Прозренията в живота ми дойдоха малко по-късно, споделя актрисата и певица, която има нова роля и песен „Само за нас”
Френски шик, италианско dolce vita и българска бохемска разпищоленост през розови очила – това е Евгения Александрова-Лечева в клипа към новия си хит „Само за нас“. Съвсем различна от героинята в драматичната „Лавина“ на Влади Ампов-Графа, въпреки че отново и винаги става дума за любов.
„Само за нас“ е истинска изненада от актрисата на Малък градски театър „Зад канала“, която поддържа естествения имидж на сериозна млада дама – съпруга на Иван Лечев, майка на Косьо Лечев, автор на тийн роман и книга-игра. Зад тези респектиращи активности обаче е балерината, която свири на пиано и рисува. Класически артист. „В моя свят няма назад“ е от ключовите фрази в текста на Денис Попстоев, Теодор Хараламбиев и Прея, които създават и музиката към него. „Всяка песен казва нещо различно на хората. Режисьорите Васко Стефанов и Стефка Николова ме предизвикаха да покажа друга Жени – весела и щура, каквато съм само пред близки приятели. Публиката досега не ме е виждала в подобна светлина, нито пък в бясната импровизирана хореография, която е моя.“ След премиерата ѝ звънят въодушевено: „Цветна и непринудена, това си ти!“ Поредно доказателство, че не се плаши от риска и експеримента. Знае, че най-хубавата песен е следващата. Всички помнят какъв номер погоди на Иван Лечев, когато на кастингите на тъмно в „Гласът на България“ започна Tomorrow и още преди да са я разпознали, Лечев, Графа, Мария Илиева и Дара натиснаха едновременно червения бутон, а после записът в The Voice Global надхвърли 33 милиона гледания, превръщайки изпълнението на Жени Лечева в едно от най-гледаните от България в международния формат. Рейтингът ѝ се качи и с активно въртения в националните радиа и събиращ стотици хиляди гледания в YouTube суперуспешен дует с Любо Киров „Пак с теб“. В него Иван Лечев е тежкар, влюбен като тийнейджър, и не му трябва драматургия и режисура. 18 години по-късно е все така прехласнат по красивата и талантлива Жени. Но понеже е професионалист от доказана класа, е категоричен: „Жена ми пее като ангел!“ А за десерт може да върти шлайф машина, да боядисва стени и врати, да развива болтове, да вади дюбели от стените и да шие пердета…
Жени, кога се налага да си по-сдържана от палавата си двойница в „Само за нас“? Когато работя в театъра. Тогава няма подобно разчупване, напълно съм овладяна. Преговарям реплики, не общувам, суперконцентрирана съм. Малко преди да изляза на сцената, мисля с какво мога да обогатя персонажа, за да не се повтаря с предишната вечер. Изцяло съм в представлението. След него тичам вкъщи, за да бъда до Косьо, докато свири – само до 22 часа, после е забранено. Аз съм неговият репетитор, тъй като вече съм наясно с всички детайли, свързани с ударните инструменти – положение на ръцете, тактики, динамики. Колкото повече Косьо напредва в Музикалното училище, толкова по-често се опитвам да се дистанцирам, за да се справя сам. Иска се доста търпение – Иван го няма, нито пък има време. Преди всеки важен конкурс го слуша, спира го, прави му забележки, от които пък Косьо се дразни, но свиренето е много сериозна работа. Та заради всичко това цепя секундата. Около полунощ подготвям задачите за следващия ден: разпяване, репетиция, записи, спектакъл, срещи с читатели, концерти, снимки… Понякога се иска мигновено пренастройване. През последната година стигнах дотам, че всяка вечер правех схема за ангажиментите, започващи на сутринта. Но да не си помисли някой, че се пазя от подобни емоции! Неее, нито се плаша от тях.
Пада голяма битка с времето и музите. Да, но съм искрена в нея. Никога не съм искала да се представям за тази, която не съм. И съм последният човек, който се вкарва в образи извън спектаклите. Убедена съм, че е излишно. Ценно е да те видят автентичен, да разберат как се бориш с битието, без да слагаш маски. Готова съм да се уча от всекиго. Не се сравнявам с другите. Докато се сравняваш или завиждаш, най-много да пропуснеш това, което Господ е приготвил за теб.
Колко си амбициозна? Зависи откъде гледаш. Успех е да осъществиш целите си. Но успех е и да надмогнеш страховете и комплексите си. Да осъзнаеш, да управляваш промяната в себе си. Колебанията и съмненията дълбаят същността и може да те погълнат, колкото и наперен да изглеждаш. Ние сме дух, душа и тяло. Ако душата не е здрава, другото няма смисъл. Така погледнато, съм амбициозна. Опитвам се да балансирам между кариерата и семейството. Да, когато се вълнувам като творец, означава, че имам какво да кажа на публиката с ролите, музиката, книгите. Но семейството е най-важното. Нима трябва да го напомняме?!
Преди години се включи в експедиция в Индия, Непал и Тибет. Изтокът промени ли те, или това е клише и мантра? Не мястото, хората те променят. Случва се, когато си готов. Ако си прозрял „аз“-а си, Изтокът може да зададе правилните въпроси. Отговорите при мен дойдоха много по-късно, промених сама себе си дълго след онова пътуване. Защото предизвикателствата тук са по-радикални. Може би най-сериозното е да запазиш вътрешната хармония, каквото и да ти струва. На тибетските монаси в манастирите им е доста по-лесно. Та мен ме промениха трудностите, но определено беше за добро. Преди години преживях трудности с родителите си. Майка ми си отиде, да ѝ е светло по пътя, беше прекрасен човек, художник. Отработвах отношенията между нея и мен, после между себе си и света. Така откривах пътя към разрешаването на вътрешни конфликти, към избистрянето на представата ми за стойност, към поставянето на определени граници, към отстояването на собствена територия.
