На 50 като на 30. Как науката отменя възрастта

Три нови технологии, които днес може да изглеждат научна фантастика, но ще станат обичайни в следващите 3-5 години

Новите технологии в бюти индустрията се появяват буквално всеки ден. Преди десет години не можехме да си представим, че на 50 можем да изглеждаме като на 30. Сега естетичните дерматолози обсъждат на конгресите как изобщо да не остаряваме. 

Изкуствен интелект в услуга на младостта

Преди време на Световния конгрес по естетична дерматология и пластична хирургия (IMCAS) в Монако френската компания NextMotion демонстрира възможностите на роботизирана ръка с електронна спринцовка. Името й е Lena (от Light Enabled Neuro-robotic Arm). Този НЛО, първи в света, „може да поставя инжекции с несравнима точност, очевидно превъзхождаща човешката“, твърди изобретателят му. При това уменията на роботизираната ръка превишават с 25% тези на мъжете лекари (?!). Как работи? Това е по-скоро колаборация между лекар и машина. Лицето се сканира с камерата на GSM, оборудван със софтуера на Lena. После лекарят фиксира точките на инжектиране върху 3D снимка. Координатите се изпращат на механичната ръка, която автоматично ги следва. Ще заменят ли роботите опитните инжектори, особено в постковидната ера, когато много пациенти предпочитат да избягват контакт? Да, Lena може да пресмята къде обемът на тъканите е недостатъчен, къде преминават съдовете и да инжектира ботулинов токсин и филъри в програмираните точки. Но изготвянето на план за корекция зависи от лекаря. Визуалната му и естетична оценка, която понякога интуитивно се адаптира се към морфологията на лицето, не подлежи на стандартизиране.

„Вземи си лицето от принтера“

Може би тази фраза няма да предизвиква недоумение в средата на XXI век. На 3D принтери от отгледани фибробласти и други клетки с биомастило се пeчатат аналози на човешката кожа, нещо като пластири за пациенти с изгаряния и травми. Технологията се използва активно и от козметични компании, които отглеждат проби от кожа в лаборатории и изпитват формули и съставки върху тях. Засега отпечатаната кожа няма съдове, което на практика означава проблеми с присаждането. Но усъвършенстването на технологията е въпрос на няколко години. Първите  експерименти за отпечатване на кожа със съдове вече са правени в Ню Йорк. Може би все пак пластичният хирур д-р Робърт Ледгард (в ролята Антонио Бандерас) във филма „Кожата, в която живея”, опитващ се да създаде перфектната кожа за оцеляване, ще се окаже пророк. Но дали принтираното лице ще се използва масово, е въпрос с повишена трудност на ниво етика и законодателство. Все пак едно е да се възстанови увредената кожа, друго – да се промени външността без медицински показания.

Строители на колаген

Ако сте на „ти” с грижите за кожата, тогава сте наясно с ретинола, киселините, пептидите и антиоксидантите. Това са вашите пазители на кожата, вашите съблазнители на сиянието, вашите бръчкотрепачи. Но какво ще кажете за растежните фактори? „Новобранците” всъщност са открити през 50-те години на миналия век от двама учени. Постижението, спечелило на дуета Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини Нобелова награда за медицина през 1986 г., поставя начало на съвременните изследвания. И все пак дерматолозите отскоро започнаха да използват  „строителите на колагена”. Причините за подобно ласкателно наименование са повече от достатъчни. Растежните фактори са сигнални протеини, които управляват тъканната физиология като „говорят” на клетките. Свързвайки се с рецепторите на повърхността им, те им изпращат съобщение да се държат като млади, тоест да растат, да се възстановяват и да преживяват. Образно можем да сравним растежните фактори с ключове за „ключалките” на рецепторите. Щракването активира каскада от реакции. Но в края на 20-те години механизмът започва да ръждясва и се налага заместителна терапия. В медицината растежните фактори ускоряват зарастването на рани. Но с това предимствата им не се изчерпват. Малките молекули стимулират синтеза на колаген и еластин за подобряване текстурата и еластичността на кожата, както и на хиалуронова киселина. Новите клетки пък укрепват защитната бариера, което означава по-ефективно задържане на влага и поддържане оптимални нива на хидратация.

Нискодозирана медицина

Смисълът на използването на растежните фактори цели увеличаване скоростта на растеж на клетките, което води до по-плътна и стегната кожа,  но доколко са ефективни в серумите? Въпрос за милион долара. Тъй като молекулите им са големи, това затруднява абсорбирането. За щастие,  растежните фактори може да бъдат създадени чрез генно инженерство в лаборатория и да се прилагат… перорално във формата на разтвор, който се накапва под езика. Идеята за нискодозирана медицина, което ще рече без странични ефекти и с висока поносимост, е на италианците от Guna, един от лидерите в областта на молекулярната биология и биохимията.  Интригуващата иновация в естетиката (и не само) идва навреме, за да запълни паузата между шокиращия пиар на Ким Кардашиян на терапията със собствена кръвна плазма и опасенията на учените, че добавянето на клетъчните активатори в козметични формули би унищожило активността им. Два от основните растежни фактори в плазмотерапията – епидермален (EGF) и получен от тромбоцити (PDGE), може да са отговор за връщане на часовника назад. Нискодозирани и с човешки произход (отглеждат се от кожни клетки), те действат отвътре за видим резултат отвън. Комбинирането им с фибробластен растежен фактор (FGF) е нова възможност за контрол на процесите на стареене. Guna прави пробив и в тромбоцитната терапия за лечение на алопеция – ареата (гнездовидна) и андрогенна. Докато EGF действа като биологичен превключвател за започване и завършване на растежната фаза на космения цикъл, PDGF осъществява връзката между клетките на фоликула и прилежащата тъкан по време на морфогенезата. За да елиминират възпалителния процес, от Guna включват във формулата и цитокини, други сигнални молекули.

Spread the love
Публикувано от
Още от Свобода Сидерова

Adapt – нова перспектива

На фона на шума, който се вдига около стареенето, сякаш темата за...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ