Късото каре е като шлем в битката със света, тъмните очила прикриват мислите, умората и скуката на освободилата трона на модната библия първа жрица на модната журналистика
„Жена, която променя прическата си, се кани да промени живота си“, казва великата феминистка Габриел Шанел. Предстои да разберем дали Ана Уинтур ще се откаже от легендарното каре, знаков акцент във визията, биографията и властта ѝ, след като вече не е главен редактор на американския „Вог“, а директор на глобалното му съдържание, както и супервайзер на Vanity Fair, GQ, Architectural Digest и други издания на медийния мастодонт Condé Nast. Натруфената и, естествено, ухаеща на милиони титла може да означава и всичко, и нищо. „Нищото“, разбира се, е опаковано не само в тлъсти банкови преводи, но и в още блясък, още влияние, още подмазвачество. Но Ана Уинтур отдавна е претръпнала на подобни простосмъртни изкушения. Важни са ѝ изненадите, а те може да се очакват от нея – какво като е на 75. Лъвица, която винаги се готви за скок – това е натюрелът ѝ, както се полага на личност с постоянни величини в реалността, преливаща от измислени персонажи, инфлуенсъри и ерзац вкусове. Елизабет II, Чарлз III и Джо Байдън ѝ връчват ордени и медали не заради умението да се облича, а заради талантливите ѝ опити да
намества „разглобените“ ценности
както казва сънародникът ѝ Шекспир. За себе си Ана споделя, че няма кой знае какви дарби, но още във въздуха умее да лови въпросите, за да предложи отговори. Приема и тълкува провала като увертюра към победа. Според „Гардиън“ е „неофициалният кмет на Ню Йорк“, в Newsday я наричат богиня на световната мода. За масовата публика е знаменитата дама зад тъмните очила „Шанел“, които по собствените ѝ признания скриват умората, мислите и скуката освен късогледството и свръхчувствителността към прожекторите. За по-близките е жената, която препрочита „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, но би ѝ се искало да притежава писателския гений на Лев Толстой.
Баба ѝ по бащина линия – Алис Джейн Бланш Фостър, е праправнучка на известната писателка от края на XVIII век лейди Елизабет Фостър, херцогиня на Девъншир. Дядо ѝ е генерал-майор Фицджералд Уинтур – потомък на Джордж Гренвил, премиер-министър на Великобритания през 1763-1765 г. Баща ѝ Чарлз Уинтур е професор по право и главен редактор на Evening Standard. Майката – Елинор Трего Бейкър, е дъщеря на професор по право в Харвард. Родителите ѝ се влюбват като студенти в Кеймбридж и се женят през 1940 г. Kръстена e на баба си от Америка Ана Бейкър, известна светска персона, чието семейство трупа милиони от търговия. Когато Ана е на две, големият ѝ брат Джералд загива под гумите на автомобил. Трагедията преобръща живота на семейството. Чарлз изгражда стена между себе си и останалите, зад която крие мъката по любимия си син, Елинор получава пристъпи на истерия. За да пробие отчуждението на мъжа си, му ражда още две деца – Патрик и Нора. Ана расте сред самота, опитвайки се да спечели благоволението на баща си. Тя е едва на 10, когато той ѝ препоръчва да напише в училищна анкета, че
иска да стане главен редактор на „Вог“
На 11 я пращат в колежа „Куинс“, където е заедно с децата на европейските милионери. Там обаче въобще не ѝ харесва, особено противни са ѝ униформите, враг е на всичко задължително. Единствената ѝ приятелка е Вивиан Ласки. Именно тя ще стане основният източник на информация за Джери Опенхаймер, автор на биографиите на Марта Стюарт и Джери Зайнфелд, който след години ще напише „Ана Уинтур. Живот на първия ред“ (изд. „Кръг“).
На 14 Ана вече е оформен характер – хладна и язвителна, но с категорично отношение към модата и стила. Гладува като куче, за да поддържа тялото си грациозно и кожата си идеална. Вместо да се отегчава в час, обикаля музеи, галерии, книжарници, кина и бутици. На 15 избира карето, вдъхновена от прическата на звездата от киното на 20-те Луиз Брукс. Автор на първия ѝ боб е самият Видал Сасун – още тогава косата ѝ стои като шлем в битката със света.
В началото на 60-те е пламенна последователка на минижупите, наложени в Англия от Мери Куонт. Сама скъсява полите си – извън всякакъв протокол, за нея свободата на духа е над всичко.
Вляво: С дизайнера Джон Галиано; Вдясно: С дизайнера Жан Пол Готие
Фотография / Getty Images
Зли езици, цитирани от Джери Опенхаймер, твърдят, че в колежа Ана е царица на номерата. Особено когато манипулира приятелките си, като ги убеждава да носят по-малък размер дрехи. Така другите момичета се чувстват дебели в присъствието на грацилната Ана.
На 16 отказва да продължи образованието си, което е повече от странно, тъй като и в двата рода е пълно с амбициозни адвокати, лекари, издатели и журналисти. Вярва, че ще научи много повече от живота в Лондон, завладян от „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, сексуалната революция, нощните клубове с аромат на марихуана, дискотеките с гърмящия рокендрол. Неслучайно първото интервю на „Бийтълс“ излиза в Evening Standard, след като Ана горещо ги препоръчва на баща си. Чарлз често се съветва с нея за публикациите, с които пуска въдица на младите читатели. „Даде ми посоката“, споделя по-късно тя.
Ана не пие, само чаша скъпо френско шампанско, не взема наркотици, винаги е готова за предизвикателства. Чарлз Уинтур я запознава с Барбара Григс, редактор в британския „Вог“. Тя пък препоръчва Ана на приятели от нашумелия бутик Biba, където основният принцип е „Никога не досаждайте на клиентите“. Тийнейджърката работи през уикендите за 15 лири на ден, но много по-важни са разговорите с хората от вселената на модата. Следващото стъпало, на което я качват връзките на Чарлз Уинтур, е меката на лукса „Хародс“ – тя „тренира“ да оценява дрехи и аксесоари, докато продава на всички етажи. За кратко влиза в скъпо частно училище по маркетинг на дизайна, но е убедена, че там няма с какво да обогати познанията си.
На 21 е, когато баба ѝ Ана Бейкър, изпаднала в депресия след смъртта на съпруга си, се самоубива на 81 с огромна доза приспивателни и успокоителни. Наследството за внучката е два милиона и половина долара. Ана се озовава в Ню Йорк, за да попадне
в епицентъра на попкултурата – декадентската вълна, Студио 54, децата на цветята
Опитът от лондонските списания Oz и Harper’s & Queen, където се пробва за кратко, ѝ показва, че свежите идеи може да стресират всеки мухлясал редактор. Печели мястото на младши-асистент в Harper’s Bazaar, най-ниската длъжност, със заплата от 12 000 долара годишно. Списанието е почти на 100, но е в криза. Трябва му нещо по ръба на провокацията, тъкмо за нея. Но шефовете не оценяват бясната ѝ енергия. А и тя не спира да върти женски интриги и да организира мъжки лобизъм, докато се домогва до мястото на модната редакторка. След девет месеца я уволняват заради прекомерната амбиция и нескриваната агресия. Формалният повод – прекалено еротична черно-бяла фотосесия на бельо. „Препоръчвам на всеки да мине през това, за да научи много“, категорична е Ана.
