Божидара не рисува от малка, въпреки че баща й е художникът Евгени Йонов. Пее, но само вкъщи и за кратко е свирила на китара, въпреки че майка й е певицата Белослава. Никога не е била привлечена от актьорството, въпреки че баба й е актрисата Анета Сотирова
Божидара сякаш крие слънцето между къдриците си, за да запази лятото колкото може по-дълго. Усмивката й говори за морето, за вълните, които умее да укротява, за местата, на които е била, и тези, за които мечтае. А колко много мечти има още за сбъдване това 23-годишно момиче, което стои зад българския моден бранд SQUARE, и няма друг път от този на изкуството.
Талантът често се предава по наследство и рано или късно намира начин да се прояви. Като случайна неслучайност. И точно навреме, за да може Божидара да поеме по своя си път. Път, по който в момента се чувства малко изгубена, признава самата тя. Току-що завършила бакалавърската си степен по „Плакат и визуална комуникация“ в Националната художествена академия, тя е в един от онези странни периоди в живота, когато въпросът „а сега накъде“ носи след себе си твърде много въпросителни, но не и отговори. „Сега съм на кръстопът. Лутам се, но както мама казва: „Това е част от пътя на всеки.“ По принцип съм подредена и всичко трябва да ми е планирано, да е преценено и точно защото има нещо неясно в целия план, съм притеснена. Но се опитвам да се възползвам от момента и да взема най-доброто от него“, споделя Божидара, която все пак държи подръка вярата, че нещата се нареждат по най-добрия възможен начин.
Преди това планът е включвал само учене, без ясна идея какво ще се случи след него. Сега, завършила академията, тя е доволна от годините в нея, въпреки че много хора й казвали, че в България образованието не е добро. Божидара била приета и в чужбина, но решава да остане тук, убедена, че ако искаш да научиш нещо, ще го направиш където и да си. „Това, че останах в България, ми даде голяма свобода да правя различни неща извън университета. Ако бях отишла другаде, щях да се занимавам единствено и само с университет от сутрин до вечер.“ Успява да развие SQUARE – бранда, който създава още в гимназията. „Според мен опитът е най-важен. Ученето си е учене, но ако не правиш опити и грешки, няма как да се научиш. В това съм 100% сигурна“, категорична е Божидара.
Голяма част от пробите и грешките се случват именно покрай SQUARE. Модната марка се ражда напълно случайно. „Направих дрехи за приятели. На тях им харесаха. Реших да направя още няколко…“ И така вече няколко години. „Винаги съм имала афинитет към модата, но не съм се занимавала професионално с това, не съм учила мода и затова и не мога да се нарека дизайнер. Малко ми е неудобно в сравнение с други хора, притежаващи много повече умения от мен. Но в процеса на работата се понаучих на доста неща“, разказва тя. Точно затова и не записва специалност „Мода“ в академията. Не само защото всеки втори я учи, но и защото се е сблъскала сама с реалността, минала е през целия процес от изработката до продажбата – кройки, платове, заводи, счетоводство и „цялата бумащина“ зад един такъв проект, който не е само дрехи, блясък и фотосесии. „Мисля, че това в случая ми е по-полезно. Ето сега – искам да се науча да шия и ще ходя на уроци.“
Това лято Божидара сбъдва и голямата си мечта – да направи бански. „Гледайки марки като Rip Curl, Billabong, исках да създам такъв тип вайб, затова мечтаех за бански. Но банските са с по-сложна технология – да се намери правилното място, платовете и… отне време. Бяха ми толкова голяма мечта, че с ръка на сърцето си казвам – щом направих бански, вече ми е спокойно. Даже мога да спра.“ Но дали ще го направи и каква ще е следващата стъпка в света на модата, е въпрос на време… и на вдъхновение. От една страна, пазарът в България е твърде малък и не може да се издържа изцяло от това, от друга – не иска да пуска нещо само защото трябва. Така че скоро може би ще добави в портфолиото си и мъжки бански. А може би и нещо друго…
Отскоро младото момиче преоткрива още талант по наследство и вдъхновение в работата с емайли. „Дядо ми се занимаваше с това. Емайлът е материал като стъкло под формата на прах, което се ръси върху изрязана медна форма и се пече в пещ на 950 градуса. Много е красиво. С това правя картини. Още се уча, разбира се, но мисля, че има потенциал, защото не е толкова познат материал, не е лесно достъпен. Трябва и пещ.“
„Не знаех, че имам каквито и да било заложби. Но когато бях в седми клас и трябваше да кандидатствам в гимназия, изведнъж не знаех какво ще правя. Като повечето ми съученици мислех да кандидатствам в Американския колеж, защото не знаех къде другаде. Признавам, на мен математиката никога не ми се е отдавала“, връща се назад във времето тя. Една вечер, докато се опитвала да направи поредното домашно по математика, баща й видял, че нещо не е наред. Дотогава нито я натискали за оценки, нито се намесвали в решенията й. Но тогава баща й предложил да кандидатства в Гимназията за приложни изкуства. „Вие луди ли сте, аз никога не съм рисувала“, заявила Божидара. И все пак тръгнала на уроци. „Един месец преди изпитите реших да пробвам и в Художествената гимназия и ме приеха първа – едно от най-хубавите неща, които някога са ми се случвали. Ако не бях поела по тази пътечка, не знам какво щях да правя. Така стигнах до изкуството. Спонтанно.“
На Божидара така й се случват нещата – спонтанно, необмислено, но винаги отвеждащи я в правилната посока.
Няма как да не я попитам дали й е пречело някога това, че има известни родители. „Да – откровена е тя. – Много ги обичам и съм безкрайно благодарна, че ги имам, но в много ситуации е по-трудно. Първо – хората имат очаквания от теб, без дори да те познават. Второ – правят си изводи, преди да са те опознали. Но пак казвам – за по-готини родители и да бях молила, нямаше да имам.“
Именно баща й е човекът, запалил я по кайта. Божидара е само на 7, когато се качва на уиндсърф в сърф училището в Лозенец. На 11 се качва на кайт и открива, че това е нейната любов. Оттогава с баща й често пътуват до Гърция или Турция, за да карат. Само двамата. Най-вълнуващото място, до което е стигала, със сигурност е Хавай. Не заради карането, защото се случило през март и тогава нямало много вълни, а заради цялостното преживяване. „Видях Роби Неш, легенда в света на сърфа. Беше велико!“ Най-готиното каране обаче било на о. Фуертавентура, където имало достатъчно вълни за укротяване. Но има и много места, за които все още мечтае – Бразилия, Португалия, Чили… Само да е лято.
„През зимата карам сноуборд. Много обичам зимата, но това по-скоро е, за да имам с какво да се занимавам, докато дойде лятото. Лятото определено ми е много повече на сърце.“ А перфектното лято е на морето и задължително край бреговете на Лимнос – гръцкия остров, на който всяко лято акостира неспокойното й сърце. „И тъй като съм свикнала да съм с кемпера и с нашите, предпочитам така. Много по-готино ми е. В това има много чар, то е част от целия експириънс.“
В момента се надява да може да попътува повече, преди животът да я е поставил в своя по-прагматичен коловоз, но където и да я отведе слънцето, криещо се между къдриците й, е сигурна, че винаги ще се връща в София. „Харесва ми като град, има готини хора и тепърва ще става все по-хубаво. Харесва ми тук да ми е основата. Където и да отидеш, колкото и години да живееш, с когото и да се познаваш, няма как да се чувстваш така, както се чувстваш тук.“
