Офелия Виларова: Йогата ми върна взетото от балета

Звездата на „Арабеск“ и балета на немската телевизия днес е хореограф и живее в хармония с тялото и душата си

Емблематичната трупа, чиито блясък, зрелищност и солисти остават ненадминати и до днес, е балетът на телевизията на ГДР. А програмата „Шарено котле“ от 80-те години, в която дългокраки и секси балерини с естествени гърди танцуват божествено, няма аналог и досега. Сред големите звезди на уникалните спектакли, радвали милиони зрители не само в бившия социалистически лагер и целия СССР, е и Офелия Виларова. Балерината от 36 години живее в Германия, но всяко лято се връща в България. Днес гостува на D!VA с разказ за трудностите и триумфите в миналото и емоциите в настоящето.              

През 80-те Офелия е сред най-младите надежди на най-известната и до днес родна формация, която преди половин век скандално разчупва съветската класика с модернизма на Марта Греъм и Морис Бежар – „Арабеск“. Тъкмо тогава в София пристигат емисари на прочутия балет от телевизията на ГДР, които търсят “свежа кръв”, а славата на танцьорите, възпитани от двете големи в жанра – Маргарита Арнаудова и Маргарита Градечлиева, отдавна се носи из гилдията. Офелия печели възторга на иначе  сдържаните германци и въпреки че напуска „Арабеск“ по средата на сезона, Градечлиева не я спира да замине. „И досега съм й благодарна, страхотен човек. Беше толкова благоразположена към мен, че не почувствах угризения или вина“, спомня си Офелия. Тя пристига в Берлин в едната ръка с куфар, в другата с тригодишната си дъщеря Биляна… и без да знае нито дума немски.

„Зимата на 1986-а беше втрещяващо студена, минус 20 градуса. Никога няма да я забравя. Центърът на Берлин беше на кюмюр – в жилищата нямаше радиатори за парно отопление, а само големи камини. Живеехме на четвъртия етаж – всеки ден поне по два пъти слизах и се катерех нагоре с кофи, пълни с въглища. Майка ми, баба ми и позната на семейството жена идваха от София да ми помагат. Започнах като редова балерина, динамиката на екзерсизите изпреварваше бързината, с която напредвах с немския. Още си спомням как на репетиции шефката – много популярната Емьоке Пьощени, поглеждаше към мен и разпореждаше:  „Мини вдясно!“ Аз обаче не вдявах. Тя втори път: „Мини вдясно!“ Пак никаква реакция. На третия път ръководителката ни избухваше: „Какво толкова не можеш да разбереш, за да минеш вдясно?!“ Най-после минавах вдясно, изпотена от косата до петите. Но научих езика, а постепенно навлязох и в представленията. Не ми беше лесно, защото бях продукт на класическата школа – дори в началото ме задяваха, че продължавам да ходя „отворено“. Унгарката, натрупала слава в дуета „Сузън и Емьоке“, имаше собствен авторски и безумно експресивен стил – за пет секунди можеше да направи безброй движения. Бързо, отсечено, изразително. Джаз, степ и всичко останало. Така че трябваше да свикна и да се впиша в този неповторим авангардизъм. След три години вече бях солистка.“

Следващата авантюра на Офелия е мотивирана от желанието й да се доказва още по на запад. Малко преди падането на Стената – тогава все още никой средностатистически гражданин на разединена Германия не подозира какво ще се случи – напуска балета на ГДР. Причината е семейна – тогавашният й съпруг Светлозар Орландов от „Арабеск“ получава договор в оперния театър на Дортмунд. И тя, естествено, не само тръгва с него, но и започва да танцува на същата сцена. Тази крачка назад към палците рязко я изнервя.

„Преди да отпътувам от Берлин Емьоке ми каза: „Вратите за теб винаги са отворени!“ И една вечер в Дортмунд, докато гледах по телевизията невероятната й хореография на тема „Джеймс Бонд“ в „Шарено котле“, започнах да рева с едри сълзи – това беше моето. Веднага й звъннах и се върнах!“

Офелия обаче няма навик да се движи в руслото, макар че в балета скуката не вирее. През 1996-а поставя първата си хореография – не за телевизията, а като свободен режисьор. Представлението се завърта по канала СDF и шефовете й отново виждат българката в пълната й светлина. През 2001-ва Емьоке Пьощени се оттегля и Офелия Виларова става художествен ръководител и хореограф на световноизвестния балет.

Приключенията на Офелия със световни  знаменитости са безкрайни. Танцува с двете легенди на  Чехословакия – лаконичния, но изискан кавалер Карел Гот, и вихрената Хелена Вондрачкова, която в пластиката е толкова силна, колкото и в пеенето.  Единственият двукратен победител в Евровизия – Джони Логан, благодари на Виларова след всяка репетиция. Според нея Андреа Бочели е най-възпитаният човек на света, докато за Сара Брайтман е значително по-сдържана.

„Бях поставила чудесен дует за изпълнението й. Тя обаче изведнъж се обърна към режисьора и каза: „Не искам балет.“ Окаменяхме. Но не само тя беше виновна – трябваше предварително да я питат какви са желанията й. Няма съмнение, че Сара Брайтман е най-силна в баладите и вероятно не предпочита някой да отвлича вниманието от цялата й драматургия. Стана ми обаче много неприятно – солистите ми бяха положили огромен труд, имаше сложни поддръжки. В крайна сметка танцуваха, но само за публиката в залата, в тв излъчването ги нямаше в кадър.“

Spread the love
Публикувано от
Още от admin

Любовните истории, които не помним

Някога много, много отдавна, когато звездите бяха млади и зелени… Текст Дона...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ