Въодушевена от романа на Алка Джоши “Изрисувано с къна”, искам да го направя – да намеря кой да ме украси с къна, без да имам специален повод. Защото обикновено с къна поне в Индия се рисува с някаква цел – както пише една от най-добрите мехенди майсторки у нас – Сачи, “ритуалите с къна съпровождат промяната в социалния статут на жената в културите на Южна Азия, Северна Африка и Близкия изток: достигането до полова зрялост, превръщането й в съпруга и в майка”.
Мехенди по принцип по тези места е специална церемония, в която участват само жени. Присъствала съм на такава сбирка в Мароко – в дома на високопоставена дама в Маракеш бяхме поканени журналистки от ФИЖЕТ по време на конгрес на организацията. И беше нещо като тайнство, съпроводено с пиене на силен и сладък ментов чай, разглеждане на скъпи тъкани и бижута с цел покупка, разбира се. А през това време по обратната страна на дланите, по китките, та до лактите ни се извиваха, нарисувани с ароматна къна от майсторска ръка, ластари с листа и цветя, символи на женственост и свежест. Самото докосване на хладната паста до кожата ми извикваше това усещане. И ми доставяше неописуема наслада.
За второто през живота ми рисуване с къна решавам да разруша стереотипа и да се доверя на мъж – Венцислав Илиев. От време на време той прави мехенди в йога студиото, където практикувам – Дивали.
Записвам си час. Венци се появява с наръч разпечатани цветни фотографии на рисунките, които е правил. Избирам мандала върху вътрешната част на ръката между китката и лакътната става, въпреки че къната “хваща” най-здраво върху удебелена кожа, като тази на дланите и стъпалата на краката. Избледнява обаче по-бързо, ако участъкът се мокри често.
Докато рисува, Венци фиксира към масата китката ми със свободната си лява ръка. Казва, че освен за да не мръдна, така между нас има и обмен на енергия чрез пулса.
Странна е неговата среща с мехенди, охотно разказва как, след като се сдобил с шум в ушите и нищо не му помогнало да се отърве от него, жена му, която е йога инструктор, го записала в курс по рисуване с къна. И Венци потънал в тишината на това умение, което усвоил с лекота и започнал да прилага. Казва, че и за него освен за този, върху когото рисува, това е медитация. От шума в ушите не се избавил напълно, но практикувайки мехенди, някак си забравя за него.
Виж ти, мисля си, как ,попадайки в изцяло женския свят на къната, и един мъж може да изпита лечебното й действие. Защото в Аюрведа и арабската медицина къната е призната билка за женско здраве – растението, от което се приготвя, съдържа етерични масла с антидепресантно, антисептично и антибактериално действие. Когато пастата от къна се нанася върху кожата, тези масла проникват в лимфата и в кръвта и стимулират синтеза на хормона на щастието – окситоцин.
А този хормон, както пише Сачи, е “толкова важен за регулярното протичане на цикъла, за фертилността, износването на бременността, лекото раждане, бързото възстановяване”. Смята се, че редовното прилагане на къна е превенция срещу гинекологични заболявания.
Венци завършва мандалата ми с две развити спирали от точки, точки, точки… Обяснява ми, че мандала се рисува от центъра към периферията, а се чете в обратен ред. И всеки елемент в нея е символ – точките са благословия за умножаване на богатството… Съветва ме как да удължа живота на къната, като мажа кожата си с някакво затоплящо масло. “Къната обича топличко и мазничко”, казва сякаш говори за живо същество. Самият той не приготвя сместа сам, правят го няколко жени в София. Не зная дали добавят към нея лимонов сок, оцет или силен черен чай, масло от чаено дърво, от евкалипт, здравец, карамфил или лавандула (това е по Алка Джоши – б.а.) за по-силен цвят на къната. Сигурно не, защото красивата ми мандала избледнява за по-малко от седмица. Но и в това има дълбок смисъл – учи те да не се привързваш.
