Юрист, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, бивш министър на образованието, проф. Даниел Вълчев е и автор на сборник с разкази и на романа „Неделният продавач на книги“. Довършвайки втория си роман, той откри най-новата книжарница в София – Умберто&Ко с първата в света скулптура на големия италиански писател.
- За срещите с Умберто Еко Първата бе с „Махалото на Фуко“, а единствената лична бе през 2002 или 2003 г., когато проф. Ивайло Знеполски го беше поканил за няколко публични лекции в София. И когато започнах да го чета, и в присъствието му бях комплексиран от този човек с неговата ерудиция и възможността да прави връзки между наглед невъзможни за свързване неща. Но най-вече с това, което е прочел.
- За писането с уговорката да ме прости Господ Моето убеждение е, че като пропишеш, не трябва да спираш да четеш. Няма лошо човек да покаже на света това, което има вътре в него. Като представях първия си сборник с разкази, свързах със себе си вица, че според патоанатомите вътрешната красота на човека е силно преувеличена.
- За отключването на страстта към четенето Аз съм от поколението, което си спомня първите телевизори. Въображението ни се дразнеше от две неща – от киното и от книгите. Някак си по необходимост се научих да чета и свикнах с книгите.
- За препрочитането В своите лекции за литературата Набоков казва, че истинският читател е винаги препрочитател. За да вникнеш в смисъла на една книга, трябва да я препрочиташ. Иначе няма как да разбереш точния оттенък на очите на Ема Бовари. Аз имам 10-15 книги, които препрочитам. Жена ми беше подвързала в кожа 12 от тях и ми ги подари.
- За слушането на книги От кантората до университета стигам за 10 минути, така че няма кога да слушам. Да си призная, много не харесвам и електронни книги. Обичам мириса на хартия, да си пипам книгата.
- За нуждата от „превод“ на „Под игото“ То не е ли писано на български език? Крайно скептичен съм към пипането на оригинални текстове. Неприятно ми е, че в новото издание на „Пипи Дългото чорапче“ негърският крал е крал на Южните морета. Понятието няма същата натовареност, а и едва ли Астрид Линдгрен е искала да обиди някого, определяйки го като негърски крал. Загубването на смисъла с прекаленото залитане към коректност е нещо лошо.
- За българското хуманитарно образование Доколкото обществото постоянно се променя, хуманитарното образование не може да бъде много спокойно. Ако подтекстът на въпроса ви е хубаво ли е то постоянно да се реформира, ще отговоря не, не е хубаво.
- За твърдението на Ноам Чомски, че ИИ е легализация на кражбата на интелектуална собственост Повечето не разбират какво е ИИ, мислят го за много сложна компютърна програма. А ИИ представлява определен брой неврони, всеки от нас има около 4 милиарда. Но въпреки това нямаме обяснение защо имаме Айнщайн, от една страна, а от друга – индивиди, които трудно пазят равновесие. ИИ е изградена невронна мрежа, в която не знаеш, като пуснеш топчето, къде отива. Така че това е много мощен интелект с всички недостатъци на човека, т.е. той може и да лъже, и да се скатава, и да краде. В гените му са заложени либералните възгледи на момчетата от Силиконовата долина.
- За хорото пред Народния театър Какво е това, извинявайте? Не съм запознат, но не мисля, че тези неща са особено важни. И разделят изкуствено обществото.
- За скромността и пренареждането на добродетелите Както се казва в известния виц, скромността краси, но само скромния. Аз малко като Аристотел ще кажа, че едно е да си справедлив като вътрешна нагласа, друго – да постъпваш справедливо. В този смисъл на справедливия по вътрешна нагласа понякога му се налага да не постъпва справедливо. И обратното. От училището искаме неща, които трудно може да даде. Очакваме то да компенсира големите дефицити на съвременните семейства, т.е. да даде на детето някаква система от ценности, която да му помогне да се ориентира в някаква обстановка, в социална среда. Училището прави друго – може поне да покаже, че отсъствайки от час, имаш неизвинено отсъствие.
- За смисъла от социалните мрежи Нямам участие в нито една от тях, за което се извинявам. С риск да обидя някого, нямам време за това. Ако имаш акаунт и не си активен, това е воайорство. Ако искаш да бъдеш малка медия, това изисква време и усилия.
- За обратната връзка със студентите Моето разбиране е, че студентите отговарят на това, което им даваш, чрез интереса си към лекциите и чрез знанията си. Това са стандартните и правилните канали за общуване с тях. А като преподавател съм разбрал, че ние работим за около една трета от тях – мотивирани, знаят защо са там и какво искат да постигнат.
- За глобалното затопляне Не вярвам в него, планетата минава циклично през различни периоди. А въздействието на човека е твърде минимално. Което не означава, че трябва да се държим като скакалци и да оставяме гола земя след себе си. Не че планетата няма да се възстанови, ще се възстанови, но ние няма.
- За влиянието на политиката върху изкуството Големите ренесансови произведения са поръчкови, ако ги нямаше Медичите, не зная какво щеше да представлява Флоренция днес. В момента не зная някой да пречи някому да каже каквото и да е. В България сме свикнали да уличаваме политиката в някаква изначална простотия. За съжаление, не ни опровергават.
- За известността Известността очевидно е нещо, което се цени в съвременните общества. Умберто Еко в свой много дълъг текст казва: „Когато бях малък, имаше два вида известност – едно е да си известен с това, че си открил лек за много тежка болест или си построил приют за прокажени, съвсем друго – че си селският крадец или идиот. В момента известността стана една – важно е да си известен, без значение с какво.“
