Преди повече от век много австралийски артистки са „тройно заглушени”. Защото са жени, развиват се в чужбина и не се съобразяват с доминиращите тенденции. Най-голямата изложба в тяхна чест възстановява мястото им в историята и изкуството
През 1921 г. австралийската художничка Тия Проктър се завръща в Сидни след дълъг престой в Лондон. В Англия творбите ѝ са смятани за изискани и дори консервативни, затова самата тя е доста смаяна, когато открива, че в родината ѝ ги определят като dangerously modern или опасно модерни – най-вече заради ярките цветове и декоративния подход, далеч от преобладаващите тогава пейзажни традиции. Оттам идва и атрактивното заглавие на изложбата Dangerously Modern: Australian Women Artists in Europe 1890–1940, която събира над 200 картини, гравюри, скулптури и керамика на 50 артистки и разкрива как те са били „тройно заглушени“ според организаторите. Защото са жени, работили са в чужбина и са създавали изкуство, което не се е вписвало в доминиращите консервативни национални рамки. Заглавието служи и като напомняне за границите, които тези артистки са преодолявали, отдавайки почит на техния принос като активни участници в развитието на съвременното изкуство. Представен е постоянният артистичен обмен както между Австралия и Европа, така и с Нова Зеландия, като са включени и няколко артистки от тази страна.
Бунтът на „куриерките”
Изложбата, създадена и показана съвместно между Художествената галерия на Южна Австралия в Аделаида и Художествената галерия на Нов Южен Уелс в Сидни (от 11 октомври до 1 февруари 2026 г.), пренаписва австралийската история на изкуството, като за първи път хвърля светлина по толкова красноречив начин върху жизненоважната роля на тези често пренебрегвани артистки за развитието на международния модернизъм. Те дори били наречени от влиятелния австралийски историк на изкуството Бърнард Смит messenger girls (куриерки) – термин, използван в английския език в средата на ХХ век за млади момичета, наети да вършат поръчки и да доставят съобщения или кореспонденция в офиси, редакции или студиа.
Погрешно (не)разбрани
Като част от безпрецедентната вълна от жени, пътуващи до Европа в началото на ХХ век, тези артистки се насочват към международна професионална кариера, възползвайки се от новооткритите възможности за жените. Те излагат широко в салоните и академиите в Лондон и Париж, възприемат модерните идеи и постигат творчески и професионален успех в чужбина, но много от тях остават малко познати в Австралия.
„Гледка от ирландския бряг”
Кураторите на изложбата Уейн Тъниклиф, Ел Фрик и Трейси Лок казват за тях, че са „опасни, погрешно (не)разбрани и до голяма степен скрити“ от австралийската история на изкуството. Независимо от това техните произведения разширяват представите за съвременните художествени течения като реализъм, импресионизъм, постимпресионизъм, кубизъм и появата на абстракционизма.
Жест на културна справедливост
Между известните артистки в изложбата са Маргарет Престън – пионерка в съвременната гравюра и в австралийския модернизъм; Грейс Косингтън Смит – икона на ярките цветове; Грейс Кроули – въвела кубизма в Австралия; и Нора Хейсен – първата жена, спечелила престижната награда „Арчибалд“.
Сред най-шокиращите примери за „заглушаване“ е този на новозеландската артистка Едит Колиър, която прекарва близо десет години в Лондон, където създава модернистични портрети и пейзажи. Когато се завръща в родния си Вангануй, се сблъсква с враждебна реакция. Най-драматичният момент е, когато баща ѝ изгаря множество нейни скици и платна с голи тела, смятайки ги за неприлични. Това бележи повратна точка в кариерата ѝ, като тя постепенно се отдръпва от активна творческа дейност. Днес оцелелите ѝ произведения се възприемат като символ на борбата за признание на жените в изкуството.
„Портокали
и лимони”
Творбите на Агнес Гудсир са съхранени благодарение на нейната приятелка и спътница Рейчъл Cherry Дън. Гудсир живее и твори в Париж, където учи в престижни академии и бързо печели признание с психологически наситени портрети. В тях често присъства самата Чери, образ на модерната и независима жена през 20-те години. Гудсир излага във френските салони и в Кралската академия в Лондон, рядко признание за австралийска артистка по онова време.
Част от изложбата са и деликатните миниатюри върху слонова кост на Жустин Конг Синг, която била допълнително маргинализирана заради своя китайско-австралийски произход. Тя учи в Сидни и Мелбърн, излага в Лондон и Париж. Въпреки международния успех в Австралия името ѝ е почти забравено.
Затова според организаторите изложбата Dangerously Modern е и упражнение за памет, но в още по-голяма степен жест на културна справедливост, който връща на тези артистки мястото, което заслужават не като изключения или бележки под линия, а като главни героини в една „опасна модерност“.
