Ана Уинтур: Отвън айсберг, отвътре – бясна енергия

Следващият ѝ ангажимент е в модната секция на Viva, светско списание, което се напъва да конкурира „Космополитен“, а в портфолиото на издателя му е и „Пентхауз“. Ана е длъжна да измисля фотоетюди и за голи едрогърди блондинки. Две години по-късно затварят Viva, където тя прави 30 страници мода. Тогава е един от редките случаи, в които я виждат да плаче. На 29 – без работа, вече без Вивиан, на чийто годеж не отива, без подкрепата на баща си, който се жени за млада репортерка. Според клюките се опитва да стигне до „Вог“ през леглата на водещи фотографи. За да не бездейства, приема скромната оферта на списание Savvy – само за 1000 долара на месец. Пробва се в Interview, списанието на Анди Уорхол, обаче я отхвърлят. Но фотосесията, която не е възбудила достатъчно редактора на Interview, веднага допада на колегата му в „Ню Йорк“. Назначават я през 1981 г. в градското списание. Запознава се с Поли Мелен, една от шефовете във „Вог“, която убеждава главната редакторка Грейс Мирабела да приеме Ана. Минути след началото Уинтур любезно ѝ обяснява, че иска да седне в стола ѝ, и общуването им приключва. Убедена, че „Ню Йорк“ е демоде, преобръща концепцията с краката нагоре без разрешение. За да не стане нов скандал, издателите я назначават в британския „Вог“, където на 34 тя става творчески директор. Шефът на „Конде Наст“ Алекс Либерман създава длъжността за нея, омаян от чара и дарбите ѝ. Тя подписва договора с две условия – двойно по-голяма от предлаганата заплата и неподлежаща на ревизия свобода на действие. 10 месеца по-късно напразно опитващата да създаде коалиция срещу конкурентката си Грейс Мирабела вдига бяло знаме и отива в Elle, за да отстъпи на Уинтур трона, разклатен от посредствени продажби и намалели тиражи. Списанието, което е водещо през 60-те, губи позиции. Първата работа на Ана е да изгони две трети от хората в редакцията. Със замах помита задрямалата атмосфера и поставя началото на новата епоха – с

дънки за 50 долара и яке на Кристиан Лакроа за 10 000

с избродиран кръст от скъпоценни камъни. Облечена в тях, 19-годишната Микела Берку от Израел позира за първата корица от летоброенето „Уинтур“. От печатницата дори звънят на Ана, за да им потвърди, че няма грешка. Всяка една от следващите корици налага тенденции. Ана демонстрира, че ще следва единствения си сценарий – винаги различна, винаги незаменима. Дори със стайлинга на голите крака под вечерните рокли през зимата. Нейна е и комбинацията между жокейски панталони, ботуши над коляното и жакет „Шанел“.

Слага удивителната в ерата на супермоделите в студиото, снима знаменитости по улици и лъскави соарета. Със стоманена ръка преформатира визията и посланията на „Вог“, мотивирана от ескалиращата еманципация на 80-те. Тя работи за новите жени, които поставят кариерата наравно със семейството, а понякога и над него. Консуматорките на медията, които правят пари – като самата нея.   

Във „Вог“ нищо не може да бъде дори помислено без благословията на Ана Уинтур, да не говорим за тема или фотосесия. Става единица мярка за световен стандарт. Изречение за прочута марка изстрелва продажбите ѝ на осмото небе, споменаване на дебютант му осигурява влизане в обсега на публиката и критиците. Осланя се на нюх и инстинкти, а те никога не я подвеждат. Така открива Джон Галиано, когото по-късно ще прати в „Диор“, Майкъл Корс, Марк Джейкъбс, навива собствениците на Brooks Brothers да наемат никому неизвестния Том Браун.

Кълне се, че умее да се доверява на екипа си, но всяка самоинициатива е абсолютно забранена. Безкомпромисна е в естетиката, но не и в етиката. Едрите риби в издателския бизнес я окачествяват като „мила и приятелски настроена“. Тези, които са опитали жилото ѝ, я определят като диктатор. Гражданските движения я атакуват за дискриминация, защото в началото залага най-вече на белите лица. Без никаква расова коректност обяснява най-безцеремонно на Опра Уинфри, че трябва да се отърве поне от десетина килограма, за да заслужи корица на „Вог“. Но пък кани Бионсе да застане пред обектива на 23-годишния Тайлър Мичъл – първия чернокож фотограф във вековната история на „Вог“, на когото поверяват корица.

Ана е и филантроп – рефлексът към благотворителност е наследен от майка ѝ. Събира пари в анти-СПИН кампании, организира средства за пострадалите в атентатите на 11 септември. От три десетилетия насам е най-голямата реклама на „Метрополитен“ за всички онези, които не се вълнуват от египетско изкуство и Ван Гог. Ежегодният бал Метгала под нейното диригентство, който открива годишната изложба в музея и всеки дарява 25 хиляди долара на Института за мода, е по-остойностен от всяка сбирка в Белия дом. Ако си някой, си поканен. Ако искаш цяла маса, плащаш 500 бона. Но трябва да се знае, че Ана забранява селфита по време на вечерята. Досега е помогнала да се съберат над 231 милиона долара, затова и департаментът по костюми носи името ѝ.

Интелигентна по рождение, Ана допуска най-масовата грешка на растежа – увлича се по

много по-възрастни от нея мъже

Вероятно търси бащата в тях. На 16 се влюбва в 26-годишния начинаещ писател Пиърз Пол Рийд, чийто роман „Дъщерята на професора“ ще му донесе международно признание. В образа на Луиза Рътлидж, наследница на потомствен милионер и професор по политически науки, която изживява болезнено разочарованията от семейната си среда, има много от Ана Уинтур. Двамата си разменят само целувки, което не е достатъчно на младежа, и се разделят. Затова пък Найджъл Демпси, изгряващ колумнист, също с десет години по-голям от Ана, се оказва по-търпелив и връзката им продължава седем години. Чарлз Уинтур го подозира в тънко сметкаджийство и не може да го диша. Следва синът на диригента на Кралската опера, който я води по коктейли с графове и балетни светила. Първият, с когото живее, е фотографът Стив Боброф. През годината, в която са заедно, той я снима гола. Зарязва го заради австралийския журналист Ричард Невил, прокламиращ творения на ъндърграунда в свой малък вестник. Като сериозно хипи 25-годишният хубавец дели сексуалните си подвизи между Ана и жена си.

Следва шеметна авантюра с 12 години по-възрастния писател Джон Брадшоу, плейбой и пияница с вечна цигара в уста. Хазартът го привлича неудържимо, но въпреки всичките си пороци е умен и харизматичен. Не по-малко важно е, че майка му е редактор в американския „Вог“. Ана и Джон консумират страстите си в апартамент в тузарския лондонски квартал Челси. Двамата често гостуват в имението на прочутия фотограф Патрик Личфийлд – именно там Ана се запознава с Алекс Либерман, вездесъщия директор на „Конде Наст“. За кратко излиза с музикален продуцент, а след това се мята в обятията на Майкъл Стоун, прясно разведен сценарист и отличен партньор в любимия ѝ тенис на корт. Между сетовете със Стоун се среща с 13 години по-възрастния също току-що разведен психиатър Дейвид Шафър. Той я ухажва с огромни букети, маниерите му са безупречни. Роденият в Южна Африка лекар с дипломи от престижно училище в Женева и медицинска академия в Лондон има две момчета от бившата си съпруга, която е дизайнер. Д-р Шафър е готов на всичко, за да спечели Ана. Дори да преглътне продължаващата ѝ връзка с Майкъл Стоун и откровените ѝ сълзи, когато разбира, че Джон Брадшоу се е оженил за много по-възрастна от нея сценаристка. Смята се, че Ана дълго точи разлъката с Брадшоу, най-голямата ѝ любов, и редовно го занимава със сърдечните си трепети и професионалните си проблеми.

С д-р Шафър се женят през 1984 г. Синът им Чарлз се ражда през 1985 г. Той ще тръгне по стъпките на баща си – завършва медицина и хирургия в Колумбийския университет със специалност психиатрия. С жена си Елизабет ще направят Ана Уинтур щастлива баба на Каролайн и Ела Роуз. Катрин, дъщерята на Ана и Дейвид Шафър, родена през 1987 г., също ще се сдобие с диплома от Колумбийския университет. За кратко ще пише колонки в The Daily Telegraph, ще печели като продуцент в развлекателната индустрия. Ще се омъжи за известния фотограф Франческо Каротини, син на покойната Франка Содзани, която 28 години ръководи италианския „Вог“. Катрин, на която всички казват Бий, и Каротини също ще зарадват Ана с внук Оливър.

През 1999 г. Уинтур подава молба за развод. Според медиите – заради Шелби Брайън, който се разделя със съпругата си, за да бъде с нея. Елегантният милионер от Тексас с шик на холивудска звезда умее да разсмива Желязната лейди. Когато се случва пред другите, те го тълкуват като събитие. Строгата Ана буквално цъфти през следващите три петилетки. После нещата от живота се променят – всеки от съпрузите дефилира соло по премиери и приеми. През 2020 г. официално се развеждат.      

Мъжът, който последно е спряган до нея, е Бил Най – страхотният чаровник, познат на широката публика от култовата романтика „Наистина любов“, хитовете за Хари Потър и още много ленти. Че между тях е започнал романс, става ясно на кинопремиера – минават като двойка по червения килим на номинираната за „Оскар“ драма „Да живееш“. В нея Бил Най е интелектуалец, на когото му остават броени месеци. После се появяват ръка за ръка на Метгала.

В двата документални филма за „Вог“ – „Септемврийският брой“ и „Първият понеделник на май“, Ана е в типичната си роля –

върховна жрица на модната журналистика

никакви персонифицирани лирически излияния. Рядко някой се наема да говори за нея извън бизнеса и мъжете. Знае се, че става в 5, играе тенис в 6, от 8 до 12 приключва с важните задачи за деня. Хладнокръвна е като Джеймс Бонд. Екоактивисти я замерят с тофу преди ревю в Париж и с мъртъв енот в лондонски ресторант, но тя не спира да пуска снимки на дрехи от естествена кожа. „Никой не носеше козина, докато тя не я сложи на корицата в началото на 90-те. Предизвика цялата индустрия“, коментира една от нейните служителки.