когато се сбъдне, ще започна да мечтая друго. Ако не се сбъдне, ще имам големи стари мечти. Фантазиите за бъдещето обикновено не са случки, а чувства от миналото, които не съм изпитала тогава. И все пак нещо по-конкретно: в обозримо бъдеще се виждам като генерален секретар на НАТО. А самото бъдеще – зелено на бели маргарити!

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

„Англия ме сътвори“, Греъм Грийн

Греъм Грийн пише романа си „Англия ме сътвори“ през 1935-а като протест...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ