Още да, вече не

1268800680

На една от седмичните оперативки в редакцията обсъждаме известна българска актриса, красива дама в средата на 40-те си години. „И няма нищо пипано по лицето! – възкликва колежката ми. – Виждат се и бръчиците около очите, и леко отпуснатият контур, абе остарява си естествено и нормално, евала!“ Ние на свой ред цъкаме с език удивено, давайки си сметка, че днес естественото и нормално остаряване (или фотосесия без фотошоп) е дързост, която само най-уверените и в хармония със себе си жени могат да си позволят. Разговорът се завърта около корицата на Vogue с Изабела Роселини, великолепна до последната си бръчица, и невъзможността корица с подобна концепция да бъде реализирана тук. После се сещаме за Каролина Ерера и радикалното ѝ изказване, че дънки над 30 и дълга коса над 40 са лош вкус. И накрая се приземяваме в полето на етнологията с разкритието, че в шевиците е втъкана определена символика в съответствие със „сезоните“ на жената – „още не“, когато е младо момиче, „вече да“, когато е готова да се омъжи, „още да“, когато роди, и „вече не“, когато навлезе в менопаузата.

Ако ви звучи сложно и объркано, то е, защото наистина е сложно и объркано. Изглежда сякаш става все по-лесно да остаряваме елегантно и с достойнство, но е точно обратното. Толкова различни и противоположни по смисъл послания и внушения ни облъчват, че се чувстваме напълно изгубени, едни застаряващи Алиси с поувиснал контур.

Теория и практика на остаряването

Всички искаме да сме здрави, енергични и с ума си максимално дълго време и май това е единственото, което не подлежи на съмнение и възражения. Оттам нататък обаче възможностите се разбягват във всички посоки като подплашени зайци и стигат до абсурдни крайности. Дали да оставим косите си естествено побелели на 40, какъвто е трендът, и да изглеждаме като младолики 70-годишни? Или пък да се циментираме с филъри и ботокс навсякъде, където може да достигне игла (наскоро научих, че филъри се слагали дори в ръцете)? Дали да изхвърлим дънките на сутринта след 30-ия си рожден ден и никога повече да не се сетим за тях? Или да влачим подръка поувехналия си сексапил, докато смъртта ни раздели? Къде точно минава онази тънка линия, отвъд която вместо витални и цветни вече сме отчаяни и жалки? Не знам. Ако знаех, щях да стана лайф коуч за жени на средна възраст и да натрупам такова богатство, че въобще да не ми пука дали съм млада, стара, цветна или жалка.

За съжаление, не съм нищо такова, а просто обикновена жена, запътила се към старостта (с мнооого бавни крачки) и неискаща да се отказва от нещата, с които е свикнала и които са ѝ комфортни – дънките, дългата коса, цапнатата уста. Настръхвам от словосъчетанието „подходящо за възрастта“ и от убиеца на всеки комплимент „… за възрастта си“, и ще се боря с нокти и зъби за правото на жените да носят на плажа бикини/монокини/голото си тяло до преклонна възраст. Опитвам се да запазя здравия си разум и трезвата си преценка, докато лавирам между трендове и социални нагласи, и като цяло смятам, че всеки може да прави каквото си иска и да изглежда както си иска, стига да не пречи на другите. Не ми трепва окото дори от сексуалните провокации на Мадона, защото тя е Мадона, в крайна сметка какво се очаква – да сложи перли и туид ли?

Има обаче нещо, което ми оставя лош вкус като претоплена онзиденшна баничка и дори големите глътки широкоскроеност не успяват да го отмият.

Още да… докога

Природата е решила въпроса радикално – когато си тръгне фертилността, покрай нея тихомълком се изнизва и либидото. „Вече не“, казват шевиците, на кого пък му е притрябвало да прави секс с жена, която не може да му роди наследници? Кой сял – сял, кака влезе в менопауза.

Слава богу, днес природата може да си гледа работата, а ние да си правим секс докогато си искаме, въоръжени с хранителни добавки, лубриканти и неизветряло самочувствие. Сексът е нещо чудесно, а в оскъдното откъм радости ежедневие всяка допълнителна радост е добре дошла. И някак естествено влиза в стартовия пакет за хубаво остаряване заедно с физическата активност, пълноценния сън, здравословната храна и поддръжката.

Забелязвам обаче един актуален тренд, който предизвиква у мен криндж, както казват тийновете (cringe, от английски, изразява чувството на неудобство от нечии чужди постъпки). Чета интервюта на известни жени – 80-90-годишни, красиви, успели и вдъхновяващи, и в повечето случаи там изскача въпросът „Правите ли секс?“, а във всички случаи отговорът е: „Оо, ама разбира се, сутрин, обед и вечер!“

Важно е да уточня – не ме кринджва фактът, че хора над 30 (40, 50…) все още правят секс, нито представата за две потни 90-годишни тела, вплетени в страстна прегръдка. Напротив, смятам, че трябва да се говори естествено и без превземки и за секса, и за старостта, защото и двете са нормална част от живота.

Това, което ми нагарча, е прокрадващото се внушение, че стойността на една жена се определя най-вече от нейната сексуална привлекателност. Може да е умна, красива, реализирана, с впечатляващ списък от постижения, може да остарява страхотно, но не прави ли секс сутрин, обед и вечер – не ми я хвали. Най-голямата обида, която може да измислите за една жена, е „недое… сещате се“. Защото няма начин това да е нейно решение, не – просто никой не я е поискал и тя си прашасва, клетата, на рафта с „недое…те“. И ако на 20 е нормално да се дефинираш чрез сексуалната си привлекателност – не защото наистина е привлекателност, а защото все още не си постигнал кой знае какво друго, което да те дефинира, на 90 с цялата натрупана житейска мъдрост е някак жалко. Истината е, че животът е несправедлив към жените – ръкопляскаме на 80-годишните „млади татковци“, но жените – е, те ни изглеждат отчаяни.

Но насред целия криндж се сещам за осемдесетгодишната баба на Алексис Зорбас, която вечер си решела косата на прозореца, за да я видят селските ергени, и нещата полека-лека ми се наместват. Така ми се наместват, че започвам да си мисля: „Дай боже, и аз на 80 да си реша косата на прозореца!“ Съжалявам, Каролина Ерера, няма да я отрежа. Защо ли? Защото така!

„Е, значи, ще повярваш ли, началство? Страшна загадка е жената, има си тя една рана, дето никога не зараства. Всички други рани зарастват, само тя – не слушай какво ти разправят! — не зараства никога! Какво от това, че била на осемдесет години жената? Раната си е отворена.“

Spread the love
Tags from the story
More from Дона Делова
Алма Малер, музата на Виена
Наричат Алма Шиндлер, останала в историята с фамилията на първия си съпруг...
Read More
0 replies on “Още да, вече не”