30 години „Сам вкъщи“

HOME ALONE, Macaulay Culkin, 1990. TM & Copyright (c) 20th Century Fox Film Corp. All rights reserved, Courtesy: Everett Collection.

За много хора „Сам вкъщи“ е задължителна част от коледното меню, както са сладкишите, виното и сармите. И не говорим само за нашите ширини, а за повсеместното усещане за празника. Където и да сте на планетата, щом видите усмихнатата физиономия на Маколи Кълкин, моментално се настройвате на празнична  вълна. А за 30 години нито един филм от жанра коледни комедии не успя да свали малкия Кевин от първото място.

„Сам вкъщи“ е неостаряваща класика, променила нагласите за коледните комедии, оставила дълбок попкултурен отпечатък и направила Маколи Кълкин звезда. Дори днес, както самият той казва, реплики от филма все още му помагат за свалки.  

Филмът променя правилата на играта още преди да се усети, че го прави. И може би е един от най-успешните, които режисьорът Крис Кълъмбъс прави в кариерата си. Подобно на Кълкин и до днес Кълъмбъс не може да избяга от алтерегото си в „Сам вкъщи“ и критиците виждат във всеки негов филм елементи от най-успешната комедия на всички времена (според „Рекордите на Гинес”).

Идеята за филма е на Джон Хюз – един от най-успешните сценаристи и режисьори през 80-те и 90-те години, под чието перо са излезли филми като „Клуб „Закуска“, „Самолети, влакове, автомобили“, „Къдравата Сю“, „Почивният ден на Ферис Бюлър“, „Шестнайсет свещи“, „Чичо Бък“ и прочие комедии, които и до днес си остават класики. Той решава да напише тази история, когато работи с Маколи Кълкин по „Чичо Бък“ – отново семейна комедия. Споделя идеята си с Крис Кълъмбъс, който добавя щипка крадци, тъй като най-големият му страх като дете бил, че домът му може да бъде нападнат и ограбен.

Вече написан и почти влязъл в продукция, филмът още притеснява Джон Хюз, който има един страх – как ще убеди аудиторията и най-вече майките, че едно семейство би забравило детето си? „Джон попълни всяка възможна логическа дупка в сюжета и публиката се хвана“, казва години по-късно Крис Кълъмбъс. И е прав – и до днес, години след смъртта на Джон Хюз, години след като Джо Пеши не се снима вече, Крис Кълъмбъс не е вадил приличен филм, Джон Кенеди не е сред нас, а Доналд Тръмп едва ли би се снимал в подобен филм, „Сам вкъщи“ е нещото, което публиката винаги „купува“.

Маколи Кълкин е пръв и единствен избор за ролята на малкия Кевин. Само 9-годишен по време на снимките, той се държи като пораснал и сериозен актьор. Джон Хюз пише някои от репликите специално заради него, но въпреки това Крис Кълъмбъс не е напълно убеден и прави прослушване и с други актьори. Причината е, че комедията „Чичо Бък“ точно е излязла по кината и Кълъмбъс не е сигурен, че иска да ползва същия актьор. След много кастинги и проби обаче остава убеден, че именно Кълкин трябва да влезе в обувките на Кевин. И така нещата започват.

Преди филма, който го изстрелва в стратосферата и го бетонира като дете чудо на Холивуд, Кълкин вече има няколко продукции зад гърба си и е направил впечатление в  „Чичо Бък“. „Сам вкъщи“ му носи номинация за „Златен глобус“ и кара света да се влюби в него. Кариерата му оттам насетне върви стремглаво, но се разбива на пух и прав, когато Кълкин влиза в пубертета. Днес той е 40-годишен мъж, който е минал през всички клишета на холивудска звезда, на която й се е наложило да порасне прекалено рано.

По време на снимките на „Сам вкъщи“ обаче той се държи професионално, импровизира, не се оплаква, а когато е много изморен – просто ляга в някой ъгъл да поспи между снимачните сцени. По време на промоцията на филма Пеши казва в едно интервю, че „Maк не е като деветгодишните деца. Той вече е възрастен човек“. И сигурно е ужасно да пораснеш толкова рано. Дълго време Кълкин се опитва да избяга от образа на Кевин, който го следва по петите, но през последните години реши да направи точно обратното – импровизации, смешки и преиграване на запомнящи се сцени и диалози от филма са онези неща, които го върнаха под светлините на прожекторите.

„Сам вкъщи“ се появява през 1990-а покрай коледната истерия на американските семейства. Той съставлява двете крайности на едно детство – сбъдването на най-големите ти желания и страхове. Още в началните сцени, когато всички отиват на почивка без Кевин, той казва една от любимите ни реплики: „Владея магия! Накарах цялото си семейство да изчезне!“ Щастието да си сам вкъщи – удобство, което нито едно дете не може да си позволи – за Кевин е сбъдването на една мечта. И кой не би искал да е сам вкъщи и да прави каквото и когато си поиска? Първите сцени на филма и Кевин в тях са събирателен образ на всички онези дребни неща, за които мечтае почти всяко дете – пакости, ядене на чипс и сладолед на корем, безсмислена телевизия, лягане, когато си поискаш, стоене по пижама, правене на нищо и липсата на контакт с всякакви възрастни. Човек наистина е голям колкото големи са мечтите му и мечтите на малкия човек наистина са прости и семпли, но в онази възраст трудно изпълними. Затова Кевин се появява и осъществява желанията на всяко дете, макар и само на кино. След което, разбира се, се появяват страховете, иначе това не би бил филм. Домът на Кевин е нападнат от крадци, които искат да нахлуят и да разпердушинят уюта му.

Джо Пеши и Даниел Стърн, които играят Марв и Хари, умишлено преиграват всяка сцена, в която участват. Пеши дори умишлено избягва Кълкин на снимачната площадка, за да създаде у него усещането, че е лош и реакциите на детето да бъдат максимално реалистични. Джон Кенди пък импровизира всичките си реплики и остава искрено изненадан колко добре се справя Кълкин със сцените. Маколи е единственото дете на снимачната площадка, но държи да бъде третиран като възрастен и да играе наравно с големите. Което и прави. Поради това, че е малък обаче, екипът цензурира езика си, на Джо Пеши му е забранено да казва fuck и думата е сменена с английската „хладилник“ – fridge. А страниците на „Плейбой“ са залепени една за друга, за да може, когато Кевин разглежда списанието в една от сцените, да не вижда голи снимки.

С днешна дата почти не съществува човек на планетата, който да не е гледал „Сам вкъщи“. Според книгата на рекордите „Гинес” филмът е направил близо 500 милиона боксофис и продължава да трупа успехи в сметката си. Много след първите филми се правят опити за повтарянето на успеха на „Сам вкъщи“, но всички те са, меко казано,  жалки.

От репликите „Момчета, ям лоша храна и гледам боклуци! По-добре излезте и ме спрете!“ през „Това е моята къща. Трябва да я защитя!“ и „Накарах цялото си семейство да изчезне!“, чак до „Предавате ли се? Или ви се иска още от същото“ и „Весела Коледа, мръсни животни“, „Сам вкъщи“ е не просто класика и боксофис разбивач, а неосъществената мечта на всички наши малки фантазии от детството.

Затова, когато и тази година го хванете по телевизията или пък нарочно си го пуснете,  без никой да разбере, сложете си най-удобната пижама, вземете голям сладолед или пица – любимото ядене на Кевин, и си припомнете. Може вече да сте стари, „Сам вкъщи“ да е на цели 30 години, а Маколи Кълкин да е голям мъж с проблеми, но Кевин винаги ще е някъде там, застинал на 8 годинки, за да ви забавлява. Насладете му се без предразсъдъци, Коледа е все пак. А „Сам вкъщи“ е нещо като елхата ви – може да не ви харесва в началото, но без нея просто не е същото.    

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Мадс &Николай: Скандинавските десет разлики
Единият е злият софистициран и манипулативен д-р Ханибал Лектър, другият – подмолният,...
Read More
0 replies on “30 години „Сам вкъщи“”