С първия си режисьорски проект актрисата фокусира вниманието към смелостта на жените, жертви на токсична връзка, а спечелените от филма пари дарява на центрове за помощ на пострадали от насилие
„Никога не съм мислила да имам деца“, заявява Ана Кендрик в интервю само преди няколко месеца, когато режисьорският ѝ дебют Woman of the Hour се превърна в хит в Netflix и актрисата се оказа едно от горещите имена в Холивуд.
Коментарът ѝ дойде като отговор на кандидата за вицепрезидент на Републиканската партия Джей Ди Ванс, нарекъл жените от демократичната общност „група от бездетни жени с котки“. Само месец след това и преди изборите в Америка да влязат в своя финален етап Кендрик се превърна в център на внимание като жената, която няма намерение да се извинява, че не иска нито деца, нито котки.
Кендрик през януари 2023 г. в Ню Йорк
Фотография / Gotham/GC Images
Дете актьор с кариера на сцената на Бродуей,
за което е номинирана за наградата „Тони“, на 12 години Кендрик става популярна от филмите „Здрач“ и Pitch Perfect, където освен че играе, пее и танцува. А за ролята си в корпоративната драма „Високо в небето“, където си партнира с Джордж Клуни, получава и номинация за „Оскар“.
„Чудя се на себе си. Може би в определен момент всеки се чувства така сякаш човекът, който е бил като по-млад, е непознат. Защото изглеждах много по-насочена и концентрирана на тази възраст. Имах намерение да бъда на Бродуей. Просто съм благодарна, че родителите ми се отнасяха с мен с уважение… и наистина, наистина ме подкрепяха.“
„Мисля, че човешкото въображение винаги ще бъде по-лошо в някои отношения. Но също така имах импулс да контрастирам красотата на обстановката.”
Фотография / Emma McIntyre/Getty Images
Родена в Портланд, Мейн, преди 39 години, Ана е от семейство, което няма нищо общо с Бродуей или киното. Майка ѝ е счетоводителка, а баща ѝ – учител по история. Във вените ѝ тече английска, ирландска и шотландска кръв, има нисък ръст и симпатична физиономия, заради която непрекъснато я избират да изиграе нечия приятелка. Но Ана има повече опит от това. Тя започва да играе в обществен театър на шестгодишна възраст, а на 12 вече е на голяма сцена.
Време беше Кендрик да застане в центъра, а не сред поддържащите персонажи. Направи го с първия си пълнометражен филм Woman of the Hour, вдъхновен от истинската история за Родни Алкала, сериен убиец, който се появява през 1978 г. в известно телевизионно шоу с името The Dating Game („Игри на запознанства“), американския еквивалент на британското шоу Blind Date („Среща на сляпо“).
Родни Алкала е роден на 23 август 1943 г. в Сан Антонио, Тексас. Убил е най-малко 8 жени и момичета между 1971 и 1979 г., изнасилил е две малолетни – на 8 и на 13 години. След като излиза от затвора, решава да се яви в телевизионното шоу The Dating Game. В него жена задава въпроси на трима мъже, без да ги вижда, а по отговорите им избира с кого от тях да излезе на среща. Там той се представя като любител фотограф, който обича екстремни спортове.
Шерил Брадшоу е жената, на която се пада да избира. В крайна сметка тя избира именно Алкала. Шоуто им осигурява уроци по тенис и билети за увеселителния парк в Лос Анджелис „Магическата планина“. До среща обаче така и не се стига. Шерил звъни на продукцията, за да отмени срещата с думите: „Не мога да изляза с този човек. Има странни вибрации, които идват от него. Той е много странен. Не ми е удобно.“ Година по-късно Алкала е обвинен в убийството на 12-годишния Робин Самсоу.
В сцена от филма си Woman of the Hour
В началото планът е Ана Кендрик да бъде копродуцент на филма
както и да изиграе главната роля – тази на Шерил Брадшоу. Но когато проектът, по който се работи от две години, изведнъж се оказва с премиерна дата, но без режисьор, Кендрик се включва. Тя измисля и заглавието. „Има нещо перверзно и иронично в това да си жената на часа, жената в центъра на вниманието. Това се предполага, че е моментът на Шерил, но тя е обект на потребление и обективиране.“ Въпреки че филмът не се ограничава с ужас и напрежение, особено в агонизиращата последна част, той е лишен от злорадството, което обикновено се среща в разказите за серийни убийци. Това отчасти е така, защото за създателите историята не се фокусира върху Алкала, а по-скоро е разказ за храбростта и дори изобретателността на жените, попаднали в неговата орбита.
Само преди няколко години Ана Кендрик, през 2016-а, пуска свой мемоар с името Scrappy Little Nobody, който включва колекция от автобиографични есета. „Моите цели бяха да накарам хората да се смеят, да се почувстват свързани с историите вътре и може би да ги накарам да се почувстват по-свързани с мен.“ Книгата обхваща детството на Кендрик в Мейн, нейната кариера на Бродуей като тийнейджърка, филмовата ѝ кариера и много от темите във филма следват директно тези в книгата, като натиска върху жените в развлекателната индустрия – и в обществото като цяло – да бъдат по-отстъпчиви и послушни, за да не бъдат определяни като трудни.
Актьорите Тони Хейл и Даниел Зовато заедно с Ана Кендрик присъстват на премиерата на Woman Of The Hour в Лос Анджелис
Фотография / ommaso Boddi/Getty Images for Netflix
Други следи от опита на Кендрик в индустрията намират своето място в дебютния ѝ филм. Като дете актьор веднъж кастинг режисьорът ѝ казва да се усмихне, защото не изглежда много щастлива – във филма има такава сцена. „Не бях толкова добра в това да се правя на безгрижно дете. Имала съм преживявания, при които съм разбирала, че има смяна на гардероба за някоя сцена в последния момент. Изведнъж трябва да съм по бански например. Но съм благодарна, че сега това се случва много по-рядко. И когато човек казва, че се чувства неудобно, е по-вероятно да бъде взет на сериозно.“
Докато промотира Woman of the Hour
Кендрик разказва лични преживявания и истории, които логично са я довели до филма. В подкаста Call Her Daddy, в който участва в края на октомври, актрисата разказва за 7-годишна връзка, в която се е чувствала зле третирана. В началото ѝ е било трудно да разбере, че връзката ѝ е по някакъв начин психическо малтретиране, защото не е следвала традиционния модел на поведение на насилник и жертва. „Започнах да усещам, че нещо не е наред, когато в интернет четох статии за насилствените връзки. Осъзнах, че описват моята. Аз давах само любов, а той – не. Неговото поведение се промени драстично и не знам защо. Той постоянно ме обвиняваше, че съм луда, преобърна живота ми, накара ме да си мисля, че наистина нещо не е наред с мен. Когато осъзна, че е в грешка, вече беше късно.“
Woman of the Hour представлява нова зрелост в творчеството на Кендрик. През 2022 г. излиза драмата Alice, Darling, където Ана играе жена в принудителна връзка. „Всичко друго, което получавах по това време, просто не ме трогваше емоционално. И изведнъж ми изпратиха тези два наистина мрачни сценария с теми, които чувствам много лични. Не мисля, че беше случайно.“ В историята актрисата вижда своя травматичен опит от принудителна връзка и това я кара да бъде още по-решена да покаже сложността на тези отношения на екрана.
С Даниел Зовато, който играе Родни в Woman of The Hour
Кендрик прави и още нещо – тя решава да дари всички спечелени пари от филма Woman of the Hour на центрове за жертви на домашно или сексуално насилие. Дори обясни, че се е чувствала „отвратително“ да ѝ плащат за филм за жертвите и оцелелите на Родни Алкала от The Dating Game Killer. „Повярвайте ми, това никога не е било начин за печелене на пари за мен, защото всички ресурси отидоха за направата на филма. Едва седмицата преди филмовия фестивал в Торонто си помислих: „О, филмът ще спечели пари!“ Но парите отиват в RAINN и в Националния център за жертви на тежки престъпления. Това все още е сложна област, но ми се стори най-малкото, което трябва да направя.“
Когато обсъжда сцените на насилие, Кендрик отбелязва, че е взела страница от книгата на братя Коен, използвайки „низходяща скала на насилието“ като в „Няма място за старите кучета“. В някои сцени тя избира изобщо да не показва насилието, вместо това просто да остави нещата извън екрана. „Мисля, че човешкото въображение винаги ще бъде по-лошо в някои отношения. Но също така имах импулс да контрастирам красотата на обстановката почти като представяне на красотата на целия живот на тази жена, който е имала преди този момент и който тя заслужава да живее и след него, просто като фон на онова, което разбираме, че се случва.“
