Здравейте, казвам се Косара и харесвам млади мъже. Винаги съм ги харесвала. И докато годините и гравитацията безмилостно се упражняват върху мен, вкусът ми си остава същият. Аз съм Леонардо ди Каприо в рокля
Млад мъж с по-възрастна жена. На патриархалното ни общество все още му настръхват косите от тази представа. Тя го скандализира, буди отвращение, ражда пошли смешки за „кладенеца на тъщата“. Когато възрастен мъж свали младо гадже, реакциите се люшкат между възхищението и завистта. Но ако мъжът е млад, а гаджето – недотам, той веднага получава подигравателното прозвище „бабоебец“ в комплект с допускането, че го прави за пари. Че за какво друго може? Кой изобщо би обърнал внимание на жена над 25, хайде, над 30 години? Ако някой се осмели да подметне „стара чанта, ама лачена“, веднага ще се намери друг да му отговори „лачена, ама влачена“. В колективното съзнание богатият сексуален и житейски опит амортизира и обезценява жената, докато за мъжа той е единствено плюс. Вероятно 90% от мъжете са си фантазирали в крехка възраст за секс с някоя засукана учителка, но всяка публична поява на семейство Макрон отприщва порой от подигравки и презрение. По-лошото и необяснимо за мен е, че се включват и жените в някакъв пристъп на полово самобичуване. Сякаш за да потвърдят, че срокът им на годност е твърде кратък и изтече ли заедно с появата на първите бръчки – край, вече са бракувана стока.
Аз пък гледам клипа на 61-годишната Мадона с 25-годишния Малума и единственото, което ми хрумва, е
„Боже, колко са красиви!“
Съвсем спонтанно и искрено. На Мадона шейсетте години може и да не ѝ личат, но опитът ѝ личи – и още как. Него никаква пластична хирургия не може да го изтрие. И макар бръчките ѝ да са изгладени, а тялото – перфектно, благодарение на желязна дисциплина и изтощителни тренировки, до нея колумбиецът изглежда като бодро козле. Точно този контраст между опита и познанието, от една страна, и виталността и невинността, от друга, ми изглежда много привлекателен. А хейтърите може да говорят каквото си искат.
Аз, разбира се, не съм Мадона. Дори не влизам в категорията milf – „поддържаните жени“, харчещи цяло състояние за фризьори и козметици, с лица, изпънати от ботокс и напрегнати от усилие да задържат оная пуста младост, мале! Най-обикновена средностатистическа жена съм. Не изглеждам по-млада от 40 и няколкото си години, иска ми се да вярвам, че не изглеждам и по-стара. Не се обличам като тийн и не лъжа, че ми искат личната карта, когато си купувам цигари. Имам едно-единствено оръжие в арсенала си и то е безкрайното ми любопитство към света. Вярвате или не – достатъчно е.
В ловните полета на социалните мрежи
пък и не само там, броят на младите мъже, които търсят възрастни жени, е доста по-голям, отколкото бихте предположили. Говоря за нормални интелигентни мъже, не за неграмотни онанисти, пишещи zdrbepce. Такива с добри професии, прилична обща култура, свежо чувство за хумор. А, да – и плочки. Шест плочки на корема, вместо една голяма и заоблена.
Пишат ми, разбира се, и мъже на и над моята възраст. Солидни посребрели господа, поочукани от някой и друг развод, а по-често нестигнали до развода и търсещи просто разнообразие. Фукат се с професиите си, с колите си, с житейските си постижения. Понякога ми показват с гордост снимки на децата си – например на 25-годишните си синове. Както можете да предположите, аз се заглеждам в синовете. Защото бащите им са ми непоносимо, убийствено скучни.
