Кога и как точно зрелите мъже от интересни и ерудирани събеседници се превръщат в
мърморещи старчета
за които едно време всичко е било по-хубаво, а кренвиршите са били истински (и не са се огъвали)? Не знам. Всички остаряваме и се вкисваме, неминуемо е. Но повечето от нас не си дават сметка, че това, за което жалят, не е отминалият по-добър свят, а собствената им младост. Младостта е възхитителна, макар и неособено умна. На младите морето им е до колене и смъртта не им диша във врата. Те вършат глупост след глупост и наивно вярват, че всичко ще им се размине и ще живеят вечно. Затова ги харесвам. Вероятно по същата причина възрастните мъже харесват младите жени – не само заради секса, стройните тела и гладките кожи, ухаещи на праскови и карамел, а заради неподправената витална енергия, която излъчват. Същата тази енергия, която ги кара за миг да забравят годините, подаграта и всичко останало и да си представят, че отново са млади. Наречете го вид вампиризъм.
За разлика от по-възрастните младите мъже още нямат житейски постижения, с които да се фукат. Те не са превърнали кариерата и придобивките в своя визитка, зад която да крият същността си. Не разполагат с други средства за съблазняване освен със самите себе си, с бързия си ум, с чувството си за хумор, с дързостта си. Не носят тежки куфари със стари емоционални травми и не се страхуват от отхвърляне. Казват нещата така, както ги мислят. Вероятно част от тях смятат, че възрастните жени са по-лесна плячка, понеже не са толкова придирчиви, но това е заблуда – колкото повече години минават, толкова по-трудно някой може да ни впечатли.
В интерес на истината
не си падах по „татенца“
и като млада. Дори и по „батковци“. Този масов модел на емоционално и сексуално съзряване ме подмина. Не съм се впечатлявала от статус, пари и житейски постижения даже във възраст, в която това е било нормално. Впечатлявало ме е друго – мъже, които ме карат да се смея, събуждат авантюристичната ми страна и ме учат на нови неща. И най-вече не се опитват да ми се налагат и да ме оформят по свой калъп. Независимо колко години са минали, колко опит съм натрупала и как съм се променила самата аз, все още харесвам същото. Може би точно променливостта е ключът ми. Любопитството ми, широко отворените ми очи, желанието ми да живея тук и сега, а не закотвена в някакъв минал, хипотетично по-добър момент. Не разбирам хората, които слушат една и съща музика от 30 години. Или по-лошо – престанали са изобщо да слушат музика, да гледат филми, да четат, да правят глупости, да се смеят на тъпи вицове, да забелязват малките неща. Това са същите хора впрочем, които заклеймяват връзката между млад мъж и по-възрастна жена. Както и всичко, което излиза извън удобните им закостенели рамки.
За моя радост
табутата започват да падат
и разликата във възрастта все повече е просто цифра.Погледнете Холивуд – там на никого не му прави впечатление, а ако някоя известна жена изглежда удивително добре за възрастта си, до нея почти сигурно освен добър пластичен хирург стои и млад любовник. Един куп успели независими жени се радват на освежаващите си връзки и изобщо не им дреме дали са „лачени“ или „влачени“.
Извън бляскавия живот и особено по балканските земи предразсъдъците все още са много силни, но надежда има. В крайна сметка, ако двама души искат едно и също, защо да ги спират някакви условности? Не е лесно, разбира се – трябва да имаш достатъчно дързост да застанеш до по-млад мъж, достатъчно непукизъм да не обръщаш внимание на хорските подмятания, достатъчно самочувствие да не се тревожиш, че ще те зареже заради някоя по-млада. И макар последното да е почти неизбежно, особено ако мъжът иска деца, които ти вече не можеш или не искаш да му родиш, всичко си струва. Заради блесналия поглед, розовата кожа и онова усещане за младост и безгрижие, което и най-скъпите антиейдж процедури не могат да ти дадат.
