Ако се чувствате нещастни, нереализирани като хора и професионалисти, ако усещате, че нещо ви тегли назад, че любовта ви заобикаля, вероятността да откриете причините в родовата ви история е твърде голяма. Но ви трябва компетентна помощ
В брой 40 на DIVA! публикувахме историята на водещата „Часът на синята мъгла“ по Дарик радио Райна Дамяни, установила, че е осиновена, дълго след като осиновителите й напуснали този свят, и търсеща своите биологични родители. Тя сподели, че в ситуацията, в която се оказала, е получила подкрепа и помощ от различни хора, сред които и Аида Марковска. Представяме ви я днес.
Родов и холистичен терапевт, рейки мастер, занимава се с изчистване на родовата съдба, трансгенерационна терапия и изчистване на родови програми. Има ли какво да добавите към това, което прочетох за вас, г-жо Марковска?
Родовите програми не се изчистват. Те се разплитат,
успокояват, правилно се нареждат. Не мога да изчистя родовата съдба на никого,
с това всеки се занимава сам. Аз мога само внимателно да насоча вниманието към
травмите в рода и да дам няколко терапевтични подхода, които евентуално биха
успокоили родовата съдба, като дадат на съвременниците възможност за изява и
добра участ. Като допълнение имам и няколко по-екзотични занимания, които
оцветяват моя ден и дават храна на ума ми.
Вие вярвате, че името е код? Бихте ли споделили във вашето какво е кодирано?
Името е съдба. В моето име е кодирана паметта за моята баба, майката на баща ми; кодирано е уважението на моята майка и на моите родители към свекър и свекърва; кодирана е любовта на родителите ми един към друг. Кодирано е името Едит, което значи юдейка и носи паметта за корените на бащиния ми род. Кодирана е една мащабна любов край водите на Нил, разказана великолепно в грандиозно музикално произведение. Не на последно място в името ми е преплетена една дива африканска богиня на реките, която е безумно красива и повелява водите и водните змии. Така че името носи много и значима информация, като пренарежда молекулите и атомите в код, който рулира съдбите ни.
Твърдите, че е изключително важно човек да познава историята на рода си, да има връзка с предците си. Вие самата кога го осъзнахте и как го постигнахте?
Късно го разбрах, едва преди по-малко от десет години. Но се изсипа върху мен като откровение. Човек, който е свързан с рода и предците си, винаги има компас и пътеводна светлина в живота си.
Ще се радвам, ако споделите повече от личния си опит, който може би ви е подтикнал да помогнете и на други да намерят компас и пътеводна светлина в живота си!
В моя живот не всичко вървеше гладко. Измъчваха ме разни болежки, в семейството ми нямаше любов, с дъщеря ми нещата вървяха трудно. В един момент бях привлечена от семинар за родовата енергия, където по древен славянски метод се свързвахме с предците си и отработвахме емоциите, които виждахме в тях, с покаяние и прошка. И пред мен излезе цялата тежка съдба на моите прародители – глад, гонения, срам, много мъка по загубени деца… Та как имах аз право да съм щастлива при такава съдба? И потече у мен идеята, че ако мога да приема съдбата на предците си, то аз мога и да я отработя. Последваха книги, изследвания, разкази, у мен се събуди и математическата ми логика и образование – и ето, родът се оказа математическа функция и имах вече инструмент и начин да работя по нов, различен начин. Открих травми, за които не се говореше, разпитвах, подреждах и изводите, до които стигнах, споделих с други хора. Те откриха същите препратки, така се оформи вече идеята, че всичко е закономерно. Разбира се, имах и прозрения, и продължавам да полагам съществен, ежедневен труд. Приех, че това е мисията ми в тези години от моя живот.
Не е тайна, че стигнах до вас с помощта на Райна Дамяни, която сподели публично, че е осиновена и търси биологичните си родители. Имате ли в практиката си и други такива случаи?
Разбира се. Както казах, родът е логична ясна структура, която се движи по природни закони. Когато нещо не е съвсем „по правилата“ – то не правилата са погрешни, има сила, която въздейства. Коя е тази сила? Несъмнено силата на друг род.
Осиновяванията не са изключение – те са начин родът да постигне развитие, ако е блокиран в раждането на деца по някаква причина. А осиновеният не е само получател на добро, той самият внася нова сила и нови елементи в осиновителския род, за да продължи той своето съществуване. Добротворството е в двете посоки.
