Твърдите, че без пълноценна връзка с родителите си индивидът страда от недостиг на жизнена енергия и регистрира житейски провали. Има обаче деца, пренебрегнати от родителите си, като например писателя Мишел Уелбек, които може би не са щастливи, но са успешно реализирани личности.
А кое е определението за успешен човек? Човекът идва да потърси не успех, не щастие дори, идва да потърси смисъл, да се открие, да се саморазбере, да разтърси собствената си личност и да открие своята сила. Това трудно се случва без пълноценна връзка с корените ни. Уелбек е скандален, не съм сигурна, че е успешен. В днешно време успехът е по-скоро възможност да бъдеш оставен на мира, извън състезанието, което подлудява света. Най-обичаните от тълпите често тръгват към суицидност, защото спокойствието в шумната и скандална реализация е немислимо.
Иска ми се да говорим за паметта на утробата. За енергийната памет, която, ако съм разбрала правилно, предава на заченатия плод характеристики не само от двамата му биологични родители, а и от предишните партньори на майката. Това в известен смисъл не прилича ли на децата, създадени инвитро с донорски материал, или износвани от сурогатна майка?
Не е съвсем същото, но да, може да се направи паралел. Родът е сложна структура със собствено пространство, идеи, енергия. Жената е тази, която пази енергийната памет на своя род – пази я в себе си. А мъжът е този, който оставя енергийна памет у жената. От тази памет черпи плодът, за да се приобщи към родовете на мама и тате. В днешно време енергийната памет на жената носи множество отпечатъци, защото новият социум насърчава именно това. А дали децата страдат от това? Не мисля, просто децата са много повече деца на света, отколкото на рода. И ето, раждат се, разперват криле – и по света отлитат. А бащата и майката седят и се маят – това ли е нашето дете, че то някак хем на нас прилича, хем не.
Доколкото разбрах, според вас в семейната структура имат място не само родените, а и неродените деца. Искам съвсем директно да ви попитам трябва ли моите двама синове да знаят, че между раждането на единия и другия съм абортирала близнаци по медицински причини?
Да, редът е важен, а всяко заченато дете е в тази редица от енергийна памет, която майката отдава. Бих ви насърчила да им разкажете. Те ще разберат и ще отдъхнат. Защото по този начин ще стане ясно едно – малкият защо съперничи на големия. Защото са първи и четвърти, а първият и четвъртият делят една родова линия – силата на първородството.
Накрая да ви помоля да формулирате плюсовете и минусите на изолацията заради пандемията…
Плюсовете – изобретяваме нови начини да протегнем ръце, умове и сърца един към друг. Искаме да бъдем заедно, неистово се нуждаем един от друг – това е в основата на живота – да се стремим да се обединим. Плюс е възможността да погледнем и към себе си – в дълбочината на своето същество, да открием нашите лични тайни и да ги осветим с разбиране, защото те също причиняват неприятности.
Минусите са много повече. Забравяме се, губим се, изключваме реда и порядъка, оставаме като риби на сухо без възможността да се чуваме и да общуваме с докосване. Без майчината ласка, прегръдка, без братското рамо, без бащината десница – загубени сме. Няма как илюзията за това да покрие реалността напълно.
Тайните – те са дълбоката черна дупка в рода. Те са тези, които създават болката и трудностите на потомците ни. Защото в рода законите казват, че всяка непреживяна и неотработена, несъобщена емоция се предава неизменно на потомците да се оправят те с нея. Греховете на бащите ги плащат синовете, но аз спокойно в тази библейска истина бих заменила думата „грехове“ с думата „тайните“. Ако имам право на един призив към всеки човек, то той би бил: разкрийте тайните си, разкажете ги на потомците си и осветете всички тъмни кътчета на душата си пред тях, за да ги облекчите в човешкия им път.
Ако мога да добавя втори призив, то той би бил – разказвайте истории, приказки. Те са живата памет на рода, родът ги създава и с тях разкрива тайните, които вече са изтрити от видимата памет, но са останали в родовата неосъзната емулсия.
И ако великодушно имам право на трети, както във всяка приказка третият е успешният и този, който върши май цялата работа – пазете традициите като очите си, предавайте ги живи и автентични, защото в тях са скрити тайните на битието и дори… тайната на самия Източник.
