Георги Господинов: Обещавам все по-бавно

Да си бунтар днес е не да крещиш, а да създаваш острови на съпротива, вярва авторът на „Физика на тъгата“

Романът му „Физика на тъгата“се превърна в малка сензация по света и в хит анимация на Теодор Ушев. Макар да се размина на косъм с номинация за „Оскар“, най-превежданият български автор Георги Господинов не се чувства погълнат от тъгата. Не и така, както очаква публиката, усетила минорния му тон от страниците на романа. „Общата и личната тъга бавно заливат света“, категоричен е писателят, без да се бои да разголи душата си. Вярва, че добротата може да победи тъгата, въпреки че за него тъгата не е нито опонент, нито враг. „Опитвам се да бъда добър, което тук никак не е лесно, както знаем – но се налага да се пробваме: ако не за нас, то поне за децата ни. Понякога вероятно не успявам, но продължавам да опитвам. Иво Андрич казва, че в земята на омразата най-много мразят онзи, който не умее да мрази“, споделя Господинов.

Битките между добро и зло започват в детската му душа, разделяща времето си между игри и училище в Ямбол и Тополовград. Семейството му често сменя квартири и води онзи аскетичен живот, характерен за 70-те, който днес мнозина възхваляват като чист спомен. По-късно Жоро ще разкаже за тези евтини приземни етажи във „Физика на тъгата”, за да донесе полъха на онова отминало соц ежедневие. Някъде между футболните игри, стрелбата с фунийки и „Каубои и индианци“ на юношеството у него се ражда жаждата за победи, които през годините ще натрупат награди. Успява да пребори в конкурс дори прочутия си британски колега Джулиан Барнс – едно от ярките имена на постмодернизма. Досега Жоро е губил само веднъж – на турнир по тенис на маса, организиран от литературния фестивал в Бруклин. Българинът излиза на финала срещу американски автор на научна фантастика и  младокът го надвива. Но може би все пак има нещо, което плаши Господинов – рискът за обещанията, които дава на дъщеря си Рая. „Обещай ми, че всичко ще е наред, иска тя. И аз обещавам – без да имам сигурно покритие. Обещавам като човек, който може да направи все по-малко за детската стая на света, обещавам все по-бавно и, както казва Дебелянов, „а в свойта вяра сам не вярвам аз”, откровен е Господинов, за когото смисълът на писането е и в това по-дълго да държи света с идеята, че има магия. Както и в това да дистанцира агресията и мразенето. „В Еклесиаста пише: Има време за обичане и време за мразене. Не знам защо сега избрахме второто“, чуди се творецът, като уточнява, че не става дума само за България. И често се чувства като един минотавър в лабиринта на световния XXI век.

Георги, чувствате ли се вече с единия крак в Холивуд: публиката скоро няма да забрави, че „Сляпата Вайша“ се класира в топ 5 за анимация и беше финалист на Оскарите, а „Физика на тъгата“ стана тазгодишното предложениена Канада дори без състезание?

Не, разбира се. Опитвам се да гледам с известен скепсис на тези неща. А и Холивуд е за актьорите и режисьорите. Там със сигурност имат и писатели, които знаят тънкия занаят на блокбастъра и хита. Но пък затова е още по-хубаво, че някаква си българска история за Сляпата Вайша, която написах преди много години, или „Физика на тъгата” – роман, който не е лесен за четене, нито за филмиране, стигнаха там. Прекрасно е, когато изненадваш света. Когато пишеш книга, всичко, за което мислиш, е как да удържаш някакво вълнение страница след страница, как да намериш единствените думи за нея. Всичко останало е страничен шум. Теодор Ушев успя да улови основното в този роман – това вълнение, да го събере със своя опит и огромен талант.

Spread the love
Written By
More from admin
В раниците с гащи, чорапи и без очаквания
Стефан Стоянов описва комично в първата си книга изминаването на Пътя към...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *