Пиар експертът Маргарита Кабурова първа в Пазарджик преди 25 години срязва дънките си, а днес пазарува в най-скъпите бутици на Европа в компанията на мъжа си Аристеидис Кордас, който създава визии за автомобили
Визитка:
Маргарита Кабурова е завършила Природоматематическа гимназия в Пазарджик, „История“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ с магистратура „Византология“, има диплома и от Факултета по журналистика в Алма матер. Тя е добре позната в медийните среди и сред специалистите „Връзки с обществеността“. В началото на кариерата си 8 години работи като репортер, редактор и новинар в радио, в публицистични и лайфстайл телевизионни предавания. Автор е на 20 документални филма със социална тематика за малкия екран. През 2010-а навлиза в корпоративния пиар и се труди за голяма компания, управляваща хотели, ресторанти и нощни клубове. Създава агенцията New Lance, която представя събития от лайфстайла, модата, спорта и здравеопазването. От 9 години се грижи за популяризирането на лекарите и терапевтите от клиника Jewel Skin, работи с някои от най-големите вносители на продукти за естетичната медицина в България.
Дълги крака върху дръзки 15-сантиметрови токчета. Клъч Louis Vuitton. Бижута Tiffany & Co. Часовник Audemars Piguet или Patek Philippe. Костюм Max Mara. Чар и енергия – Маргарита Кабурова. Елегантностна екс и без антракт. Тя е PR експерт, но и същински дипломат в медийния бизнес. За нея чашата е винаги наполовина пълна, а слънцето грее поравно за всички. Ако случайно е излязла без чадър, не страда за съсипаната прическа. И дори децата й нарочно да правят хлапашки и бебешки номера, не се изживява като жертва на патриархата.
Меги е на светлинни години от клишето „отчаяна съпруга“ и открай време е „работещо момиче“. Но въпреки че е предана майка на 8-годишната Елизабет и 2-годишния Андонис, без проблем би могла да се присъедини към култовия квартет от „Сексът и градът“. Толкова е изкушена от модата, че със Сара Джесика Паркър са като фешън близначки, независимо от 10-годишната разлика във възрастта им (в полза на нашето момиче). И ако актрисата е подхвърляла в интервюта, че съпругът й Матю Бродерик ненавижда маратона из бутиците, то мъжът на Меги – инжeнер Аристеидис Кордас, дизайнер на BMW, Porsche, Audi, Land Rover, с удоволствие наблюдава миниревютата й из европейските пробни на лукса и шика. Но откъде започват романсите на Меги първо с модата, после с Ари?
Кръцни-срежи балната рокля на мама
Ненакърнимият вкус и рефлексът за стил са вродени – почти е невъзможно да бъдат допълнително култивирани, убедена е Меги. В пети клас обува лачени обувки с панделки върху повдигната подметка. Няма спомен кога в красивата й детска главица е присветнала амбицията да е по-модерна от връстниците си, но помни как грабва ножицата и отваря гардероба на майка си. Върху една от закачалките грее дълга виненочервена бална рокля от Виена. Но за 10-годишната „дизайнерка“ няма нищо свято извън мечтата й да се види в ефирната прелест – собственоръчно „вталена“ и превърната в минижуп. От този момент нататък родителката заключва личната си модна територия, но за невръстната кроячка непревзимаеми дрешници не съществуват. Бащата на Меги също не е пощаден. Когато настъпва модата на широките панталони с басти, тийнейджърката всеки ден ползва неговите „назаем“. „Носех ги oversize. Препасвах ги с различни цветни колани, за да стоят с висока талия – беше много ефектно“, връща лентата атрактивната дама. Но всички тези хрумки се оказват само затишие пред буря. А тя настъпва, когато Меги най-безцеремонно не само срязва дънките на пикантни локации върху плътта си, но и дефилира с тях из стъргалото на Пазарджик. „Дядо ми беше чул за този мой подвиг и изпаднал в ужас. Той едва дочака да се прибера, обясни ми, че в неговото семейство това не може да се случи, заповяда ми да се преобуя и просто изгори дънките. Душата ме заболя – не само защото бяха на братовчед ми. Тъкмо се бях почувствала напълно независима в модата. Да не забравяме, че в онези времена из провинцията никой не си позволяваше подобни волности“, разказва Меги.
„В гимназията трябваше да изглеждам още по-добре. А по магазините в началото на 90-те – нищо за моя вкус и начин на обличане. Бяха пълни с турски стоки, куфарната търговия владееше пазара. С майка ми всяка седмица избирахме с часове платове, а после потъвахме в списание Burda. Съседката ни, много добра шивачка, изпълняваше желанията ни. Баба се захвана да ми плете пуловери с образи и приказни сюжети от списание Verena. Учителките в Природоматематическата гимназия в Пазарджик започнаха да й искат моделите. Още тогава полудях по аксесоарите. Имаше страхотен щанд с копчета, от който си поръчвах големи и „златни“, за да си правя гривни и декорации от тях. Българската мода в този период се държеше като обречена, но имаше и проблясъци – майка с часове се редеше на опашка в модни къщи като „Валентина“, ЦНСМ и „Рила“.” А последвалите студентски години на Меги били тежки и гладни, но нито за миг оld fashion.
Черният период на студентството
„Родителите ми бяха спестили пари за един апартамент. Когато инфлацията ги изяде, ме изпратиха да ги изтегля и да си купя дрехи с тях. В първи курс „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ открих черния цвят. Станах черна от глава до пети – косата, дългата роля, коженото яке, кубинките. Нашите ми изпращаха по пощата пари за учебници, аз ги харчех за дрехи и козметика, енциклопедия струваше колкото нова палитра с гримове. Един ден си харесах обувки „Лаура“. Цифром и словом 200 долара. Минах по стаите в блока ни в Студентския град, където живеех, събрах набързо сумата и победоносно купих мечтания чифт. Менкахме си ги с Цвети – моята приятелка, която по-късно се премести „Журналистика“, а после се омъжи в Гърция и стана моята топла връзка там“, споделя Меги. И понеже кризата вече е започнала, родителите й – съвсем наясно, че нищо няма да я откаже от модата, решават да й купят шевна машина. Първата й собственоръчно ушита дреха е черна кожена рокля със сиви апликации, изрязани от баща й. Носи я с обувки танк.
„Всички ме подкрепяха в тази моя лудост – доверява днес Меги. За нея е важно да бъде различна и разпознаваема. – Хич не беше лесно. Повечето колеги в университета бяха безразлични към визията си – особено тези от провинцията, тъй като в столицата на тях им беше най-сложно. Някъде тогава се появиха и първите екстеншъни, но не бяха като сегашните: конска опашка се прикрепяше с шнола към естествената коса. Стоеше много изкуствено, струваше 22 лева. Глория първа излезе с екстеншъни, но някак личеше.“
