Една американка в България разказва що е то „лов на трюфели“ и има ли почва у нас
Историята на Кейси Ангелова е забележителна поне по две причини. Едната е, че е заменила Ню Йорк и обещаваща телевизионна кариера за Kюстендил и земеделие. Другата е, че отглежда (може би „отглежда“ не е точната дума) трюфели – трудно и рисковано начинание, тъй като трюфелите по принцип не подлежат на култивиране. При Кейси и съпруга ѝ Ангел обаче се е получило и днес в тяхната градина може не само да си откриете ароматния деликатес, но и да го дегустирате.
Историята започва през 2006 г., когато Кейси, Ангел и двете им деца решават да се преместят в България за постоянно. Причината е любов, разбира се, но и много други фактори. Телевизионният бизнес не е особено милостив към жени с деца, а Ню Йорк не е най-безопасното място на света. Решението им не е спонтанно – идеята да отглеждат децата си на някое чисто и спокойно място, с чиста и органична храна зрее от доста време. А подходящият момент идва, когато на Ангел му се налага да се прибере в България, за да помага в семейния бизнес. Няколко месеца по-късно преместването е факт, а животът на Кейси поема в съвсем различна посока.
„Моите близки мислеха, че Америка е номер едно, и не разбираха моето желание за пътуване и за изучаване на езици. За тях беше много трудно, а и все още е, въпреки че съм тук вече 15 години. Ние сме щастливи тук и всеки път моят баща ме пита кога ще се завърна в САЩ. Аз му казах, че няма шанс, защото не искам да живея там“, разказва тя.
Всъщност авантюрата със земеделието не е предварително планирана. Просто на Кейси ѝ липсва разнообразието от плодове и зеленчуци, с което е свикнала в Щатите. В България даровете на земята са с по-истински вкус, но и по-малко като видове. Затова тя запретва ръкави, поръчва си семена и стъпка по стъпка започва да отглежда храната си. Така градското момиче се превръща във фермер и напълно интегриран член на местната общност.
Днес Кейси е част от екипа на Слоу фууд България и Сдружение Мулти култи колектив, изнася лекции на различни събития, свързани с храна и вино, и поддържа блога си Eating, gardening & living. Отскоро семейството има малка дестилерия, в която планира да произвежда черешова ракия и джин. Тук обаче Кейси ще ни разкаже повече за една друга нейна страст – трюфелите.
Кейси, доколкото знам, трюфелите много трудно се култивират и това е една от причините да са толкова скъпи, така ли е?
Трябва да минат 5-10 години от засаждането, докато откриете първия трюфел (ако изобщо откриете нещо). Трюфелите са скъпи, защото са основно диворастящи, но с промените в климата естествените им местообитания намаляват. Друг важен елемент при ценообразуването е, че те са много нетрайни, максималната им свежест е 4-5 дни. Трюфелите не издържат дълго извън земята и не се съхраняват във фризера. Така че да откриете трюфел и да го пренесете максимално свеж от почвата до чинията на клиента е скъпо начинание.
Как и защо реши да се занимаваш с това?
Решението да направим градина за трюфели дойде през 2011 г. Учех в Culinary Institute в Америка, когато открих, че трюфелите се срещат естествено в България. В книгата, която четях, имаше описание как се отглеждат, както и съвети откъде да си набавим заразени с мицел фиданки. През 2012 г. със съпруга ми Ангел пътувахме до региона Бордо във Франция, за да посетим разсадника с фиданките и да поговорим повече за нашия проект за трюфели. Френската компания не беше работила с България преди. След необходимите тестове на почвата на нашата земя се оказа, че е подходяща за трюфели, засадихме първите си дървета през март-април 2013 г. Едва в края на 2017 и началото на 2018-а открихме първия си трюфел. Само един, около 25 грама, но беше достатъчно, за да ни убеди, че се движим в правилната посока.
Какви трудности срещнахте?
Основната трудност според мен е в многото неизвестни, които крие отглеждането на трюфели. Не е толкова просто, колкото отглеждането на домати или череши, да речем. И тъй като съм самоук агроном по трюфелите, ми беше нужна много вяра, за да се впусна в това пътуване. И двамата сме отдадени на нашите трюфели, което прави трудностите по-лесни за преодоляване.
Разновидността, която отглеждаме, е френски черен зимен трюфел (tuber melanosporum). В България не се среща в природата. Тук вирее разновидността tuber brumale с нетолкова добри вкусови качества и мирише на бензин. Французите не биха я яли.
Трюфелите виреят в корените на някои дървета. Всяка разновидност обича определен вид дърво и расте в определен сезон. Нашите са върху дъб и лешник, а сезонът им е от декември до март.
Как протича един „лов на трюфели“?
Посрещаме гости в нашата трюфелова градина в събота сутрин, когато времето позволява. За Клер, обученото ни куче, е трудно да намери трюфели, когато земята е мокра и кална или когато е покрита със сняг. Туристите са организирани в малки групи и Ангел заедно с Клер ги развежда покрай редовете с дървета. Отнема около час и половина да премине през всичките ни 800 лешникови дървета. След лова се отправяме към един прекрасен ресторант в Кюстендил, където трюфелите, открити в градината, се сервират щедро настъргани върху специално ястие в компанията на чаша Bulgaria Pet-Nat, натурално пенливо вино.
За повече информация и записване може да посетите фейсбук страницата ни Eating, Gardening & Living in Bulgaria.
Има ли интерес у българите към този вид активност и към трюфелите въобще? Има ли бъдеще такова начинание?
Българите се интересуват от лов на трюфели, но той не е за всеки. Тук трюфелите не са така популярни, няма изградена култура на консумацията, както във Франция или Италия. Хората едва отскоро проявяват интерес към трюфелите, но това според мен е предимно в по-големите градове и в по-луксозните ресторанти. Ако видите в менюто трюфели, но не е описан сортът или се предлагат в буркан с олио, имайте предвид, че тези продукти са с най-ниско качество и не са сравними с изживяването от пресен трюфел.
Като цяло туризмът в България е добре развит и мисля, че този вид екскурзия ще бъде търсена както от българи, така и от чужденци.
Може ли да дадеш някакви практични съвети за избор и приготвяне на трюфели?
Най-добрият съвет е да се запознаете с 5 или 6 разновидности на трюфелите, които са най-добри за ядене. Разучете видовете и сезоните, в които растат, и винаги се опитвайте да им се насладите пресни, никога замразени. Има много съмнителни ресторанти или продавачи на трюфели, които ще се опитат да се възползват от неопитни клиенти и да им продадат нещо на висока цена с ниско качество. Самите трюфели имат много слаб вкус. Ако хапнете парче, ще усетите землист гъбен вкус, но истинското изживяване с трюфели идва от опияняващия аромат. Най-добре е да сервирате пресни трюфели, настъргани върху купа с паста, ризото, яйца или картофи… нещо неутрално, за да не отклонява вниманието от трюфела. Той е звездата на шоуто!
