Бохемска София в пика на лятото

Виктор Топалов ни разхожда из най-любопитните кътчета на столицата, както и в Банкя

Фотография / Магдалена Митева, Невена Рикова, Личен архив

Разходката из София с Виктор Топалов, създател на страницата „Бохемска София“ и писател, чиято най-нова книга „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“, написана в съавторство с Никол Вълчева, вече може да си купите, е много специално преживяване.

Малко история

„Бохемска София“ се ражда през 2019 година. „Вече бях насъбрал доста истории за културния живот в стара София от книгите, които откривах в библиотеките. Исках да създам страница, за да споделям любопитните факти, на които се натъквам, да давам поводи на хората, живеещи в столицата, да я заобичат повече. Дори най-смелите ми планове не включваха издаването на книги и провеждането на редовни събития, каквато е моята действителност днес. Всичко се промени през месеците, когато бяхме затворени вкъщи. Тогава излъчих няколко „виртуални обиколки“ по теми, които привлякоха интереса на много зрители. Именно през пролетта на 2020 г. се образува ядрото от почитатели на „Бохемска София“, много от които срещам и днес. През следващите години подкрепата към моята работа не спираше да се увеличава и днес се радваме на десетки хиляди почитатели“, казва Виктор.

Чудили ли сте се някога какво може да се крие зад фасадата на една сграда? Какви тайни може да крият определени улици? Какво стои зад някое име и кои са най-бохемските места в един град? Затова и прегърнахме идеята зад „Бохемска София“ с две ръце – един проект, който променя начина, по който хората възприемат столицата. „Често казвам, че стара София ще изчезне, когато последното жълто паве бъде премахнато. Този израз е верен и в пряк, и в преносен смисъл. Днес София е единствената столица, чийто главен булевард е покрит с искрящата пътна настилка, макар да е създадена в Австро-Унгария. Неслучайно казваме, че някой е роден „на жълтите павета“, когато искаме да изтъкнем неговата привързаност към София. В преносен смисъл жълтите павета са символ на отминалите години, на конския тропот, на бавния джаз, на романтичните разходки по „Царя“, на прожекционния апарат и т.н. В много случаи тези образи са отживелица и технологичният и социалният напредък отдавна ни е лишил от тях, но вярвам, че вътрешно всеки има нужда от малко тишина с тефтер в ръка и грамофонен звук в далечината. Това е духът на моята София.“

До 22-годишна възраст Виктор работи в семейната бръснарница в ж.к. „Люлин“, но се налага салонът да затвори врати. Като студент по право в Софийския университет младежът не се чувства в стихията си. „Осъзнах, че вълнението, което изпитвам, когато чета книги за София, липсва, когато отварям учебниците по право.“ Търсейки работа, става екскурзовод. Въпреки това успява да завърши и образованието си.

Най-бохемското време

„Смятам, че първите години на миналия век създават перфектните условия за един софийски бохем. Градът се модернизира с навлизането на електричеството, в центъра се издигат импозантни сгради с декоративни елементи, а малко пари все се намират отнякъде. В столицата кипи бурен културен и обществен живот, учениците спорят кой е най-лиричният поет измежду Кирил Христов и Пейо Яворов, театърът се сдобива със собствена сграда само година преди да отвори първото стационарно кино в столицата, току-що е окачена табелата на сладкарница „Цар Освободител“, а веселите „Българановци“ пълнят тефтера с вересиите на „дивния“ бай Георги. В тези условия всеки средноталантлив творец може да намери среда, а най-надарените се превръщат в истински знаменитости. После идва Балканската война…“

Това лято през юли Виктор подготвя прелюбопитни турове и една изложба в Банкя. „Вълнувам се за предстоящите събития, които организираме в партньорство със столичния район Банкя. Обединихме ги под името „Открий Банкя“, тъй като смятаме, че курортът крие много тайни и разполага с огромен потенциал да бъде посещаван през всеки сезон. Посещавам Банкя от малък и още тогава забелязах красотата на старите ѝ къщи. Те обаче заслужават по-голямо внимание от местната общност, тъй като са под заплаха от унищожение. Разработихме маршрут с най-известните обекти като минералната баня и парк „Ротондата“, както и старите хотел „Булевард“, курортната палата „Царевец“ и Военноинвалидния дом „Елена и Никола Иванови“.

Изложбата „Открий Банкя“ ще бъде открита на 15 юли от 17 ч. в парк „Кестените“ в центъра на Банкя. В нея ще бъдат поместени десетки архивни кадри от личната ми колекция, които показват облика на града отпреди 1944 г. Посетителите ще видят множество сгради в автентичния им облик, ще разберат къде са се намирали някои от най-емблематичните и защо преди век Банкя се нарежда сред най-представителните български курорти.“

Виктор допълва, че лятото е най-силният период за пешеходни обиколки по заявка. Много хора посрещат гости от чужбина и искат да ги впечатлят с нестандартно преживяване. Предлага го въодушевен екип от екскурзоводи и изследователи, които обичат и познават своя град.

Трите места, препоръчани от „Бохемска София”

• На ъгъла на улиците „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“ се намира една скромна едноетажна сграда, в която десетилетия наред се твори българската история. Това е старото кафене „България“, което от 80-те години на XIX век събира родната интелигенция – поети, писатели, художници, скулптори, журналисти и преподаватели. Макар кафенето да е изгубило втория си етаж по време на Втората световна война, то все още е тук. Тази спирка служи да ни покаже колко често подминаваме историята си.
• На ъгъла на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Раковски“ до 1977 г. между Руската църква и Военния клуб се издига т.нар. Балабанова къща, в чийто партерен етаж се намира прочутото Писателско кафене. В годините между двете световни войни край неговите маси сяда почти всеки, оставил името си в културната ни история. Сладкарница „Цар Освободител“, каквото е истинското име на заведението, е затворена през лятото на 1946 г. Празното място може да ни покаже какво се случва с миналото, когато спрем да говорим за него.
• Във вътрешния двор на Президентството се е „сгушила“ най-старата сграда в София – църквата „Св. Георги“. Тя преживява земетресения, битки, смяна на режими, превърната е в джамия. Малцина знаят, че храмът е съхранявал мощите на св. Иван Рилски, а по-късно и тленните останки на княз Александър I, преди да бъде изградена неговата гробница. По-късно заради това съседната кръчма приема името „Батемберг“ и години наред посреща видни столични бохеми. По чудо църквата оцелява по време на бомбардировките, но не можем да кажем същото за една от любимите пивници на Димчо Дебелянов… Тази спирка ни учи, че историята е жива и нашето днес е утрешното вчера.