Най-удивителното е, когато се събудиш сутрин и осъзнаеш, че си в друг град, в друга държава. Без никакво усилие от твоя страна. Като в сън. Заспал си в Палермо, сутринта си в Малта. Живот като в приказка – нереален. Буден си още в пет. Някак отпочинал. Мярваш бряг през балкона на каютата. И вече си рипнал. За фотоапарата. Кацнал си по пижама, надвесен над перилата, и щракаш в захлас изгрева. После си поемаш дъх, чуваш прищракване. Още някой снима, вперил поглед в пейзажа. Надвесваш се. Кимате си усмихнато, международно и осъзнаваш, че си по пижама. Хладничко е, да си кажем правичката.
Мушваш се в огромното легло и се гушваш, за да се стоплиш. „Видя ли“, промълвяваш щастливо и придремваш, докато стане прилично време за ставане.
Плавате на кораб от флотилията на MSC, наречен Meraviglia (чудо – итал.), и изживяването действително е меравильозо.
Текст / Веселина Филипова
Чудовището е огромно
Пуснато на вода 2017 година, на 19 етажа. Нещо средно между петзвезден хотел по вода, мол с бутици на световноизвестни марки, шоколатиерница за ръчно правени вкусотии, специализирани ресторанти, сред които американски, японски, тепаняки, италианска кухня, бюфет и не знам си какъв още. Плаващият хотел разполага с внушителните 20 дневни и нощни заведения – барове, дискотека, пиано бар, спортен бар, нощен клуб за танци, коктейл барове до басейните плюс казино и театър, в който всяка вечер се изнасят забележителни шоупрограми. Иска ти се да не въртиш глава ошашавен, когато за първи път влизаш в прекрасния атриум с впечатляващото стълбище, обсипано с камъни Сваровски, любим фон за фотосесии, но просто си замаян и очите сами се кокорят. Оставяш си време, за да обикаляш по етажите и да опознаеш кораба, както и да се възхитиш на прекрасния италиански дизайн – семпъл, изчистен, стилен и в същото време луксозен по своя си ненатрапчив начин.
Каютата е достатъчно обширна с широкото легло, зеления диван и огромното огледало, пред което всяка сутрин зърваш нахилената си физиономия. Любим ти става балконът с двата шезлонга и масичката за разкош. В душ-кабината откриваш тайно бутонче, от което се издърпва въженце за простиране… на банските, какво друго. Петзвездното обслужване включва всякакви глезотии като пране, гладене, фотографски, козметични, СПА и нам’кви си услуги.
Закусвате на 15 етаж
в Маркет бюфета и освен храната, на която няма как да не се насладиш – средиземноморска кухня, другото, което те оставя без дъх, са гледките през панорамните прозорци. Всяка сутрин си пред портите на различен град, разтлал се пред погледа ти. Корабът маневрира, преди да акостира, а ти си пиеш кафето – ненадминато изживяване. Ол инклузивът задоволява всякакви гастрономически и гурме капризи. Изкушенията започват сутрин с плодове – ананасите стават любими на съпруга ти, похапваш сливи, диня, компот от праскови. Пред тестените изделия неизменно има опашка. Печени са на място – гофрети, корнети, палачинки, кексчета, пици – с тънки хрупкави корички. Подминаваш ги геройски. Преминаваш през млеката и зърнените закуски, все пак не си хлапе, и спираш пред омлетите. Чевръст младеж жонглира с три тигана, сипва плънка по желание и сервира направо в чинията ти. Супи и меса за закуска? Не, благодаря. Но си във възторг от прясната моцарела. В близост е работилницата, в която се произвежда прясното сирене всеки ден. Вкусотия! Зазяпваш се през огромните витрини как го майсторят. През деня наблягаш на пресни салата, а на рибите не можеш да се наситиш. При десертите впечатлява нетолкова разнообразието, колкото малките порции като предупреждение против прекаляване. Една сутрин забелязваш сьомга и деликатно си взимаш малко. Съпругът ти обаче е доста по-нагъл и купичката му се оказва неприлично пълна с деликатеса. Чувствате се като деца, позволили си тайно лакомство.
Обедите са късни, защото обикаляте знайни и незнайни места, въоръжени с карти и удобни самоходки. Първата спирка е Чивитавекия – наричат я Пристанището на Рим. Обикалял си Вечния град, но си имаш любими места като Фонтана ди Треви, който неистово те привлича, и решаваш да му се поклониш отново. „Как, на две крачки сте от Рим!“ Причиняваш си неистово търчане – за влака, който е накрай гарата, нагоре-надолу по подлези, висене на опашка за билети, препускане по римските улици, после маратон обратно и аха да изпуснеш влака. Абсолютно си каталясал, мразиш новите си маратонки, съзнаваш, че си си причинил излишно усилие, но все пак се усмихваш щастлив.
Предстои плаване по море, цял ден
Слава богу, ще си отдъхнеш, мислиш си. Сутринта похапваш палачинка със сладко от смокини (знам, по-добре плод, но е ужасно вкусно), пиеш блажено кафе, зареял поглед в морската шир, и плануваш посещение на Адвенчър парка. Разположен е на 19-ия етаж, включва въжена пътека, която, ами да, на места виси в бездната. Шуртят фонтани, кофа, която се пълни с вода и се обръща за радост на мало и голямо, водни щуротии дори за най-малките, които джапат с кеф наоколо. Жаден си за приключения и неудържимо те влече да се пробваш на въжените мостчета. Изглежда предизвикателно, овързан с въжета да крачиш, а отдолу да синее морето. Минавате през 15-ия етаж, където подписвате декларация, че сте луди и сами поемате отговорност за себе си, и вече сте се подредили на опашката. Когато ти идва ред, тръгваш смело, дори минаваш първото препятствия, но куражът те напуска някъде там, подвиваш опашка и бързичко се връщаш обратно. Съпругът ти, зодия Овен, стига до края, макар и доста разтреперан. „Слушай, няма повече аз да изпълнявам мечтите ти“, подхвърля ядосан, докато го разопаковат от въжетата. Мяташ му се на врата, ухилена до уши.
Ролбата, макар и огромна, изглежда по силите ти. Впрочем и за нея трябва подпис, че си откачалка. Подписваш, няма проблем. Мяташ се на една туба и хлътваш в тунелите. С прозрачните е лесно. В черните е абсолютна тъма, аха да изпаднеш в клаустрофобия и вече със скорост си се изсипал в басейна. Въодушевен, катериш отново стълбите. И така три пъти. Щастлив си като дете. А следобеда спиш като заклан, изтощен от емоции…
Виктор, чевръстият ни камериер
Той е млад мъж от Киев с халка на пръста. Има шестмесечен договор с компанията и много се старае. Говорите си на руски, още първата вечер ви нарича братя. Допитвате се до него по разни въпроси, като например как да се придвижите най-евтино от пристанището на някой град до центъра му. Въпреки че той самият няма време за екскурзии. Два пъти на ден почиства безупречно чистата каюта. Подрежда дрехите. Оставя програмата за следващия ден, в която подробно е описано къде какво се случва – караоке еди-къде си, бразилско трио – на н’ам кой етаж, класическо дуо – другаде, уроци по танци – всеки ден различни. Е, не може да ги запомниш, нито да посетиш всичко.
Вечерите са в 18.30 в изискания ресторант „Оливо д’Оро“, за който се обличаш старателно. Предупреден си, носиш елегантни тоалети. Все пак за какво платихте 20 кг багаж в самолета? Масата ви е за двама. Любезно те питат на какъв език предпочитате да си общувате. Обслужването е перфектно. Храната – изискана. Наблягаш на италианската кухня. Съпругът ти поръчва по чаша розе. Този кораб клати ли се изобщо? Защото виното не помръдва. Сякаш всеки ден имаш рожден ден. А нямаш ли?
