„Мотивацията намирам в това да си близко до съвършенството и красотата. Болката хвърляш настрани и си вършиш работата”, казва партньорката на Папи Ханс
Умората е изписана на лицето на Ана Дончева, но също и вълнението след второто успешно представяне на „Книгата на мечтите“ в зала 1 на НДК. Ани е съавторка на първия български мюзикъл заедно с колежката си Ралица Мерджанова.
„Премиерата миналата година през ноември беше заявка, но второто представление е проверка дали нещо такова може да издържи на сцената, особено в тази културна действителност, в която живеем. Доказахме си, че шоуто ще продължи, че ще има и още представления, дори обмисляме как да го „смалим“, за да направим турне“, споделя плановете си тя.
Ани е от „ветераните“ на Dancing stars – участва още в първия сезон на шоуто преди 16 години. Тогава танцува с актьора Андрей Баташов, с когото отпадат в първите седмици на надпреварата, но оставят скъпи спомени у публиката. Това е едно от последните публични появявания на театралния секссимвол преди смъртта му през 2010 г. само на 45 години.
Фотография / bTV
„Нямахме възможност да изградим дълбоко приятелство – първо заради голямата разлика във възрастта, респекта, с който подхождах към името му. Тогава бях едва на 20, плаха, нямах самочувствие. Всички намирахме пътя си в този период – и участници, и танцьори, и екип“, разказва тя.
Към спомените я връща срещата със съпругата на покойния актьор – Боряна. „За нея беше много емоционално. Върна я към репетициите на Андрей, на които винаги присъстваше, на едни специални за нея моменти в периода, когато още не бяха женени“, споделя Ани.
Тя също има причина да помни първото си риалити с трепет, защото то идва в момент, когато
Тъкмо е решила да прекрати
Състезателната си кариера и да се посвети на образованието си по психология. Кастингът обаче я поставя сред професионалистите в шоуто, на чиито плещи пада тежката задача да подготвят звездните участници.
„Успехът на първото издание на Dancing Stars предопредели пътя ми в танците, даде ми кураж да се захвана с преподаване, с школа. Събуди интереса на публиката в България към този спорт, даде импулс за децата да го практикуват и се отвориха много възможности за всички нас като професионалисти. Какво щях да правя, ако се бях отказала? Вероятно да организирам събития или да се занимавам с маркетинг и реклама… Психологията ми е полезна, но не мога да практикувам професионално. Прекалено съм емпатична и не бих могла да помагам на другите в болката им, тя твърде много ме въвлича и ми пречи да съм безпристрастна“, казва Ани.
Фотография / bTV
Настоящият сезон на риалитито бе не по-малко предизвикателен за нея. Тя вече е семейна с две деца – на 10 и на 8, с личен проект – мюзикъла „Книгата на мечтите“, с безкрайния низ от ангажименти в двете си танцови студиа в София и Пловдив.
„Дълго време бях спряла да танцувам, защото се появиха децата и исках да си ги гледам. Синът ми беше на 3 месеца, когато бях в последния сезон на шоуто преди дългата му пауза. Тогава на всеки 3 часа баща му ми го носеше, за да го кърмя. Нашата двойка с Дарин Ангелов стигна до финал. След много интензивни 3 месеца си обещах почивка. Сега се връщам обратно към този убийствен ритъм. Приех го като предизвикателство – тялото на 27 и на 37 възприема натоварването различно.“ Ани не крие, че често цената на перфектното представяне е солена. „Танците са много красиви, но са
Спорт с всички последствия
от това. Няма танцьори в шоуто без поне една травма. В нашата двойка всяка седмица съм с нова. На бродуейската тема при една поддръжка се разминахме с Папи и си направих проблем в кръста. Моята колежка Ралица, която танцуваше с Филип Буков, е със скъсани връзки. Атанас Месечков – със счупена пета. Но ние сме свикнали да не обръщаме внимание на болката. Един спортист не може да си позволи този лукс – това ще е краят на кариерата му.“
Фотография / bTV
Съвършенството и красотата са първата причина, поради която Ани се захваща с танците. Един ден казва на баба си, че иска да посещава уроци по балет и на следващия е в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Почти 20 години по-късно на същото място отваря своя филиал на Dance Station в града.
С балета не се разбират добре поради бунтарския ù дух, но затова пък той я подготвя за истинската ù голяма любов – спортните танци. Едно състезание по телевизията така я омагьосва, че на следващия ден вече е
Захвърлила балетните палци
в полза на токовете, красивите рокли и партньора си. Точно с този хъс следва и сбъдването на всяка следваща мечта в живота ù. Ясно помни деня, в който в главата ù се е загнездила идеята за собствен мюзикъл – 23 декември преди 15 години. Крачейки по улиците на Ню Йорк, след като е гледала „Фантомът на операта“ на Бродуей, си обещава някой ден да направи нещо такова.
Фотография / bTV
Вдъхновението не я напуска, макар да отнема години, за да се реализира. По пътя ù трябват съмишленици и със задоволство отбелязва, че партньорката ù в Dance Station Ралица е също толкова обсебена от идеята, която в крайна сметка се превръща в „Книгата на мечтите“.
„Когато се захванахме, нямахме никаква представа какво ни чака. Беше скок в черна бездна – страшен авантюризъм – спомня си Ани. – Животът е пълен с малки мечти, които те отвеждат до по-голяма мечта. Следващата е да направим филм по „Книгата на мечтите“. Още в началото знаех, че в тази посока искам да развивам мюзикъла“, споделя смелите си планове.
Седмици преди финала с партньора ù Папи Ханс са сред фаворитите на зрителите, но Дончева не приема битката за първото място в шоуто на всяка цена. Не е била такава в състезателните си години, не е такава и днес.
„Може би така ми се иска да кажа, че между нас няма конкуренция, а само шоу, но, от друга страна, ние всички дълги години сме били в състезание и това няма как напълно да се изгуби. Никога не съм се съревновавала с другите, винаги – със себе си. Най-голямото предизвикателство пред мен и Папи е да го водя на дансинга. Мъжкото тяло е поне веднъж и половина по-голямо и изисква голяма сила, за да се насочва в танца. Но хубавото е, че с всеки следващ път свикваме. С всеки лайф виждам как непрофесионалните танцьори правят чудеса – в рамките на 40 часа успяват да представят нова хореография, която отнема седмици, за да се усъвършенства. Това е магията на шоуто!“
