Фотографиите на Джулия Фулъртън-Батън приличат на замразени сцени от филм. Постига го с много светлина, наситени цветове и над десетчленен екип
Фотография © Julia Fullerton-Batten, courtesy of FaheyKlein Gallery, Лос Анджелис
Може би най-изненадващото около снимките на родената в Германия британска фотографка Джулия Фулъртън-Батън е, че „няма чак толкова постпродукция, колкото зрителите си мислят“. В ерата на все по-мащабната дигитална обработка тя постига най-силния ефект в своите хипнотични визуални спектакли чрез светлината и наситените цветове. Изложбата Tableaux в галерия Fahey/Klein в Лос Анджелис до 17 януари 2026 г. за пореден път я разкрива като визуален разказвач, чиито кадри напомнят за филмови сцени. Включени са две големи серии: Old Father Thames и Frida – A Singular Vision of Beauty and Pain, които демонстрират майсторството ѝ да пресъздава миналото и въображаемото като обща ярка реалност. Всяка от тези сложни, режисирани сцени, фотографката подготвя с месеци. За тяхната реализация работи с над десетчленен екип от осветители, асистенти, стилисти и гримьори.
Творбите на родената през 1970 г. в Бремен и утвърдена като водещо име в художествената фотография още през 2005 г. Джулия Фулъртън-Батън се намират в постоянните колекции на Националната портретна галерия в Лондон, Musée de l’Elysée в Лозана и Британската парламентарна художествена колекция.
Всичко за Темза
Джулия Фулъртън-Батън обръща поглед към Темза – артерията, оформяща Лондон вече над две хилядолетия. „Живея много близо до бреговете на реката. Най-силно ме привличат съпътстващите Темза истории“, казва фотографката. От кръщенета и ледени панаири до трагични инциденти, бедни деца, ровещи в тинята, и загадъчни ритуали, всяка снимка възкресява епизод от миналото. С характерната си комбинация от историческо изследване и кинематографичен поглед Фулъртън-Батън изгражда сцени, в които костюмите, светлината и жестовете се превръщат в живи елементи от родената около Темза митология.
Безстрашното себеизразяване на Фрида
Подобно на много други артистки и Джулия е силно вдъхновена от „безстрашното себеизразяване“ на мексиканската художничка Фрида Кало, превърнала страданието, културната идентичност и личната сила в свое амплоа. След ретроспекцията си в Мексико Сити през 2022 г. фотографката се влюбва в „цветовете, хората и ритъма на живота“. Тя работи с местен дизайнер на филмови костюми и намира ръчно изработени рокли от Оахака, същия тип традиционни облекла, които Кало е носела като израз на национална гордост. Фотографиите са заснети на необичайни места, изоставена къща, резиденция на известния архитект Луис Бараган, вековни хасиенди и мистичния Остров на куклите.
