15 мисли с Анна Бодакова

Бодакова
Фотография: Маргарита Стойнова

Анна Бодакова е студент по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Възможно е да я познавате покрай медийните ѝ изяви – от печатни издания до радио и телевизия. Дъщеря е на Зорница Христова, преводач, журналист и автор на детски книги, и на обичания поет, литературовед, журналист и преподавател Марин Бодаков

1. За смисъла, който открива в думите
С тях отраснах и са най-добрият инструмент. Още се уча да боравя с него правилно. Опитвам се и да търся, и да влагам смисъл в тях.

2. За себеизразяването отвъд тях
Бележка под линия.

3. За красотата в обикновеното
Едно от най-важните умения, нужни на човека, за да оцелее в този свят, е да може да я разпознае. И като всяко умение то изисква ежедневна практика. Ако успее и да я превърне в нещо – снимка, книга, рисунка или каквото и да е друго, още по-добре.

4. За суетата
Много често бъркаме суетата с грижа за външния вид, а нямат нищо общо.
Суетата, поне тази, която най-силно ме тревожи, е усилващата се наклонност да гледаме случващото се около нас през себе си. Да се поставяме постфактум в трагедиите, да се докажем като лично засегнати и много запознати, да качим снимка с покойника.

5. За ритуалите, без които не може
Комично много са, разчитам на тях като на патерица, когато ми е криво. Да си сложа пижамата под възглавницата сутрин. Да оправя леглото си в точно определена последователност. Да си купя вестник. Да се приведа във вид сутринта. Да проверя дали е заключено – по-скоро рутини отколкото ритуали.

6. За книгите на нощното ѝ шкафче
В момента „Смешни любови“ на Милан Кундера и „Погнусата“ на Сартър. Другите ги подреждам в библиотеката – „Наивно изкуство“ на Марин Бодаков и „Когато искам да мълча“ на Зорница Христова, както и „И изгрява слънце“ на Хемингуей, „Невидима ръка“ на Адам Загаевски и „Непосилната лекота на битието“ пак на Кундера.

7. За историите, които иска да разкаже
Ако се опитам да дам отговор относно тях, ще ги урочасам, а те и без това са хипотетични. Имам твърде големи обувки, които да запълня, цели два чифта.
За компенсация: Когато преди много години с родителите ми бяхме на протести, всички крещяха „Чер-ве-ни! Бок-лу-ци!“. Детето, недочуло, облечено със синята ми балетна пачка, но въодушевено приглася: „Че-ре-ши! Об-ла-ци!“

8. За въпросите, които най-често си задава
Най-вече дали семейството ми и моето момче са добре. Дали не забравям нещо вкъщи, дали не се разболявам. Използвам възможността да се извиня сърдечно на всеки (бъдещ) лекар, имал нещастието да ме срещне.

9. За вътрешния критик, с който всеки от нас се бори
Доста по-притеснително е, когато отсъства.

10. За вярата в новото поколение
Избирам да вярвам в хората, дори това да изисква известно количество осъзната наивност. За успокоение на по-възрастните – наистина няма страшно. И за вас така се е приказвало, а вижте колко добри сте станали.

11. За най-яркия спомен от детството
Всеки път, когато се правех на болна, за да останем с мама вкъщи и да си играем, както и дългите разходки с баща ми, са спомени, за чиято топлина нямам правилните думи.
През 2011-а, на 26 април, излизах от училище, а вместо баща ми пред вратата ме чакаше композиторът Георги Арнаудов. Съобщи, че сестра ми се е родила и нашите са в болницата. На следващия ден я видях и оттогава насам не съм спряла да ѝ се радвам и да ù досаждам.

12. За най-ценния урок от баща си
Да ценя искреността у хората и да търся дълбочина и смисъл във всичко и всеки. И да не се боя от разнообразието.

13. За любовта
Времето заедно да се усеща както се усещат празниците, когато си дете. Да успееш да се забравиш в човека и да ти е мирно на душата с него.

14. За най-смелото нещо, което иска да направи
Да използвам късмета, който имам – с родителите си и полето за развитие, което са ми дали, за да помогна на хора, родени или озовали се в обстоятелства, ограничаващи възможността им да се борят редом с другите – децата в системата за социални грижи, жертвите на човешки трафик и крайно бедните младежи, които в някои райони на страната срещат затруднения с преминаването през образователната система.

15. За онова, което предстои
Донякъде суеверно вярвам, че ако човек говори конкретно за неща в бъдещето, то ги обрича на почти сигурен провал. Ще цитирам баща ми: „Господ напред и ние подире му.“

Spread the love
More from Ина Иванова
Време е за пролетен детокс на гардероба
Photo credit: remixshop.com Колкото и времето навън да ни се муси, пролетта...
Read More
0 replies on “15 мисли с Анна Бодакова”