Астрофизичката Сесилия Пейн-Гапошкин би могла да е по-известна от Айнщайн и Нютон, но името ѝ е забравено, а откритието ѝ – откраднато. И всичко това – заради джендър стереотипите
Днес малцина са чували името Сесилия Пейн-Гапошкин. Майката на звездите, както я наричат, има неоценим принос към астрономията и астрофизиката – именно тя открива химичния състав на небесните тела. Но това откритие не ѝ донася нито щастие, нито заслужена слава. През 1976 г., три години преди смъртта си, Сесилия получава единствената награда в живота си – премията „Хенри Норис Ръсел“. Иронията е, че точно този учен си присвоява теорията ѝ и се прочува за нейна сметка.
Влюбена в звездите
Сесилия Хелена Пейн се ражда през 1900 г. в британския град Уендовър. Баща ѝ Едуард Джон Пейн е талантлив историк, адвокат и музикант. За съжаление, умира, когато Сесилия е едва на 4 години и майка ѝ – Ема Перц, е принудена да отгледа трите си деца сама. При все това тя успява да им даде добро образование – Сесилия става астрофизик, а брат ѝ – известен археолог.
Момичето завършва девическото училище Сейнт Пол. През 1919 г. печели стипендия за Нюнхем колидж към Кеймбриджкия университет, където учи ботаника, физика и химия. Един ден посещава лекция на известния астроном Артър Стенли Едингтън, който разказва за своята експедиция на остров Принсипи в Гвинейския залив, край западното крайбрежие на Африка. Това преобръща живота на Сесилия. Тя се прибира вкъщи безвъзвратно влюбена в звездите и разбрала, че иска да ги изучава през целия си живот. По-късно описва преживяването си с думите: „Резултатът бе пълна промяна на представата ми за света. Тази представа бе така разклатена, че аз претърпях нещо като нервен срив.“
Семейството на Сесилия не я подкрепя. Увлечението ѝ по звездите им се струва странно и неуместно за младо момиче. Те гледат с недоверие на желанието ѝ да учи в Кеймбридж и отказват да платят обучението ѝ. Но тя печели стипендия и все пак заминава да учи. Завършва с блестящ успех през 1923 г., ала я очаква първото от поредица жестоки разочарования – не получава диплома, тъй като е жена, а Кеймбридж не издава дипломи на жени чак до 1948 г.
Голямото откритие
Сесилия Пейн си дава сметка, че в родната Великобритания няма място за такива като нея и че максималното, което би могла да постигне една жена, е да стане учителка. Затова търси начини да замине за САЩ, където се предполага, че предразсъдъците няма да са толкова силни. Запознава се с астронома Харлоу Шапли, който открива докторска програма по астрономия в обсерваторията на Харвардския университет. Благодарение на стипендия за насърчаване на жени да учат астрономия през 1923 г. успява да замине за Щатите.
Шапли убеждава Пейн да напише докторска дисертация. Темата на научния ѝ труд е „Звездни атмосфери“. Това се случва през 1925 г., а тя става първият човек с докторат по астрономия от Радклиф колидж, понастоящем част от Харвард. В дисертацията си Сесилия защитава революционна теза – доказва, че звездите са изградени от водород и хелий, а не от желязо, както се е смятало дотогава.
Пейн предава работата си за рецензия на авторитетния астроном Хенри Ръсел и това се оказва най-голямата ѝ грешка. Той я убеждава, че изводите ѝ не струват и ще стане за смях пред научния свят. Това, което днес всички изучаваме в училище, противоречи на тогавашните схващания. В резултат Сесилия се отказва от теорията си. Все пак публикува книгата си, макар и в много малък тираж, и получава докторска степен – само че от Радклиф колидж, тъй като по онова време Харвард не дава научни степени на жени.
Четири години по-късно обаче Ръсел публикува свой труд, в който застъпва точно тази теза, но от свое име. Той обира лаврите и името му остава в историята.
Дори с научна степен, на Сесилия Пейн ѝ отказват професорско място в Харвард – отново заради пола ѝ. Макар на практика да върши работата на професор, длъжността ѝ е технически асистент на Шапли. С негова помощ през 1938 г. получава позиция на астроном, а през 1943 г. е избрана за член на Американската академия за изкуства и науки. До 1945 г. обаче нито един от курсовете, които води в Харвард, не се споменава в каталога на университета. Едва през 1956 г. тя става първата жена на пълна професорска позиция в Харвардския факултет по изкуства и науки. По-късно ръководи Астрономическата катедра, с което става първата жена, ръководител на катедра в Харвард. Оттегля се от активна преподавателска дейност през 1966 г., след което става почетен професор в Харвард. Пейн продължава научната си работа в Смитсонианската астрофизическа обсерватория, освен това в продължение на 20 години е редактор на журнали и книги в Харвардската обсерватория.
Брак и семейство
През 1931 г. Пейн получава американско гражданство. Две години по-късно, докато обикаля Европа, среща в Германия любовта на живота си – немския астрофизик от руски произход Сергей Гапошкин. Сергей има богата биография – син на каменоделец, той служи в армията и дори работи за иранския шах, но намира своето призвание в астрофизиката. Точно то го сближава със Сесилия. Тя му помага да получи американска виза и през март 1934 г. двамата сключват брак в Лексингтън, щата Масачузетс. Раждат им се три деца – Едуард, Катрин и Питър.
Макар и ненамерила признание в работата си, Сесилия открива щастие в брака. Със Сергей са сродни души и работят рамо до рамо, а връзката им е толкова здрава и плодотворна като тази на Пиер и Мария Кюри. Провеждат заедно множество изследвания и той никога не се опитва да си присвои заслугите, напротив – трудовете им излизат в съавторство. Живеят щастливо, макар злите езици да твърдят, че Гапошкин се е оженил за Сесилия, за да получи американска виза.
Впрочем в сметкаджийство подозират и самата нея. Съвместните разработки на Пейн и Гапошкин получават множество награди – нещо, което би било невъзможно, ако бяха подписани само от името на жена. Мъжкото име редом с нейното позволява на Сесилия да получи, макар и частично, онова признание, което заслужава. Говори се, че използва съпруга си като прикритие, но истината е, че те просто се обичат и се подкрепят в това, което е важно и за двамата – тяхната работа.
Сесилия Пейн-Гапошкин, една от най-значимите жени учени на ХХ век, умира през 1979 г. Tака и не е приета в Националната академия на науките. Определя себе си като „бунтар срещу ролята на жените“ и заявява, че борбата ѝ е срещу това да бъде смятана и третирана като по-нисша само защото е жена.
Работата на Сесилия е от изключителна важност за развитието на астрономията и определя съвременното ни разбиране за звездите. Налага ѝ се да работи много по-усилено и получава признание много по-трудно, отколкото ако беше мъж, но знанието, което ни завещава, е безценно. Също както и думите ѝ: „Не се занимавайте с наука заради пари или слава. Правете го само ако не искате нищо друго.“